Бившият премиер на Великобритания Борис Джонсън е обмислял да проведе „нахлуване по вода” в склад в Нидерландия, за да вземе голямо количество ваксини срещу КОВИД-19, на фона на спор с Европейския съюз, предаде Пи Ей мидиа/ДПА, позовавайки се на откъс от мемоарите му.
През март 2021 г. Джонсън свикал заседание с високопоставени военни, за да обсъди плановете, които сам признава, че са били „налудничави”, според откъс от неговия мемоар „Отприщен”, публикуван във вестник „Дейли мейл”.
По това време ваксината на „АстраЗенека” е в основата на спор от двете страни на Ламанша за износа, като ЕС е забавял доставките на препарата за Великобритания.
В книгата си Джонсън пише, че е наредил да се проучи „дали е технически възможно да се проведе атака по море срещу склад в нидерландския град Лайден, за се прибере това, което е по закон наше и от което Великобритания отчаяно се нуждае”.
Според мемоарния текст заместник-председателят на Щаба за национална отбрана генерал-лейтенант Дъг Чалмърс е казал на премиера, че планът „със сигурност е осъществим”, ако се използват надуваеми лодки за преминаване през нидерландските канали.
„След това те щяха да се срещнат при целта, да влязат, да вземат търсените стоки, да се измъкнат с камион и да си проправят път към пристанищата на Ламанша”, пише Джонсън.
Високопоставен офицер обаче казал, че заради локдауна е нямало как операцията да остане неразкрита. Нидерландските власти са щели да наблюдават акцията, а след това „щяхме да се обясняваме защо всъщност сме нахлули в дългогодишен съюзник в НАТО”.
„Разбира се, знаех, че е прав, тайно се съгласих с това, което те всички мислеха, но не исках да кажа на глас, че цялата работа е лудост”, признава бившият британски премиер.
Същевременно според него ЕС се отнасял злобно към Великобритания "и ѝ правел напук„. „Искаха да ни спрат пет милиона дози и в същото време с нищо не показваха, че искат дозите на „АстраЗенека” за себе си”, пише Джонсън. Според него по това време „изневиделица Европейската комисия започна правна война срещу „АстраЗенека”, с мотив, че компанията не спазва договорите си с ЕС”.
Британското министерство на отбраната засега не коментира информацията, отбелязва Ройтерс. Представител на Чалмърс, който сега е председател на правителствената комисия по стандартите, каза, че не може да коментира поверителни дискусии за сигурността.
Въпреки предполагаемото „едва избегнато” нахлуване, Нидерландия не е излязла с официална реакция за плана на Борис Джонсън и готвения десант за изземване на ваксини срещу КОВИД-19. Историята обаче беше посрещната със скептицизъм и отхвърлена от местните коментатори. Нидерландските англоезични медии, като „Дъч Нюз” и „НЛ Таймс”, подчертаха странния характер на твърдението, определяйки го като по-скоро измислена, пресилена идея, отколкото реален план, като няма да последват сериозни дипломатически последствия от разкритието по линия Хага-Лондон.
С интересен анализ обаче излиза Джори Матис - преподавател в Института за сигурност и глобални въпроси на Университета в Лайден - същият град, в чиито предели е складът с ваксините, толкова желани от Борис Джонсън. Той предлага мисловен експеримент: „Ами ако тази идея беше не само доразвита, но и изпълнена? Щяха ли Великобритания и ЕС да воюват? Доколко подобна атака би дестабилизирала региона?”
Като се има предвид, че операцията щеше да изненада всички, трябва да се предположи, че британските специални служби щяха да имат успех, отбелязва той, но според него дипломатическите последици щяха да са сериозни. Той припомня спора между Франция и Нова Зеландия за кораба „Рейнбоу Уориър” на „Грийнпийс”, потопен от френски агенти в пристанището на Окланд през 80-те години на ХХ век. „В крайна сметка спорът беше разрешен от Трибунал на ООН, председателстван от Генералния секретар на ООН в този момент. Разумът надделя и въпреки че отношенията между двете страни не бяха идеални за известно време след това, в крайна сметка се нормализираха”, припомня той. Според него в случая обаче има една важна разлика: Великобритания и Нидерландия все пак са членове на НАТО. Военна атака на територията на Нидерландия от страна на Великобритания поне на теория автоматично би задействала отговор по чл. 5 от Устава (известен като „Атака срещу един е атака срещу всички”). Според Джори Матис тази ситуация може да бъде разрешена с донякъде прагматичен подход: мерките, предприети въз основа на чл. 5, не продължават след възстановяване на сигурността. Като се има предвид краткостта на нахлуването, едва ли е щяло да има време за каквато и да било реакция, следователно е нямало да бъдат предприети военни действия срещу Великобритания. „Инцидентът обаче щеше да надхвърли двустранните отношения и да се превърне в многостранен, потенциално имащ далечни последици за стабилността на НАТО. Човек би предположил, че Великобритания хипотетично би се разглеждала като агресор, но някои членове на НАТО може би щяха да твърдят, че в Лондон са имали легитимни претенции към ваксините. По подобен начин съюзниците реагират и при случаите на засилено напрежение между Гърция и Турция”, отбелязва изследователят.
Разбира се, новините предизвикаха сериозно раздвижване в британската общественост.
Високопоставените консерватори поставиха под съмнение твърдението на Борис Джонсън, че той сериозно е обмислял да нахлуе в Нидерландия, като според мнозина от тях историята очевидно е била „преувеличена и претоплена”, за да се стимулират продажбите на неговите мемоари, отбелязва „Гардиън”. Министри, които са работили с Джонсън, казаха, че смятат, че планът никога не е бил обмислян сериозно и че бившият премиер може да е изложил подобни идеи до голяма степен като шега, знаейки, че по-късно може да се възползва максимално от тях в мемоарите си. Бивш министър от торите, който е бил много тясно ангажиран с реакцията на пандемията, отбеляза пред изданието: „Това бяха времена на изключителен натиск, когато бяха направени много странни предложения, но идеята, че ще нахлуем в европейски съсед, никога не е стояла на масата.”
Телевизионният канал Джи Би Нюз, описвайки сценария на нахлуването на Джонсън в Нидерландия, обяснява: „Това е така, защото Джонсън винаги се е виждал като втори Уинстън Чърчил„, чертаейки паралели с операция „Немислимо”, която тогавашният министър-председател на Великобритания планира да проведе срещу своите съюзници в края на Втората световна война.
Политическият коментатор Пиърс Потингър също коментира авантюрата: „Никога не съм си представял Борис Джонсън като Том Круз, но това е буквално „Мисията невъзможна”. И ако някой има някакви съмнения относно душевното състояние на Борис, ето ви го и отговорът!”
Британската политическа коментаторка Кити Доналдсън на свой ред припомня, че в момента се провежда конференция в Бирмингам за избор на нов председател на Консервативната партия. „Малка, но гласовита част от носталгичните тори в Бирмингам наистина се обръщат назад към 2019 г. - връхната точка на непокорния Джонсън. Те смятат, че той може да спаси партията. Но предвид детайлите, излезли в мемоарите, в момента всеки разумен тори би желал Борис Джонсън да стои колкото се може по-далеч”.
А шотландският вестник „Нешънъл” се чуди кое е по-лошо – новината, че бившият премиер и „парламентарен клоун” Борис Джонсън е планирал нападение на специални сили срещу склад в Нидерландия, за да открадне ваксини, или че този „жалък пример за политик” е успял да надхитри бившия първи министър на северната британска провинция Никола Стърджън, когато става дума за постигане на независимост на Шотландия. „Фактът, че Джонсън разказва историята си за потенциалното нападение над Нидерландия, показва колко неподходящ е бил той като министър-председател. Ако планът му беше осъществен, щяхме да влезем във война с Нидерландия и останалата част от Европа. Това показва що за опасност е представлявал той като министър-председател”, отбелязва изданието.
Изданието „Спектейтър” е на мнение, че Борис Джонсън за пореден път е доказал, че никога не е бил годен за премиерска служба. Така колумнистът Рос Кларк отбелязва, че досега се е чудил дали Джонсън е бил нетрадиционен премиер, който е виждал голямата картина за сметка на детайлите и със заразен оптимизъм, компенсиращ неговата дезорганизация „Той стана брилянтен посланик на страната като кмет на Лондон, но трябваше да бъде спрян, преди да стигне до „Даунинг Стрийт” №10”. Там той потвърди сам многото си противници, които смятат, че той просто не е в състояние да ръководи страната”, отговаря си сам авторът.
Едно обаче е сигурно според повечето британски издания: независимо дали Борис Джонсън сериозно се е опитвал да става екшън герой или не, сагата с готвената кражба на ваксини със сигурност накара хората да си спомнят за бившия британски премиер.
/НС/
news.modal.text
