През последните месеци Бангладеш повиши военната си готовност, което предизвика спекулации относно намеренията на страната. По време на неотдавнашна инспекция на военни учения в Читагонг премиерът във временното правителство Мухамад Юнус призова армията на Бангладеш да бъде готова за всякакви ситуации и подчерта значението на постоянната готовност за защита на суверенитета на страната. На фона на думите му армията на страната все повече се фокусира върху модернизацията си, пише индийското издание "Файненшъл експрес".
Един от важните ходове, който предизвика загриженост в Делхи, бе решението на Дака да закупи танкове от Турция. Според изданието India.com, след като наскоро разположи произведени в Турция дронове по границата си с Индия, сега Бангладеш планира да изпрати и танкове както в същия район, така и по границата си с Мианма.
Делхи от своя страна също засили сигурността по границата си с Бангладеш, отбеляза британският вестник "Телеграф" и уточни, че мерките са предприети, след като служител от новото правителство в Дака заплаши страната му да анексира част от Североизточна Индия.
Махфуз Алам - старши съветник на временния премиер Мухамад Юнус - във "Фейсбук" публикация от 16 декември обвини индийското правителство, че "създава гета" и "колонизира" населението в щатите Западна Бенгалия, Трипура и Асам, където говорещите бенгалски език (официалният език на Бангладеш) мюсюлмани са най-многобройното малцинство.
"За да е успешен Бангладеш като държава след свалянето на проиндийската министър-председателка Шейх Хасина Вазед, (която беше отстранена от поста миналата година), страната трябва да се разрасне географски", написа Алам в социалната мрежа. Той твърди, че "малка, ограничена, нямаща излаз на море" държава ще бъде обречена на неуспех и добавя, че културата на Североизточна Индия има повече общо с доминираната от мюсюлмани Дака, отколкото с Делхи, където преобладават хиндуистите.
Алам публикува и карта, на която границите на Бангладеш се простират в трите щата.
Публикацията във "Фейсбук" беше изтрита в рамките на два часа, но тя доведе до влошаване на и без това обтегнатите отношения между двете съседни страни, отбеляза "Телеграф".
Министерството на външните работи на Индия заяви, че е взело отношение по коментарите с Дака, а негов говорител подчерта "необходимостта от отговорност при публичното говорене".
Миналата седмица стана ясно, че индийските Сили за сигурност на границите (ССГ) са изградили и нови плаващи гранични застави по реките, които пресичат границата на Индия с Бангладеш, включително Ганг, Брахмапутра и Сундарбан.
Мерките са предприети отчасти и заради опасенията на Делхи, че новото правителство в Дака може да улесни придвижването на терористи в североизточната част на страната по речните маршрути, използвани в миналото от Пакистан за превеждане на бойци през границата, преди Бангладеш да получи независимост през 1970 г. Съществуват и опасения за потенциално финансиране и подкрепа на сепаратистки движения.
На фона на това Дака и Исламабад изглежда вървят по пътя на сближаването, пише "Дойче Веле". Пакистанският министър-председател Шехбаз Шариф и бангладешкият премиер Мухамад Юнус се договориха да задълбочат сътрудничеството във всички области от взаимен интерес по време на двустранна среща, която те проведоха в рамките на конференция в Кайро през декември.
В някои медии се твърди, че Пакистан ще започне да обучава армията на Бангладеш през февруари 2025 г., което ще засили военните връзки между двете страни, отбелязва "Дойче Веле". Съобщава се също, че части на бангладешката армия ще се присъединят към Пакистан в съвместните военноморски учения "Аман 2025" на пристанището в Карачи.
Докато Пакистан укрепва връзките си с Бангладеш, опасенията за потенциални заплахи за сигурността в региона нарастват още повече. Експерти по външна политика и дипломати подчертават, че Индия трябва да се ориентира в сложна геополитическа среда, белязана от нестабилност и заплахи за сигурността в североизточните ѝ щати.
"Няма съмнение, че отношенията между Бангладеш и Пакистан са се подобрили като цяло. Тази промяна ще има последици за сигурността на североизточните щати на Индия", коментира пред "Дойче Веле" Шанти Мариет Д'Суза, основателка на Института за стратегически изследвания "Мантрая"."Важните въпроси, които трябва да се обмислят, са дали тези засилващи се връзки са просто реакция на тактическия натиск от страна на Индия, или са част от по-голям замисъл за дестабилизиране на Индия. Ако приемем, че последното е вярно, може ли сегашният режим в Дака да си позволи да води такава политика? Отговорът е "не" - подчерта тя.
Бившият посланик на Индия в Пакистан Аджай Бисария от своя страна коментира, че дългогодишните отношения на Индия с нейните съседи, особено с Бангладеш, са насочени към насърчаване на просперитета в замяна на решаване на проблемите на Делхи, свързани със сигурността.
"Това разбиране е поставено под въпрос от новия режим в Дака", каза Бисария и добави, че усилията на Пакистан да възстанови връзките в областта на сигурността с Бангладеш и да се противопостави на индийското влияние могат да дестабилизират регионалния баланс.
В противовес на действията на правителството началникът на армията на Бангладеш, генерал Вакар Уз Заман, се проявява като рядък глас на умереност, отбелязва "Файненшъл Експрес". Той нееднократно подчерта важността на поддържането на добри отношения на страната му с Делхи. В поредица от изявления Заман даде да се разбере, че Бангладеш няма да действа по начин, който да подкопава стратегическите интереси на Индия.
"Няма да направим нищо срещу съседа си, което да противоречи на стратегическите му интереси", каза той пред местния вестник "Протом Ало", цитиран от "Телеграф". Това обаче е обвързано с условието Делхи да не прави "нищо, което е в разрез с нашите интереси", допълни той.
На фона на изказването му Дака вече обвини индийският премиер Нарендра Моди, че подклажда опозицията срещу новото правителство в Бангладеш, след като по-рано приюти в страната си свалената след масови демонстрации в началото на август миналата година проиндийска министър-председателка Шейх Хасина Вазед.
"Индия непрекъснато разпространява дезинформация за Бангладеш и революцията от юли, като цели да изолира Бангладеш в международен план и да го представи като ислямистка крепост", коментира пред "Телеграф" Асиф Назрул - министър на правосъдието във временното правителство.
Властите в Делхи засега не показват и никакви признаци, че ще се отзоват положително на двете официални искания на Бангладеш за екстрадиране на Шейх Хасина, отбеляза "Гласът на Америка".
Пинак Ранджан Чакраварти, бивш посланик на Индия в Бангладеш, каза пред изданието, че когато Хасина е избягала в Индия по съвет на военните за собствената си безопасност, срещу нея не е имало заведени съдебни дела. Според него това би усложнило екстрадицията ѝ, тъй като за вземане на подобно решение ще се изискват солидни доказателства за извършено престъпление.
"Освен това в двустранния договор за екстрадиция има клаузи за политически изключения, както и клаузи за справедливо третиране и безопасност. Ако тези условия не бъдат изпълнени, екстрадицията може да бъде отказана", добави Чакраварти.
Длъжностни лица от действащото в момента правителство на Бангладеш обаче посочиха, че тя е отговорна за няколко големи престъпления по време на 15-годишния си режим, извършени, за да се задържи на власт.
"Повече от 1000 студенти и други протестиращи, както и деца, бяха убити по време на бунта през юли и август. Шейх Хасина е основният обвиняем в тези случаи", каза студентският лидер Нахид Ислам. "Тя трябва да бъде подложена на съдебен процес в Бангладеш и да отговаря за действията си", категоричен е той.
В допълнение към влошените отношения между двете страни през последната седмица правителството на Юнус отмени и планираната програма за съдебно обучение на 50 бангладешки съдии в индийския град Бопал. Тя имаше за цел да насърчи връзките между двете страни в областта на правораздаването. Внезапната отмяна на програмата, обявена за рутинно административно решение, е сигнал за охлаждане на отношенията в момент на засилване на антииндийските настроения в Бангладеш, отбелязва "Файненшъл Експрес".
И все пак, въпреки нарастващите търкания, се полагат усилия за поддържане на определено ниво на сътрудничество. Двете страни, например, наскоро се включиха в размяната на арестувани рибари, които незаконно са пресекли морските граници между двете страни. Този малък, но значим жест отразява основното желание да се запазят отворени дипломатическите канали, дори в условията на нарастващо напрежение, пише изданието.
/ПТА/
news.modal.text
