ОБЗОР

site.btaСлед суперизборната 2024 г. настоящата 2025 г. се очертава по-малко натоварена в електорален план, но с не по-малко интересни избори

След суперизборната 2024 г. настоящата 2025 г. се очертава по-малко натоварена в електорален план, но с не по-малко интересни избори
След суперизборната 2024 г. настоящата 2025 г. се очертава по-малко натоварена в електорален план, но с не по-малко интересни избори
Илюстративно изображение. Снимка: АП

След особено богатата на избори 2024 година, през която имаше очаквани и неочаквани изборни обрати, 2025 г. не се очертава да е толкова наситена с изборни събития, но все пак в различни части на света ще има ключови гласувания. Според изданието „Конверсейшън“ изборите, които в глобален план ще се следят най-внимателно догодина са тези в Беларус, Германия, Филипините, Канада и Чили.

Африка

Парламентарни избори ще има в Бурунди и на Коморските острови, както и в Египет. В последната от тези страни се очаква парламентарният вот да затвърди контрола върху властта на президента Абдел Фатах ас Сиси. За президент ще гласуват жителите на Кот Д’Ивоар и Того. В Камерун  тази година ще има и президентски и парламентарни избори. Общи избори ще се произведат в Централноафриканската република, Малави, Танзания и Сейшелски острови. Вотът в ЦАР би трябвало да покаже дали страната ще продължи с проруския си уклон. Очаква се общи избори да има и в управляваните от хунти Габон и Нигер.

Америка

В двете Америки ключови гласувания, смятани за тест за настоящите управляващи, ще има на няколко места.  В Аржентина тази година ще се гласува за провинциални власти и на парламентарни избори, като вотът ще се произведе след интензивна година на драстични реформи и повсеместни съкращения, предприети от президента Хавиер Милей. Неговите мерки породиха народното недоволство и станаха повод да се заговори за модел на управление на Милей, който би могъл да бъде приложен на други места по света, примерно от милиардера Илон Мъск. Когато заеме поста си в администрацията на Доналд Тръмп, технологичният магнат ще се захване с реформа на федералната администрация с цел постигане на бюджетни съкращения и подобряване на нейната ефикасност. 

В съседката на Аржентина – Чили ще има общи избори на 16 ноември, като евентуалният им втори тур ще бъде през декември. Това означава, че ще се гласува и за президент, но по Конституция настоящият държавен глава Габриел Борич няма право да се кандидатира за втори последователен мандат. Широката лява коалиция, която дойде на власт заедно с президента Борич преди четири години, така и не успя да изпълни програмата си заради вътрешнокоалиционни разногласия и липсата на парламентарно мнозинство. През 2021 г. Борич стана най-младият президент в историята на Чили. Тогава той беше само на 35 години. В Чили чуждите инвестиции се увеличават, но също така нараства и престъпността, което е основен повод за безпокойство за чилийците. Според социологическите допитвания на изборите ще спечели настоящата десноцентристка опозиция, оглавявана от кмета на Провиденсия Евелин Матей, която се кандидатира за президент през 2013 г. срещу Мишел Бачелет. Управляващите не успяха да излъчат силен кандидат срещу Матей сега. Двама от евентуалните кандидати – Бачелет и Томас Воданович – кметът на Майпу, град в покрайнините на столицата Сантяго, казаха, че не са заинтересовани от кандидатиране за президент. Трети потенциален кандидат на управляващите – министърката на вътрешните работи Каролина Тоха е възприемана като неспособна да овладее ситуацията с правоприлагането и реда в страната.

Във Венецуела ще се произведат парламентарни и регионални избори, след година, в която се произведоха президентски избори. На тях настоящият държавен глава Николас Мадуро беше преизбран, според официалните данни на избирателните органи, но опозицията казва, че тя е постигнала победа и нейният кандидат е Едмундо  Гонсалес Урутия всъщност легитимният президент на страната.

Общи избори ще има в Боливия, Белиз, Еквадор, Хондурас, Ямайка,  Суринам, Сейнт Винсънт и Гренадин, Тринидат и Тобаго. В Уругвай ще има общински избори.

В Северна Америка, след като на изборите на 5 ноември републиканците в САЩ поеха контрола върху Белия дом и двете камари на Конгреса, на 4 ноември 2025 г. ще се гласува за губернатори на Ню Джърси и на Вирджиния. В тези два щата ще се гласува и за членове на двете камари на местните законодателни събрания. В останалите щати ще има избори за частична подмяна на състава на местните законодателни събрания.

Пак в Северна Америка след като и САЩ, и Мексико избраха миналата година нови президенти – Доналд Тръмп и Клаудия Шейнбаум, през 2025 г. най-интересни ще са парламентарните избори в Канада. Те ще се състоят в момент, в който властта на премиера Джъстин Трюдо се клати все по-силно. Вотът би трябвало да се състои преди 20 октомври, но все още няма точна дата. Основен противник в битката за премиерския пост на тези избори е лидерът на канадските консерватори Пиер Поалиевр. Очаква се ако той дойде на власт, да отмени редица политики на Трюдо, особено тези в областта на климата. Поалиевр иска Канада да се върне към изкопаемите горива, на които е богата и по този начин да подобри състоянието на икономиката си. Според „Конверсейшън“ ако консерваторите на Поалиевр победят, страната ще се насочи към консервативен популизъм. Проблемите на Трюдо не свършват само вътре в Канада. Новият президент на САЩ Доналд Тръмп заплашва страната с 25-процентни мита и дори на няколко пъти заговори в превръщането на Канада в американски щат.

Азия

В Азия след като в Индия миналата година в продължение на няколко месеца се гласуваше на национални парламентарни избори, които в крайна сметка затвърдиха властта на премиера Нарендра Моди, през 2025 г. ще се гласува за парламенти на националната територия Делхи и на щата Бихар.

Интересни парламентарни избори се очертават да бъдат тези в Ирак – страна, която през изминалата година и половина се опитваше да не бъде въвлечена в новите близкоизочни кризи.

След сагата с кратковременното военно положение, наложено от южнокорейския президент Юн Сук-йол и неговото отстраняване от власт чрез парламентарна процедура по импийчмънт, както и отстраняването от власт по същия начин и на изпълняващия длъжността президент, в Южна Корея се очертават парламентарни избори.

В Япония след предсрочните парламентарни избори, на които управляващата Либерално-демократическа партия и нейните съюзници изгубиха мнозинството си в долната парламентарна камара, през 2025 г. ще се гласува за 124 от общо 248 членове на Камарата на съветниците – горната парламентарна камара. Те се избират с мандат от 6 години. В Токио ще има префектурни избори през юли.

Интерес пораждат и общите избори във Филипините, които са насрочени на 12 май, като на тях ще се гласува за членовете на двете парламентарни камари и за местни органи на властта. Ако след изборите президентът Фердинанд Маркос затвърди контрола си върху парламента, особено върху горната му камара, то може там да се стигне до импийчмънт на вицепризидента Сара Дутерте, дъщеря на предходния президент на Филипините Родриго Дутерте. Маркос и Дутерте дойдоха на власт през 2022 г. след президентски избори, на които обаче се гласува поотделно за президент и вицепрезидент. Между двамата през годините възникнаха непреодолими различия, а Сара Дутерте беше заподозряна в злоупотреби с власт и държавни средства.

Общи избори ще има и в Сингапур.

В две бивши азиатски съветски републики също ще се гласува през 2025 г. В Таджикистан ще има парламентарни избори на 2 март и на 28 март, като на първата от двете дати ще се гласува за членове на долната парламентарна камара, а на втората дата за членове на горната парламентарна камара. В Киргизстан също ще се гласува за нов парламент.

Европа

За европейците най-голям интерес пораждат изборите на техния континент.

На Балканите ще има гласуване за нов парламент на Албания на 11 май и за нов парламент на Косово на 9 февруари. Нови избори за президент на Румъния ще се произведат тази година, след анулирането на първия тур на президентския вот, произведен в края на ноември.  Миналата година в Румъния имаше пълен набор от избори – президентски, парламентарни, местни и европейски. В Република Северна Македония ще има местни избори. Местни избори ще има в Хърватия, а още на 12 януари ще се произведе вторият тур на президентските избори.

Безспорно с най-голям интерес ще се следят германските парламентарни избори на 23 февруари, които са четвъртите предсрочни в страната и на които се очертава, че досегашната управляваща коалиция на социалдемократа Олаф Шолц няма да се представи добре и отново на власт ще дойдат консерваторите на Фридрих Мерц. На второ място социолозите вещаят класиране на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, подкрепата за която се засили след редица масови нападения, извършени от мигранти през изминалата година, сред които това на коледния базар в Магдебург и това в Солинген. Партията на канцлера Шолц се очертава според допитванията да изостане с малка разлика от крайнодесните. Така че тук въпросът не е кой ще е първи, а дали партията на Шолц ще остане на второ място. В Германия ще има и провинциални избори в Хамбург

През юли ще се навърши една година от предсрочните парламентарни избори във Франция и според Конституцията на страната след това президентът Еманюел Макрон би могъл да насрочи нов вот, ако политическата ситуация го налага. Миналата година на предсрочните избори победи обединената левица, но Макрон не повери на нея сформирането на правителство, а избра десноцентриста Мишел Барние да състави кабинет. Той падна от власт след по-малко от три месеца на власт след вот на недоверие в парламента заради бюджета за 2025 г. След това Макрон избра центриста Франсоа Байру за нов премиер. Така за една година във Франция се смениха четирима премиери и политическата ситуация остана напрегната.

Във Великобритания ще има местни избори на 1 май, които ще са първи голям тест за управляващите лейбъристи, откакто те изместиха от власт след 14-годишно управление консерваторите на изборите на 4 юли 2024 г. В съседна Ирландия ще има непреки избори за горната парламентарна камара и избори за президент. В Португалия ще има местни избори, а в Лихтенщайн ще има общи избори. В Италия ще се произведат избори в пет области – Пулия, Кампаня, Марке, Тоскана и Вале Д’Аоста.

В Централна Европа в Австрия ще има и избори за парламент на федералните провинции Виена и Бургенланд, след като миналата година имаше парламентарни избори, спечелени от крайната десница, на която обаче не беше поверено да състави кабинет. В Чехия ще се произведат парламентарни избори. А в Полша ще има президентски избори, които ще покажат дали управляващите на Доналд Туск продължават да се радват на същата подкрепа, като тази, получена по време на парламентарните избори през 2023 г.

В Северна Европа в Дания и Финландия ще има местни избори, а в Норвегия – парламентарни избори.

В Източна Европа в Естония  и в Латвия ще има местни избори. В Грузия също ще се произведат мести избори, които ще са първият ключов тест за проруски настроеното правителство след произведените миналата година парламентарни избори и вот за президент, за които опозицията в страната каза, че са били опорочени от измами. В Абхазия, която се самопровъзгласи за независима – нещо, което международната общност не признава, ще има избори за президент.

Най-важни в региона на Източна Европа ще бъдат изборите на нов молдовски парламент, които ще се произведат година след президентските избори и референдума за европейското бъдеще на Молдова, в които надделяха проевропейските сили, но до последно резултатите бяха на кантар.

С интерес ще  се следят и изборите на 26 януари в Беларус, на които настоящият държавен глава Александър Лукашенко ще се бори за седми мандат. След вота преди пет години в страната избухнаха протести срещу преизбирането на Лукашенко. Опозицията заяви, че изборите са били манипулирани, а тогавашната опозиционна кандидатка за президент Светлана Тихановска замина в изгнание в Литва. Според анализатори Лукашенко ще спечели нов мандат, но интересното е какво ще се случи след това. Дали ще има отново общонационални протести и ако да, дали те доведат до промяна в страната.

В Русия след като миналата година Владимир Путин беше преизбран за президент на избори, за които международната общност каза, че не са били свободни, на 14 септември ще бъде традиционният единен ден за гласувате. Ще се гласува за четири места в Държавната дума, на 18 губернаторски вота и на 11 избори за регионален парламент. Ще има и много общински избори.

Океания

В Океания парламентарни избори ще има в Тонга, Вануату, Науру, Микронезия. В Нова Зеландия ще има местни избори, а в съседна Австралия ще има избори в щата Западна Австралия, както и федерални избори. Последните ще се произведат три години след произвеждането на федералния вот, на който лейбъристите дойдоха на власт, след като прекараха девет години в опозиция.

/НВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:51 на 03.01.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация