Новата Европейска комисия, оглавявана отново от германската десноцентристка Урсула фон дер Лайен, встъпва в длъжност днес, в момент на разнородни глобални предизвикателства, сред които продължаващите конфликти в Украйна и Газа, сложните отношения с Китай и идването на власт на нова администрация в САЩ, отбелязват световните агенции. Паралелно с това от днес започва да тече и мандатът на новия председател на Европейския съвет Антонио Коща.
Процесът по съставяне и одобряване на новата ЕК продължи няколко месеца. На евроизборите европейските десноцентристи от Европейската народна партия се класираха на първо място със 188 депутати, следвани от левоцентристите от „Социалисти и демократи“ с 136 депутати. Либералите от „Обнови Европа“ паднаха от трето на пето място със 77 депутати. Преди тях се нареди новият крайнодесен политически проект „Патриоти за Европа“, създаден по инициатива на унгарския премиер Виктор Орбан, който получи 84 места. На четвърто място се позиционира консервативната десница от „Европейски консерватори и реформисти“ италианския премиер Джордаж Мелони със 78 места. Новата крайнодясна формация „Европа на суверенните нации“ получи 25 места. Преди нея се класираха европейските „Зелени“ с 53 места и европейската „Левица“ с 46 места, показват данни за резултатите от евровота, публикувани в сайта на Европарламента.
В средата на юни се състоя неформална среща на върха, на която мнозинството от евролидерите одобри три номинации – тази на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Европейската комисия, тази на португалския социалист Антонио Коща за нов председател на Европейския съвет и тази на естонската премиера и либералка Кая Калас за нов дипломат номер едно на ЕС. Някои европейски лидери, сред които Джорджа Мелони и Виктор Орбан, формулираха възражения срещу трите номинации и най-вече срещу процеса да определянето им, който те определиха тогава като непрозрачен, припомнят Франс прес и АНСА. В края на юни на официално заседание на Европейския съвет трите номинации бяха одобрени от евролидерите. За Коща това означаваше встъпване в длъжност на 1 декември. Докато за Фон дер Лайен и Калас това означаваше преминаване през процедура по гласуване и в новия ЕП. В средата на юли новият ЕП гласува за преизбирането на Фон дер Лайен начело на ЕК. Тя беше подкрепена тогава от 401 евродепутати. Срещу нея гласуваха 284 евродепутати, а 22 бяха невалидните или непопълнените бюлетини, се припомня в обобщение на сайта на ЕП. Фон дер Лайен се нуждаеше от мнозинство от 360 депутати, за да бъде преизбрана. Новият ЕП има общо 720 евродепутати.
Впоследствие Фон дер Лайен поиска от страните членки да ѝ бъдат представени кандидати за еврокомисари, като акцентира, че би искала в бъдещата ѝ ЕК да има равенство между жените и мъжете. България единствена от страните членки изпълни искането на Фон дер Лайен да представи две кандидатури за еврокомисар – на жена и на мъж, отбелязва Франс прес. Накрая Фон дер Лайен състави екипа си, после дефинира и ресора на всеки бъдещ еврокомисар. Последва фазата на изслушване на кандидатите, която продължи от 4 до 12 ноември, припомнят Франс прес и „Политико“, проследили този процес в серия от материали. Ресорите, процесът по изслушване на кандидатите за еврокомисари, биографични справки за тях и приоритетите им, бяха представени в поредица от материали, публикувани в емисиите „Свят“ и „Балкани“ на БТА.
След изслушването и на последния кандидат за еврокомисар на 12 ноември обаче предварителната оценка от устните изпити на последните изслушани кандидати беше отложена, защото редица вътрешнополитически противоречия в някои страни членки се намесиха в процеса по одобряване на номинираните за еврокомисари, отбелязват Франс прес и АНСА. Последва седмица на преговори и накрая в нощта на 20 срещу 21 ноември политическите блокове на десноцентристите, социалдемократите и либералите в ЕП постигнаха споразумение да подкрепят изцяло състава на ЕК, въпреки че основните възражения срещу някои от кандидатите за еврокомисари си останаха.
Така се стигна до гласуването в пленарна зала на 27 ноември на състава на новата ЕК. Преди това Фон дер Лайен произнесе реч, в която представи приоритетите на ЕК и всеки един от бъдещите комисари и ресора му. „Постоянната борба на Европа е за свобода и демокрация. Борбата за свобода ни обединява. За мен това е причината за съществуването на ЕС, още повече днес. Вярвам, че нашето поколение отново трябва да се бори за свобода и суверенитет, както правят днес украинците“, посочи тогава Фон дер Лайен, цитирана в кореспонденция на БТА от Брюксел. „Свободата не е абстрактно понятие, тя означава честни цени, справедливи заплати, препитание. Нашата борба за свобода може да е по-различна от тази на предишните поколения, но свободата отново няма да дойде като подарък. Тя изисква огромни инвестиции в нашата сигурност и напредък. Най-важното е да останем единни и да преодолеем разделенията“. Тя съобщи, че в първите сто дни от работата на новата комисия ще бъдат предложени законодателни промени за повишаване на европейската конкурентоспособност, с план за намаляване на въглеродното замърсяване и на икономическите зависимости от външни източници, за ограничаване на бюрокрацията и привличане на частните инвеститори. Фон дер Лайен настоя и ЕС да работи по-тясно с НАТО и да влага повече средства в областта на отбраната. „Нашите разходи трябва да се увеличат. Русия харчи до 9 процента от БВП за отбрана. Европа харчи средно по 1,9 процента. Нещо не е наред в това уравнение“, заяви Фон дер Лайен. „Укрепването на нашата сигурност е от решаващо значение, каза тя, като призова Европа да отделя повече средства за отбрана. „Сигурността на Европа винаги ще бъде приоритет на тази Комисия“, добави тя.
Германката заяви също така, че страните от Западните Балкани, Молдова и Украйна ще продължат да получават подкрепа по пътя към ЕС. „Ще подкрепяме тези страни, докато станат готови да се присъединят“, каза тя. Фон дер Лайен съобщи и, че предстоят промени за осигуряване на законни пътища за мигрантите. По нейните думи подходът по този въпрос ще бъде твърд и справедлив.
„Ще работим с всички демократични проевропейски сили в ЕП. Ще се вслушваме повече в гражданите. Мисля, че има нужда от промяна на договорите за ЕС“, добави Фон дер Лайен.
В речта си Фон дер Лайен обяви и че първата инициатива на новата ЕК ще бъде така нареченият „компас за конкурентоспособността“, за да се преодолее изоставането в областта на иновациите на Европа спрямо САЩ и Китай, да се повиши сигурността и независимостта, и да се постигне декарбонизация, се казва в прессъобщение на ЕП, публикувано в раздела "Официални актове и съобщения" на БТА на 27 ноември. „Европа няма време за губене“, подчерта Фон дер Лайен и добави, че Европа трябва да стане конкурентоспособна на Китай или САЩ, но за целта има да наваксва голямо изоставане, отбелязва Франс прес. „Нашата свобода и нашият суверенитет зависят повече от когато и да е било от нашата икономическа мощ“, заяви Фон дер Лайен.
По отношение на „Зелената сделка“ тя каза, че ЕК ще трябва да запази хода на изпълнението на заложените в нея цели. Фон дер Лайен се ангажира да представи споразумение за чиста промишленост, да започне стратегически диалог за бъдещето на европейската автомобилна индустрия, да продължи да работи за конкурентоспособна кръгова икономика и за създаването на европейски съюз за спестявания и инвестиции.
Относно продължаващите войни в Украйна, Близкия изток и някои части на Африка Фон дер Лайен каза, че „Европа трябва да играе по-силна роля във всички тези региони“, като подчерта, че това е „необходимо повече от всякога“.
Накрая новата ЕК беше одобрена с 370 гласа „за“, 286 гласа „против“ и 36 гласа „въздържал се“. Зад нея застанаха голяма част от десноцентристите от ЕНП, почти всички либерали от „Обнови Европа“, и доста от социалдемократите, посочват „Евронюз“ и Франс прес. Първата ЕК на Фон дер Лайен получи през 2019 г. 461 гласа „за“, 157 гласа „против“ и 89 гласа „въздържал се“ при 751 места в тогавашния ЕП, се припомня в прессъобщението на ЕП, публикувано в рубриката „Официални актове и съобщения“ на БТА. Преди това през 2014 г. комисията на Жан-Клод Юнкер получи 423 гласа „за“ срещу 209 гласа „против“ и 67 гласа „въздържал се“ при 751 места в ЕП. Двете Еврокомисии на Жозе Мануел Барозу получиха съответно през 2010 г. и 2004 г. 488 гласа „за“ 137 гласа „против“ и 72 гласа „въздържал се“ при 736 места в ЕП и 478 гласа „за“ срещу 84 гласа „против“ и 98 гласа „въздържал се“ при 732 места в ЕП. Във всички тези случаи броят на евродепутатите беше по-голям от броят им в настоящия ЕП. Но и политическият пейзаж беше традиционно разделен на десноцентристи и левоцентристи. Докато сега той е много по-фрагментиран, а броят на евродепутатите беше намален спрямо този в предходния Европарламент.
Ако трябва да се върнем още по-назад, когато е имало по-малко евродепутати в ЕП отколкото са те сега, то през 1999 г. Еврокомисията на Романо Проди беше подкрепена от 510 евродепутати срещу 51, които бяха против нея и 28, които се въздържаха при общо 626 места в ЕП. Преди нея пък през 1995 г. Еврокомисията на Жак Сантер получи подкрепата на 417 евродепутати срещу 104, гласували „против“ и 59, които се въздържаха при 567 места в ЕП тогава. Но това са години, през които ЕС далеч не беше блок, съставен от 27 страни членки.
Ако трябва да се върнем пак към гласуването на 27 ноември тогава имаше и някои изненади. Френските леви се противопоставиха изцяло на състава на новата ЕК, а германските социалдемократи се въздържаха масово от подкрепа за нея, обобщават Франс прес и „Евронюз“. И в двата случая причина беше решението на Фон дер Лайен да номинира за изпълнителен заместник-председател на ЕК представителя на италианската крайна десница Рафаеле Фито, което пък й спечели подкрепата както на италианските десноцентристи, така и на италианските крайнодесни на Мелони. Но не й осигури и подкрепата на италианските крайнодесни на Матео Салвини, които въпреки това приветстваха решението на Фон дер Лайен да избере италианец за такъв отговорен пост. Включването на Фито беше повод и за близо половината от депутатите от „Европейските консерватори и реформисти“ да подкрепят новата ЕК. „Аргументът Фито“ обаче не беше подкрепен изобщо от крайнодесните от „Патриоти за Европа“ и от „Европа на суверенните нации“, гласували масово против новата ЕК, въпреки че за еврокомисар беше избран и унгареца Оливер Вархей, който е от „Патриоти за Европа“ и е смятан за приближен до Орбан. Поради присъствието на двама крайнодесни в новата ЕК срещу нея гласуваха и европолитическата група „Левицата“. Половината от „Зелените“ също не подкрепиха новата ЕК.
Френските леви и германските социалдемократи аргументираха вота си с това, че постигнатият компромис за състава на новата ЕК означа, че в него „наследството на Конрад Аденауер се смесва с това на най-антиевропейските политически сили в ЕС“, отбелязва Франс прес. Според италианеца Никола Прокачини, лидер в ЕП на групата на „Европейските консерватори и реформисти“, противниците на Фито просто са разиграли в Европарламента една психодрама, която е оставила безучастни десноцентристите и консервативните десни, посочва Франс прес. Прокачини припомни, че на евровота европейските граждани са изразили ясно гледната си точка на национално и на европейско ниво и председателката на ЕК е била длъжна да отчете това. В Италия тогава спечелиха крайнодесните от „Италиански братя“ на Мелони, така че, според Прокачини, е напълно в реда на нещата те за излъчат еврокомисар.
Сред онези евродепутати от „Европейските консерватори и реформисти“, гласували също против новата ЕК, бяха французите Лоран Трошю, Марион Марешал Льо Пен и Гийом Пелтие. През юли, когато се гласуваше в подкрепа само за преизбирането на Фон дер Лайен начело на бъдещата ЕК, чешки евродепутати от „Европейските консерватори и реформисти“ съобщиха, че са подкрепили германката, докато повечето от техните колеги от същото европолитическо семейство, начело с „Италиански братя“, гласуваха „против“.
На 27 ноември и в редиците на ЕНП имаше дезертиране от подкрепа за новата ЕК, отбелязват Франс прес и „Евронюз“. Испанските десноцентристи се обявиха против, като по този начин те протестираха срещу назначаването на заместникпредседателски пост на социалистката Тереса Рибера, досегашен член на правителството на Педро Санчес. Това противопоставяне от страна на испанските десноцентристи дойде въпреки че в новата ЕК ЕНП, от която част са и те, получава 13 еврокомисарски поста, отбелязва Франс прес. Десноцентристите от Словения също гласуваха срещу състава на новата ЕК заради включването в нея на словенската либералка Марта Кос, допълва „Евронюз“.
В национален план подкрепата за новата ЕК на Фон дер Лайен също варираше. Така например от 81 евродепутати от Франция едва 18 я подкрепиха и това бяха френски евродепутати от политическото семейство на Фон дер Лайен – ЕНП.
Относно решението си да повери пост на изпълнителен заместник-председател на ЕК именно на крайнодесния Фито Фон дер Лайен заяви на 27 ноември, че това е избор, който тя е направила. Според анализатори, а и според италианския премиер Джорджа Мелони този избори показва, че Италия има значима роля в ЕС и е признание за това, отбелязват Франс прес и АНСА.
При представянето на състава на новата ЕК Фон дер Лайен отхвърли обвиненията на "Левицата" и „Зелените“, че европейските десноцентристи флиртуват с крайнодесните в ЕП. Двете европолитически семейства визираха и сближаването между десноцентристите и крайнодесните през ноември по време на гласуване в ЕП срещу законодателство за обезлесяването, отбелязват „Евронюз“ и Франс прес. На 27 ноември Фон дер Лайен подчерта, че има червени линии, които не са били прекрачени и че не е възможно сътрудничество с онези, които не са проевропейски и проукраински настроени и които не подкрепят правовата държава. По този начин тя направи разлика между политическото семейство на Мелони и останалите две крайнодесни европарламентарни групи, отбелязва Франс прес.
От редиците на „Патриоти за Европа“, представителят на „Национален сбор“ Жордан Бардела заяви по повод състава на ЕК, че тя включва непознати за широката общественост еврокомисари, които сега ще диктуват живота на 450 европейски граждани. Лидерката на европейските социалдемократи в ЕП Ираче Гарсия-Перес заяви, че по-голямата част от левоцентристите са подкрепили новата ЕК, защото Европа има нуждата от стабилност в този момент, но това не означава, че левоцентристите ще приемат „една двулична игра на десноцентристите с крайнодесните“, предаде Франс прес. Според представителката на „Зелените“, френската евродепутатка Мари Тусен „Европа отстъпва всеки път, когато крайната десница напредва“.
Новата ЕК на Фон дер Лайен беше избрана с 51,3 процента от гласовете в ЕП, което илюстрира именно фрагментираността на Европарламента, което илюстрира и фрагментираността в ЕС. А присъствието в ЕК на 13 еврокомисари от ЕНП показва, че това европолитическо семейство ще има водеща роля в управлението на ЕС и в ЕП. А това означава, че водеща роля ще играе освен Фон дер Лайен и друг германец - Манфред Вебер, който е лидер на ЕНП. Според негови противници Вебер вече е човекът, който диктува нещата в ЕП, отбелязва Франс прес.
Манфред Вебер е инженер по образование и специалист по въпросите на устойчивото развитие. Той уверява, че не е срещу „зелените“ идеи, но е срещу бюрокрацията и прекомерните стандарти. Вебер се обрисува и като защитник на земеделците, които са настроени срещу „зелените“ европейски планове, а също и срещу такива международни сделки като дискутираното споразумение на ЕС с Меркосур за свободна търговия между двата регионални блока. Заради тези свои позиции Вебер си навлече критики, че играе двойна игра. Критиките дойдоха както от „Зелените“ и от „Левицата“, така и от европейския център. Германският евродепутат от „Зелените“ Даниел Фройнд например казва, че в провинция Бавария, откъдето произхожда Вебер, той се представя като либерал, докато в ЕП той се обръща към крайната десница. Трите крайнодесни европарламентарни семейства имат общо 187 евродепутати. Това е с един евродепутат по-малко от групата на ЕНП. Ако евродепутати от редиците на десноцентристите не харесват дадено законодателство, примерно в екологичната област, то в ЕП те могат да привлекат подкрепата на някои от 187-те крайнодесни евродепутати, отбелязва Франс прес.
Самият Вебер казва, че се противопоставя на истинската крайна десница, но работи с европарламентарната група на Мелони. Той казва, че по този начин иска да раздели трите крайнодесни европарламентарни групи и да попречи на Мелони да се насочи към националиста Орбан, а да я привлече към един класически и консервативен подход към нещата, припомня Франс прес. Според Вебер европейските леви и социалдемократи допускат грешка като поставят под един знаменател Мелони с партии като „Алтернатива за Германия“, с Марин Льо Пен или с Виктор Орбан. Той подчертава, че подобни формации и политици си остават политически противници на европейската десница и на проевропейските партии за разлика от Мелони.
Самият Вебер е силно ангажиран с подкрепата за Украйна. Което му навлича критики от „Патриоти за Европа“ и от „Европа на суверенните нации“, посочва Франс прес. През октомври Орбан в качеството си на премиер на Унгария, която сега е ротационен председател на ЕС, произнесе реч в ЕП и използва този повод да нападне директно Вебер. „Ти си ядосан, защото искаш да си на мястото на Фон дер Лайен“, заяви тогава Орбан на Вебер. Така той засегна една болезнена за германеца тема. Преди 5 години Вебер беше сочен за фаворит за поста на председател на ЕК. И точно когато той смяташе, че тази позиция няма как да му се изплъзне, френският президент Еманюел Макрон блокира номинацията му. Така се стигна до избора на съпартийката и сънародничка на Вебер - Фон дер Лайен, начело на ЕК. Сега и някои евродепутати смятат, че продължава да има съперничество между Вебер и Фон дер Лайен и че Вебер още не е преглътнал горчивия спомен отпреди пет години, допълва Франс прес. Вебер обаче казва, че 2019 г. е отдавна отминала и че той е горд да е председател на най-голямата европейска партия. В Германия Вебер така и успя през годините да получи министерски пост за разлика от Фон дер Лайен. Но когато му напомнят това, той казва, че най-важните решения не се взимат в европейските столици, а в Брюксел и Страсбург, където той има водеща роля.
Веднага след като новият състав на ЕК беше одобрен в ЕП на 27 ноември, новата ЕК си навлече първите критики и то не от кой да е, а от милиардера Илон Мъск, който е натоварен от Доналд Тръмп със задачата да реформира американската федерална администрация с цел да я направи по-ефективна и по-пестелива откъм финансови ресурси, отбелязват „Република“ и „Скай Ти Джи 24“. Мъск дефинира новата ЕК като антидемократична. Той заяви, че ЕП трябва директно да се произнася и да гласува въпросите, касаещи европейците, а не да се отказва от власт в полза на ЕК. Тези критики вещаят сложно начало за новата ЕК с новата американска администрация. Но тук италианският премиер Мелони, която поддържа близки отношения с Мъск, би могла да изиграе ролята на посредник между Брюксел и Вашингтон, което би засилило влиянието на Италия в ЕС, отбелязва „Република“.
Друго голямо предизвикателство сега пред новата ЕС е и войната в Украйна, където нещата ескалираха през ноември. Русия използва на 21 ноември нова хиперзвукова балистична ракета със среден обсег, наречена „Орешник“, за да порази военен обект в украинския град Днепър в отговор, както заяви руският президент Владимир Путин, на атаки откъм Украйна с американски ракети АТАКМС, с ракети за американските системите ХАЙМАРС и с британски ракети „Сторм Шадоу“, извършени на 19 и 21 февруари, припомня Франс прес. Ракетата „Орешник“ може да носи и ядрен боен заряд, но при удара на 21 октомври е била в неядрената си конфигурация, поясни Путин на 21 ноември. Тогава Путин предупреди, че ще продължат изпитанията в бойни условия на „Орешник“, на който днес не може да се противопостави никаква военна система за противовъздушна отбрана, предаде ТАСС. Тези изпитания ще продължават в отговор на агресивни действия от страни от НАТО срещу Русия, заяви Путин, цитиран от Франс прес.
В друг конфликт близо до Европа на 28 ноември влезе в сила прекратяване на огъня между израелските сили и „Хизбула“. Но пък през ноември Международният наказателен съд издаде заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, което породи главоблъсканица за редица страни в ЕС как да действат в случай на визита на израелския лидер.
На 26 ноември в италианския град Фиуджи се състоя среща на външните министри на Г-7, на която страните от Голямата седморка засвидетелстваха единство по ключови въпроси. Но преди това на срещата на Г-20 в Рио де Жанейро наяве излязоха противоречия между членовете на Голямата двайсеторка по редица въпроси. ЕС е част и от двата формата.
Всички тези фактори на глобалната сцена пораждат предизвикателства за новата ЕК.
Що се касае до въпроса за конкурентоспособността на ЕС, за която ще работи новата ЕК, на 22 ноември на среща в Париж асоциациите на френските, италианските и германските индустриалци, които са и най-големите такива браншови формации в ЕС, призоваха Брюксел за спешни и неотложни действия. Трите организации отправиха и призив за преразглеждане на 13 000 закона, гласувани от 2019 г. в ЕС и за премахване на всички закони, които не са постигнали целите, заложени в тях, предаде Франс прес.
Подобни призиви за спешни действия в подкрепа на укрепването на единния пазар на ЕС и конкурентоспособността на блока се съдържаха и в докладите на бившите италиански премиери Енрико Лета и Марио Драги, представени по-рано през годината.
Освен пред новата ЕК предизвикателства се очертават и пред португалеца Антонио Коща начело на Европейския съвет, отбелязва Франс прес. След като беше избран на поста в края на юни, Коща вече обиколи европейските столици, с изключение на Букурещ и на София, припомня френската агенция. По време на тази обиколка той проучи какви са настроенията във всяка една европейска столица и се запозна с местните държавни и правителствени ръководители, с които ще му се наложи да работи през идните пет години.
Коща е обрисуван като прагматик и като ловък тактик, способен да води трудни преговори или да превръща негативните обрати във възможности, отбелязва Франс прес. Той е юрист, на 63 години, с нюх за постигане на компромиси, което би било предимство по време на преговорите в рамките на Европейския съвет. Коща обещава, че основен приоритет за него сега ще бъде да изгради единство между страните членки и припомня, че пред предизвикателствата Европа е съумявала в миналото да покаже сила чрез единството.
В Португалия Коща дойде на власт през 2015 г., като тогава той не спечели изборите, но сключи невиждан пакт с радикалната левица, за да сложи край на мерките за строги икономии на десницата. Коща се възползва от благоприятната ситуация, дължаща се на мерките за икономии, приети в замяна на международна финансова помощ за Португалия, и продължи да оздравява финансите на страната. На изборите през 2019 г. той победи, но без абсолютно мнозинство и се отказа от договорката с радикалната левица, която обаче продължи да го подкрепя още няколко години, преди да го изостави и да се стигне до нови избори през 2022 г. Тогава Коща ги спечели с абсолютно мнозинство, но така и не стига до края на мандата си и подаде оставка, защото името му беше упоменато в разследване за корупция и търговия с влияние. Коща беше изслушан по негово искане в края на май от разследващите и не му бяха повдигнати обвинения. А междувременно на власт в Португалия дойде десницата, а крайнодесните белязаха възход. Но Коща си остана авторитетно име в родината си и номинацията му за председател на Европейския съвет беше подкрепена и от неговия португалски политически противник, десноцентристкия премиер Луиш Монтенегро.
Коща е роден в Лисабон, израснал е в интелектуални среди, майка му е журналистка и социалистка, а баща му е писател комунист, потомък на семейство от Гоа, бивша португалска колония в Индия. След кариера на адвокат, на 34 години Коща става държавен секретар по парламентарните въпроси в правителството на Антониу Гутериш, който сега е начело на ООН. После става и негов правосъден министър. Бил е евродепутат, вътрешен министър при премиера Жозе Сократиш, бил е и кмет на Лисабон. Оглавява португалските социалисти, припомнят португалски издания. Едно от хобитата на Коща е да реди трудни пъзели, което също би му било от полза в работата му.
Прагматизма си в португалската политика Коща използва в миналото и на европейско ниво. Така например през 2020 г. той отиде в Унгария и успя да убеди Орбан да не блокира европейския план за постковиден подем за Европа, който по онова време беше от ключововажно значение и за Португалия, припомня Франс прес. Според „Медиапарт“ обаче разследването, в което беше споменато и името на Коща, е негатив за него. Позитив за Коща пък е това, че той е първият небял европеец, който е начело на Европейския съвет, допълва „Медиапарт“. Това е силен сигнал, защото досега на водещи постове в ЕС много рядко е имало има представители на друга раса.
Поддръжници на Коща казват, че неговият произход и неговата политическа предистория ще му помогнат сега на новия пост да изгради връзки с региони по света, в които гласът на ЕС се чува трудно, като например страните от БРИКС, в частност Русия или Китай. Самият Коща също смята, че ЕС трябва да има по-тесни отношения с различни страни и региони по света, защото всичко не се обобщава с Г-7 или Г-20. „Светът има 195 страни“, заяви той пред изданието „Политико“.
В интервю 29 ноември за в. „Монд“ Коща заяви: „Живеем в трудни времена. Трябва да увеличим разходите си за отбрана", с което подкрепи и един от приоритетите на Фон дер Лайен и на новата ЕК. Тогава Коща увери, че ще разговаря, след като встъпи в длъжност, с Доналд Тръмп.
А днес той заедно с новия дипломат номер едно на ЕК Кая Калас са в Киев, което подчертава, че Украйна си остава приоритет за ЕС и след промените по върховете на властта в Брюксел.
/ЛМ/
news.modal.text
