Армения се надява да подпише разпоредбите на мирното споразумение с Азербайджан през следващите четири седмици, заяви пред Ройтерс президентът на страната, стъпка, можеща да намали напрежението в обхванатия от конфликти Южен Кавказ, въпреки че Баку сигнализира, че процесът е в застой.
Двете страни водят мирни преговори откакто през септември 2023 г. Азербайджан си върна бившия сепаратистки регион Нагорни Карабах след 30 години негова фактическа независимост, което накара почти цялото му етническо арменско население от около 100 000 души да избяга в Армения.
Преговорите бяха напрегнати, като през последните седмици всяка от страните обвиняваше другата, че не е заинтересована от подписването на договор за прекратяване на продължилия повече от три десетилетия конфликт, който започна преди двете страни да получат независимост от Москва.
В реч в петък президентът на Азербайджан Илхам Алиев обвини Армения, че е неискрена в желанието си да сключи споразумение и че се превъоръжава за нови боеве, като я предупреди да „спре тези опасни игри“.
Но арменският президент Вахагън Хачатурян заяви, че Ереван се надява, че Азербайджан ще подпише 16 от членовете преди конференцията за изменението на климата COP29, на която Баку е домакин от 11 до 22 ноември.
"Ако бяхме само ние, щяхме да го подпишем точно сега, днес“, каза той, говорейки в рамките на конференцията за устойчиво развитие в Хамбург и добави, "но се надяваме, че ще стигнем до този момент рано или късно."
Договорените статии съдържат международно признати основни разпоредби за установяване на дипломатически отношения. Те също така предвиждат механизъм, който дава възможност на двете страни да продължат преговори, наред с други разпоредби, според реч, произнесена от арменския премиер миналия месец.
Правомощията на Хачатурян са предимно церемониални, но той е съюзник на министър-председателя Никол Пашинян. Той добави, че има няколко други члена, които все още са в процес на договаряне с азербайджанските официални лица.
Азербайджан заяви, че Армения трябва да промени конституцията си, за да премахне косвените препратки към независимостта на Карабах, преди да подпише мирен договор.
По-рано тази година Армения се оттегли от няколко азербайджански села, които контролираше от началото на 90-те години на миналия век, като част от мирния процес.
Някои от стотиците хиляди етнически азербайджанци, които избягаха от домовете си в Карабах и околностите му през 90-те години на миналия век, са успели да се завърнат след победата на Азербайджан във войната.
Хачатурян добави, че разговорите с Турция, близък съюзник на Азербайджан, се развиват добре и се обсъжда предложение да се отвори границата между двете страни за граждани на трети страни и лица с дипломатически паспорти.
"Това ще бъде сигнал, че реалните дипломатически отношения стават реалност“, каза той.
Анкара прекъсна връзките си с Ереван през 1993 г. в подкрепа на Азербайджан по време на войната му с Армения за региона на Нагорни Карабах, но дипломатическите разговори между двете страни се активизираха през последните години.
/ВС/
news.modal.text
