Президентът на Франция Еманюел Макрон организира пета порция олимпийски изживявания за два месеца, съобщават френските медии. По негово желание утре в Париж ще се състои Парад на шампионите в летните Олимпийски и Параолимпийски игри. Той се провежда само седмица след приключването на Параолимпийските игри и около месец след приключването на Олимпийските игри. Така французите ще имат възможността да се насладят на пета олимпийска церемония след общо четирите церемонии по откриването и закриването на Олимпийските и Параолимпийските игри.
Подобно на церемониите по откриването двете най-големи спортни прояви в света, състояли се насред Париж, и Парадът на шампионите ще бъде насред френската столица - на площада с Триумфалната арка и в горната част на авеню „Шан-з-Елизе“. Той ще започне в 16 ч. местно време и ще протече в четири етапа. Първият етап включва дефилето на шампионите от Олимпийските и Параолимпийските игри. За целта около Триумфалната арка ще бъде изградена огромна сцена с дължина 400 метра и с формата на пръстен, опасващ монумента. Към нея ще води и дълга 300 метра писта подиум, подобна на тези от модните дефилета. По нея до сцената ще преминат между 8000 и 10 000 души, основно спортисти, участвали в двете големи летни спортни прояви в Париж. В 18,30 ч. местно време на кръговата сцена ще започне тържествената част от Парада на шампионите. По време на нея президентът Макрон ще награди олимпийците и параолимпийците, спечелили медали на летните Игри в Париж. От 21 ч. местно време ще има двучасов концерт, съчетан с прожектиране на кадри върху Триумфалната арка. А от 23 ч. местно време ще има едночасово диджей парти, с което Парадът на шампионите ще приключи. На площада ще бъдат допуснати 40 000 зрители.
Това е пета олимпийска церемония през последните два месеца, която се организира в разгара на политическата криза във Франция. На предходните церемонии Макрон присъстваше невъзмутим, докато политици и анализатори не спираха да коментират колко недалновиден или пък неразбираемо далновиден е бил неговият ход да разпусне парламента след незавидното представяне на неговата партия на евроизборите.
Този път Макрон за разлика от останалите четири церемонии няма да бъде на основна мишена на критиките, защото преди около 10 дни той прехвърли топката на друг. На 5 септември след дълги политически консултации Макрон избра бившия еврокомисар, бивш преговарящ на Брюксел за Брекзит и влиятелен представител на традиционната френска десница Мишел Барние за нов премиер. Така Барние (на 73 години) стана най-възрастният номиниран за този пост в историята на Петата френска република и ако всичко върви по план и правителството, което той ще предложи, бъде одобрено в парламента, той ще се превърне в най-възрастния премиер, наследил най-младия премиер (Габриел Атал на 35 години) в историята на Петата френска република.
Вече седмица Барние води консултации за състава на правителството си. Не се очаква оповестяване на имената на министрите преди края на тази седмица. Според някои анализатори това може да се случи дори едва в края на идната седмица, отбелязва „Политико“.
Преговорите са сложни, защото Барние едновременно трябва да запази подкрепата на своята десноцентристка сила „Републиканците“, която се класира едва на четвърто място на изборите за френски парламент, и да си осигури и негласната подкрепа на крайната десница „Национален сбор“, останала на трето място след втория тур, след победите си на евровота и на първия тур на предсрочните избори. На трето място Барние трябва да потуши окончателно критиките, които идват от обединената левица, спечелила втория тур на изборите във Франция и която заяви, че нейната победа е била открадната от Макрон. И естествено Барние не бива да забравя центристите на Макрон, останали втори на евровота и на парламентарните избори.
За целта Барние има нужда от четири типа министри за кабинета си, коментира „Политико“. На първо място това трябва да е някой знаков левичар. По този начин Барние ще сложи край на приказките от страна на левицата, че премиер трябваше да е техен представител и това трябваше непременно да е Люси Касте, висш функционер в парижката община, която четирите партии в левия Нов народен фронт избраха за кандидат за премиер и която Макрон отхвърли с аргумента, че тя няма да бъде подкрепена в парламента нито от центъра, нито от традиционната десница, нито от крайната десница и така парализата ще продължи. Виден левичар би могъл да е някоя поизтупана от прахта на забравата лява политическа фигура, като например Сеголен Роаял, която беше кандидат за президент през 2007 г. Роаял е и бивша партньорка и майка на четирите деца на бившия президент, социалиста Франсоа Оланд, който беше избран от Нов народен фронт за депутат в новия парламент на Франция. Роаял вече заяви, че има желание да сътрудничи за изваждане на Франция от политическата криза. Нейно назначение за министър би било символично подаване на маслинова клонка към левия блок.
Такъв символичен жест е нужен, защото допитване на агенция „Елабе“ неотдавна показа, че 55 процента от анкетираните подкрепят твърденията на лидера на радикалната левица „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, че Макрон е откраднал изборите от левицата и съответно и от френския народ, подкрепил най-масово левия блок на втория тур на парламентарните избори. Партията на Меланшон е част от левия Нов народен фронт, големия победител на втория тур, припомня „Политико“.
Вторият тип министър, който е нужен на Барние, е финансов мозък, който да успее да подготви до 1 октомври реалистичен проектобюджет за 2025 г., с който да успее да убеди Европейската комисия, че страната ще се справи с дефицита и държавния дълг. Идеалният кандидат не трябва да е само добър дипломат, но трябва и да има добро разбиране за състоянието на френските финанси. Той трябва и да е куражлия, но и неподатлив на упреци, за да може да прокарва непопулярни реформи, като например увеличаване на данъците или орязване на бюджетните разходи, ако се наложи. В тази насока за подходящ се посочва Дидие Миго, ръководителя на Висшия орган за прозрачност на публичния живот – орган, отговарящ за прозрачността в делата на френската администрация и на френските политици. В миналото Миго е бил и ръководител на френската Сметна палата.
Третият тип министър, от който Барние има нужда, трябва да някой представител на лагера на Макрон, който продължава да подкрепя президента и досега е бил в правителството. Тук най-подходящ е досегашният вътрешен министър Жерал Дарманен. Той е постоянно присъствие в правителствата от 2017 г., тоест откакто Макрон дойде на власт. Сега обаче все пак се говори, че той може да бъде „пренастанен“ на друг пост – от този на вътрешен министър на този на министър на правосъдието или на външните работи, отбелязва „Политико“.
И на четвърто място Барние има нужда да подаде маслиновата клонка и на „Национален сбор“. Дали обаче той ще стигне до назначаване в кабинета си на министър от тази политическа сила? По-вероятно е той да затегне имиграционната политика, което би съвпаднало със стремежите на крайнодесните. Това може да стане с помощта на новосъздаден пост на министър на имиграцията.
Барние вече зае твърди позиции по миграционното досие, докато се опитваше да спечели кандидатпрезидентската номинация на „Републиканците“ за изборите през 2022 г. По онова време той не пестеше и критиките си към Макрон. Поради тази причина, когато на 5 септември Макрон го номинира за премиер, крайната десница не побърза да го отхвърли, както направи с Люси Касте, предлагана от левицата, или със споменаваните за евентуални премиери Бернар Казньов и Ксавие Бертран, съответно от левицата и десницата. С Барние „Национален сбор“ възприе тактиката „да почакаме и да видим“, коментира изданието „Конверсейшън“.
За Барние е известно, че е човек на консенсуса, който знае и как да се дистанцира, когато е нужно. Така че той ще съумее да се дистанцира от крайната десница, тъй като самият той смята, че неговото правителство ще е под надзора на целия френски народ, а не на една партия, коментира „Политико“. Според допитването на „Елабе“ 52 процента от французите смятат, че Барние е способен да постигне компромис с другите партии във Франция.
А ако неговите действия не се понравят на Макрон, то президентът има правото по конституция да разпусне парламента след една година. Но дотогава Барние все пак ще е съумял да покаже на Брюксел, че Франция е в състояние да се справи с бюджетните си проблеми и ще е успял също да постигне някакво политическо примирие в самата страна.
В тази ситуация успокоен, че е предал топката на Барние за момента, Макрон ще демонстрира олимпийско спокойствие на Парада на шампионите утре. Той е и длъжен да го направи, защото в края на август той получи Олимпийския орден от Международния олимпийски комитет, припомня телевизия Бе Еф Ем. Отличието му беше връчено заради ангажимента и приноса на Макрон към олимпизма. Така че сега той дължи на френските спортисти поне това да не допусне политиката да се намесва в тържеството в тяхна чест.
Но не бива да се забравя, че Парадът на шампионите ще се състои седмица след големия протест срещу Макрон в Париж, на който на 7 септември по улиците на френската столица излязоха по данни на полицията 26 000 души. Според организаторите на проявата – „Непокорна Франция“ - в протеста в Париж са участвали 150 000 души, пише „Паризиен“. В цяла Франция бяха организирани около 150 други подобни прояви.
Не бива да се забраня и, че Парадът на шампионите ще се проведе на мястото, на което по време на протестите на „Жълтите жилетки“ през 2018 г. излезли от контрол псевдодемонстранти извършиха вандалски прояви именно срещу Триумфалната арка, което потресе французите и възмути политиците.
/ПТА/
news.modal.text
