След терористичната атака на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалата война на Израел в Газа няколко европейски държави съобщават за рязък скок на антисемитизма, а в някои страни броят на инцидентите с омраза срещу мюсюлмани се е увеличил многократно. Това пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Това са констатациите на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕCRI) в годишния ѝ доклад за основните тенденции, наблюдавани през 2023 г. ЕCRI е органът за наблюдение на правата на човека на Съвета на Европа, специализиран по въпросите, свързани с борбата срещу расизма, дискриминацията, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността.
"В няколко държави броят на антисемитските инциденти, докладвани през последните три месеца на 2023 г., далеч надхвърля броя, който обикновено се докладва за цялата година, а в някои случаи е много по-голям“, се казва в изявлението на ЕCRI. В същото време проучването установи, че "след терористичната атака на "Хамас" от 7 октомври 2023 г. срещу Израел броят на инцидентите, свързани с омраза към мюсюлманите, се е увеличил многократно“. Посочва се също така, че "мюсюлманите бяха обвинени за нападението и за други атаки в Близкия изток въз основа на стереотипи за цели общности и за предполагаемите им връзки с използването на насилие“.
Мюсюлманите често са несправедливо обвинявани и за престъпленията, извършени в Европа. Пример за това са неотдавнашните събития в Обединеното кралство след убийството на три момичета на 9, 7 и 6 години. Първоначално в социалните мрежи се разпространиха неверни слухове, че нападателят е мюсюлманин, търсещ убежище. По-късно заподозреният беше идентифициран като 17-годишен младеж, роден в Уелс. Британските медии съобщиха, че родителите му са от Руанда. Въпреки изявлението на полицията, първоначалните безредици в Саутпорт се съсредоточиха около джамията, а след това насилието се разшири и разтърси Англия и Северна Ирландия.
Актовете на антисемитизъм обхващат широк спектър от инциденти – от език на омразата онлайн и офлайн, включително смъртни заплахи, през актове на вандализъм и разрушаване на обекти на еврейската общност, като синагоги и гробища, до физически нападения срещу евреи, заяви ЕCRI.
Комисията е "особено загрижена“, че много от тези инциденти са се случили в училища, "които трябва да бъдат места, където бъдещите поколения да се учат и да практикуват многообразието, приобщаването и взаимното уважение“.
Еврейската общност в Европа преживява "нарастваща вълна от антисемитизъм“, съобщи през юли Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA). "Ефектът на разпространяване на конфликта от Близкия изток подкопава трудно извоювания напредък“ в борбата с антиеврейската омраза, заяви директорката на FRA Сирпа Раутио. Това застрашава успеха на първата по рода си стратегия на ЕС за борба с този проблем, приета през 2021 г., добави тя.
За да се оцени въздействието на конфликта в Близкия изток върху антисемитизма в Европа, докладът се основава на информация, събрана от дванадесет еврейски организации през 2024 г. "Консултациите на FRA с национални и европейски еврейски организации в началото на 2024 г. показват драматичен скок“ на антисемитските атаки, каза Раутио.
Във Франция 74% от евреите смятат, че конфликтът е засегнал чувството им за сигурност, което е най-високият процент сред изследваните държави. В цяла Европа 76% съобщават, че крият еврейската си идентичност "поне от време на време“, а 34% избягват еврейски събития или обекти, "защото не се чувстват в безопасност“, се казва в прессъобщение, придружаващо доклада.
В положителен план в доклада на ЕКРН се казва, че много ръководители на държави членки на ЕС, и представители на национални, регионални или местни власти и организации на гражданското общество, както и политици и личности от света на културата и религията, наред с други, публично са демонстрирали своята солидарност с еврейските общности в Европа след 7 октомври. В доклада се споменава, че някои правителства също така са увеличили и продължават да увеличават мерките за сигурност, необходими за защита на еврейските институции от антисемитско насилие и потенциални терористични атаки.
Обратната тенденция изглежда е валидна за мюсюлманските общности. ЕCRI подчерта, че "има няколко случая на изказвания на политици и други публични фигури, в които аспекти на антимюсюлманския расизъм са били смесени с общи ксенофобски дискурси или които използват заплахата от така наречената ислямизация на европейските общества, за да спечелят гласове на избори“. "Онези, които използват последното, се възползват от невежеството на хората“, каза председателят на ЕCRI Бертил Котие. "Обществените фигури, не само политиците, но и тези в сферата на развлеченията и спорта, трябва да кажат, че подобно говорене е неприемливо“, добави той.
Франция, където живее една от най-големите мюсюлмански общности в Европа, с около шест милиона души с ислямска вяра или произход, е регистрирала 242 антимюсюлмански акта през 2023 г., съобщи през февруари вътрешният министър Жералд Дарманен. Той допълни, че това е увеличение с почти 30 % спрямо предходната година.
Положението на евреите преди избухването на войната в Газа
Проучването на FRA обаче не се отнася само до положението на евреите в Европа след нападението на "Хамас" срещу Израел, но и до това как евреите описват положението си преди избухването на войната в Газа.
80 % от анкетираните евреи заявяват, че според тях антисемитизмът се е влошил през последните години. Най-често срещаните "негативни стереотипи“, които анкетираните са посочили като срещани, включват обвинението, че евреите "държат властта и контрола над финансите, медиите, политиката или икономиката“. Много от тях съобщават също, че са се сблъсквали с отричане на правото на Израел да съществува като държава.
Общо четири процента от анкетираните през 2023 г. са заявили, че са се сблъсквали с антисемитски физически нападения през дванадесетте месеца преди проучването – два пъти повече от регистрираните през 2018 г. Около 60 процента от запитаните са заявили, че не са доволни от усилията на националните си правителства за борба с антисемитизма.
Проучването обхвана 13 държави от ЕС, в които живее 96 % от еврейското население на блока: Австрия, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Румъния, Унгария, Франция, Чехия и Швеция. Ето няколко примера от това проучване и от доклада на Държавния департамент на САЩ.
Актуално състояние на антисемитизма и антимюсюлманския расизъм в Австрия, Германия, България и Румъния
Австрия: 76% от анкетираните в проучването на FRA смятат, че антисемитизмът се е увеличил през петте години преди проучването. Средният показател за ЕС е 80 процента. За годината преди проучването 38% в тази страна съобщават, че са били жертва на антисемитска враждебност – подобно на средното ниво за ЕС. През същата година пет процента от тях също са били обект на нападение. В резултат на тези преживявания много хора се чувстват принудени да крият религията си на обществени места. В Австрия 29% от евреите никога не носят еврейски символи на обществени места от съображения за сигурност.
През 2023 г. Документационният център за ислямофобия и антимюсюлмански расизъм регистрира 1 522 случая на расистки нападения срещу мюсюлмани. Това е най-високият брой от началото на документирането през 2015 г., заяви през май ръководителят на Документационния център Румейса Дюр-Квидер при представянето на доклада във Виена. Броят на докладваните случаи се е увеличил особено рязко след ескалацията на насилието в Близкия изток, последвала терористичната атака на "Хамас" срещу Израел през октомври.
Германия: След терористичната атака на "Хамас" срещу Израел антисемитските прояви рязко се увеличиха и в Германия. През второто тримесечие на 2024 г. Федералната криминална служба регистрира 715 антисемитски престъпления в Германия, включително 19 акта на насилие, довели до седем наранявания. Този брой е с повече от една трета по-висок в сравнение с година по-рано.
България: В края на юни докладът на Държавния департамент на САЩ за религиозната свобода по света през 2023 г. подчерта нарастване на антисемитизма и тормоза над религиозните малцинства в България. В доклада се посочва, че въпреки законовата забрана за пропагандиране на фашизъм или други антидемократични идеологии, властите рядко прилагат закона, а сувенири с нацистки отличителни знаци се предлагат в туристическите райони в страната.
Някои политически партии и лидери продължиха да използват антисемитски език и изображения. В доклада се допълва, че еврейската неправителствена организация (НПО) "Шалом“ многократно е изразявала загриженост във връзка с ескалиращата публична реч на омразата и антисемитизма, включително в социалните мрежи, и обидните графити.
В доклада се описват и многобройни случаи на ограничаване на религиозните свободи и насилствени действия срещу членове на религиозни малцинства.
Румъния: "Румъния е една от малкото страни в Европа, може би единствената, в която не е имало нападения срещу еврейски общности и животът на евреите протича без инциденти“, заяви председателят на Федерацията на еврейските общности в Румъния (FCER) Силвиу Векслер през юни при представянето на Националната стратегия за предотвратяване и борба с антисемитизма, ксенофобията, радикализацията и речта на омразата 2024-2027 г. Общите цели на стратегията са: превенция и борба с антисемитизма, ксенофобията, радикализацията и речта на омразата. Стратегията се стреми също така да насърчава образованието за приобщаване, да популяризира познаването на еврейската култура и да подкрепя тези усилия на международно равнище.
Призивът на Борел да се спазва Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ)
"Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията“, гласи член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), която вече е на 76 години.
По повод 75-ата годишнина от нейното приемане върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел направи изявление от името на 27-те държави членки, към които се присъединиха страните кандидатки Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Украйна, Република Молдова и Босна и Херцеговина, потенциалната страна кандидатка Грузия, страните от ЕАСТ Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, членки на Европейското икономическо пространство, както и Армения.
В това изказване Борел изрази съжаление, че въпреки времето, изминало от приемането на ВДПЧ, в която е залегнало правото на всички човешки същества да имат, променят и изповядват своята религия или убеждения, "твърде много хора в много части на света все още страдат от заплахи, физически нападения, убийства, дискриминация и преследване единствено въз основа на своята религия или убеждения“.
Как страните от ЕС наказват религиозното насилие?
Според доклад, публикуван от Испанския център за наблюдение на религиозната свобода и съвест (OLRC) относно защитата на религиозните чувства в ЕС, общо 21 държави членки на ЕС наказват престъпленията срещу религиозните чувства на гражданите, като всички, които криминализират тези престъпления, предвиждат присъди със затвор.
Ирландия, Швеция, Естония, Франция, Чехия и Хърватия са държавите от ЕС, които не наказват престъпленията срещу религиозните чувства.
/ПГ/
news.modal.text
