След избора на лидера на "Хамас" в ивицата Газа Яхия Синуар за наследник на ликвидирания в Техеран ръководител на организацията Исмаил Хания в. "Ал Ахрам" търси отговор на въпроса как ще се отрази това на палестинското ислямистко движение и настоящия военен конфликт с Израел.
Яхия Синуар - "мозъкът" зад атаката на “Хамас” срещу Израел на 7 октомври м. г., поставила началото на войната в Газа - е още една от основните фигури, които Израел има за цел да ликвидира. Той има четири смъртни присъди в Израел и е бил 22 години в затвора, припомня египетското издание. Синуар е един от разменените палестински затворници за израелския войник Гилад Шалид през 2011 година. Според наблюдатели изборът му е предупреждение към Тел Авив.
Ликвидирането на Исмаил Хания е повратна точка в продължаващия вече десет месеца конфликт между "Хамас" и Израел, казва за в. "Ал Ахрам" палестинският анализатор Нидал Хадра. Според него ще се стигне или до значима военна ескалация в региона, или до процес на дипломатическо сдържане, който ще тласне израелската страна да приеме предложението на президента на САЩ Джо Байдън за примирие, предотвратявайки избухването на регионална война.
"Всички в "Хамас" са в състояние на извънредна ситуация, включително живеещите в чужбина. Движението е в безпорядък, защото израелската окупация вече уби няколко други членове на политическото бюро и преследва всички висши лидери", посочва Хадра.
Той смята, че ликвидирането на Хания е изпратило послание към Иран, че подкрепата му за "Хамас" става твърде трудна за поддържане, а “Хамас” не би могъл да води пълномащабна война дълго време без външна подкрепа.
В същото време убийството засилва натиска върху ръководството на палестинското движение да бъде по-гъвкаво в преговорите, защото ако не се постигне споразумение, убийствата ще продължат. Хадра допуска още, че нарастващият натиск в Израел и САЩ може да принуди Нетаняху да сключи споразумение, особено след като вече не е ясно дали 10-месечната операция в Газа може да изпълни целта си.
Изследователят на палестинското съпротивително движение Хани ад Дали очаква преходът на смяна на ръководството на "Хамас" да премине съвсем гладко. По думите му организацията има централно ръководство, но структурата й е децентрализирана. Децентрализацията е една от нейните сили страни, която й позволява да издържи на множество военни и политически удари, както и на дипломатическата блокада", отбелязва експертът.
"Хания беше обединяваща фигура и политически чадър над операция "Потопът от Ал Акса", заявява Ад Дали. Според него "израелският премиер Бенямин Нетаняху е смятал, че с ликвидирането му ще може да обяви победа там, където израелските сили в Газа се провалиха. Той иска да постави "Хамас" на колене и очаква, че наследникът на Хания ще бъде по-гъвкав. От "Хамас" обаче са наясно с целите на Нетаняху и наследникът на Хания всъщност ще остане непоколебим и няма да отстъпи."
Ликвидирането на Хания е най-значимият подобен акт, извършен от Израел от десетилетия, казва политическият анализатор Мохсен Абу Рамадан. "Целта е политически, военен и дипломатически удар, който Нетаняху да използва във вътрешно- и външнополитически план, за да компенсира неуспехите си и да възстанови имиджа на Израел на възпираща сила."
Абу Рамадан е на мнение, че убийството на политическия лидер на "Хамас" е имало за цел да сломи решимостта на движението и да наруши политическата и организационната му сплотеност по време на преговорите за примирие. Това, в което успя, е да затрудни преговорите за примирие, което потвърждава, че освобождаването на израелските заложници е много надолу в списъка на приоритетите на Нетаняху, изтъква анализаторът. Той е убеден, че ликвидирането на Хания показва желанието на израелския премиер да продължи войната и да устои на вътрешните, регионалните и международните призиви за спиране на огъня.
Преподавателят по политически науки в Университета "Ал Кудс" в Йерусалим Айман ар Ракаб смята, че Израел е имал "зелена светлина" от Вашингтон да извърши последните убийства в Бейрут и Техеран, които бяха извършени непосредствено след завръщането на Нетаняху от Съединените щати. Това предполага, че Израел е уверен, че ответният удар ще бъде ограничен. В същото време пътят към примирие е затворен и няма да се отвори преди президентските избори в САЩ през ноември и встъпването в длъжност на новия американски държавен глава през януари 2025 г., добавя Алр Ракаб.
/НС/
news.modal.text
