Украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви тази седмица, че Киев е готов на мирни преговори с Русия въпреки че Москва не дава такъв сигнал, предаде Ройтерс. Малко по-късно обаче, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че това послание „може да се каже, че е в унисон с нашата позиция“. А днес, в интервю за Асошиейтед прес, съветникът на украинския президент Володимир Зеленски Михайло Подоляк заяви, че сключване на споразумение с Русия за прекратяване на войната с Украйна би било равнозначно на сделка с дявола.
Ройтерс припомня, че през февруари предложението на руския президент Владимир Путин за спиране на огъня в Украйна при замразяване на сегашните позиции беше отхвърлено след контакт между двете страни чрез посредници.
През май Ройтерс съобщи, че Путин е готов да спре войната в Украйна с договорено прекратяване на огъня, но е готов също да продължи да воюва, ако Киев и Западът не реагират.
А през юни руският лидер посочи, че Русия ще сложи край на войната само при условие, че Киев се окаже от амбициите си за членство в НАТО и предаде напълно контрола върху четирите украински области, за които Москва претендира. Властите в Украйна обаче отхвърлиха предложението, като го нарекоха равнозначно на капитулация, припомня Ройтерс.
Междувременно броят на руснаците, които подкрепят мирни преговори за слагане на край на започналата преди 29 месеца война в съседната държава, е достигнал най-големия си дял досега – 58 на сто, съобщи на 9 юли обявеното за чуждестранен агент англоезично издание „Москоу таймс“ (МТ). Това е едно от ключовите заключения в най-новото социологическо проучване на „Левада център“ – последната голяма руска независима агенция за изследване на общественото мнение, проведено в края на миналия месец.
Директорът на „Левада“ Денис Волков обяснява това и други промени в общественото мнение с промяна в официалната реторика, особено тази на президента Путин.
В интервю за МТ Волков казва, че през последните седмици Путин е говорил по-често за мирни преговори: „че ние (руснаците) сме заинтересувани, че Русия е заинтересувана“.
„Намаляването на привържениците на преговори беше повлияно от предизборната кампания на Путин, през която той започна активно да повдига въпроса, изтъквайки, че „ние трябва да отстояваме позицията си, да не се огъваме“ и т.н., обяснява Волков.
Подкрепата за продължаване на войната остава видимо висока в Москва – 56% въпреки традиционно либералния уклон в столицата, свидетелства допитването.
Като цяло, мога да обясня тези числа с факта, че много либерално настроени хора напуснаха Москва и те вече не определят климата в града както преди, обобщава Волков.
От друга страна, продължава анализаторът, Москва е много идеологически зареден град, до голяма степен град на бюрократи. Важно е да се каже, че Москва не страда като Белгород или други погранични градове. Хората там могат да водят нормален живот.
И макар мнозинството руски респонденти да казват, че подкрепят постигане на мир колкото се може по-скоро, само 17% смятат, че Русия трябва да направи значителни отстъпки за постигане на споразумение с Киев и неговите западни съюзници, показва предишно проучване, уточнява МТ.
Това е доста стабилна група, главно хора, които не одобряват действията на Русия в Украйна, казва Волков. Повечето руснаци обаче са против връщането на окупираните територии на Киев (73-74%) и са дори още по-категорично против присъединяването на Украйна към НАТО (83%).
Най-новото проучване на „Левада“ разкрива също, че около 1/3 от руснаците гледат на използването на ядрено оръжие като на приемливо решение, отбелязва социологическата агенция. Това е перспектива, която според Волков е свързана с честите обсъждания за използване на ядрено оръжие в медиите и от представители на властите.
Дискутирането на тази тема в общественото пространство създава впечатлението, че това е възможно, казва Волков за МТ. Но така или иначе, за 52% от руснаците използването на ядрено оръжие е неприемливо.
Успоредно с това, около 77% подкрепят „специалната военна операция“ на Кремъл – процент, останал устойчив по време на въоръжения конфликт, който е до голяма степен в унисон с подкрепата за режима на Путин.
Когато задаваме допълнителни въпроси защо я подкрепят, отговорът най-често е „Кого друг да подкрепяме? Подкрепяме нашите, не другата страна“, казват хората. „Те са наши момчета, наши войници, наши хора и ги подкрепяме“.
Тези, които не подкрепят войната, са по-склонни да вярват, че режимът на Путин е виновен и смятат, че Украйна и Западът са от правилната страна на нещата. Те до голяма степен се идентифицират със Запада и го харесват, докато мнозинството вярват, че Русия е права, а Западът не е.
Значителна част от анкетираните (около 30 на сто) изразяват слаба подкрепа за войната и изтъкват редица съображения. Близо 40% казват, че не биха започнали войната, ако можеха да се върнат през февруари 2022 година. Те казват, че войната е лошо нещо, не е трябвало да започва и трябва да свърши бързо и т.н., резюмира Волков.
Но в същото време мнозина от подкрепящите преговори смятат, че не им е работа те да решават. Смятат, че Путин го започна, затова нека той го завърши“. И още, че „властите по-добре знаят, а ние сме малки хора“.
Около 65% от анкетираните хвърлят върху НАТО и Запада вината за разрушенията и смъртта в Украйна – число, нараснало с близо 10 процентни пункта през последната година.
Волков отдава широката подкрепа за режима и нашествието в Украйна на няколко фактора. Главният е способността на Русия да поддържа икономическа стабилност въпреки войната и западните санкции. Макроикономическата ситуация не е просто стабилна – мнозинството от населението смята, че тя се подобрява. Изключение прави горният слой на средната класа в най-големите градове.
Работническата класа Русия се радва на постоянно увеличение на заплатите благодарение на увеличените средства, отделяни от правителството, отчита социологът.
Друг ключов фактор е успехът на Кремъл в изолиране на голяма част от населението от последиците от войната.
Както отбелязва ръководителят на „Левада център“, обществените нагласи са се променили осезаемо през есента на 2022 г., когато Кремъл обяви частична мобилизация на 300 000 резервисти за войната. Оттогава обаче, военните разчитат главно на доброволно присъединяване към армията и обикновените руснаци остават незасегнати.
„Неучастието на мнозинството (във войната) тушира най-големите страхове и оплаквания от управлението, така че одобрението остава високо, обясни картината Волков.
„Мнозинството не е инвестирало емоционално (във войната), няма членове на семейството си (на фронта), не живее по границите (с Украйна). Да, има страхове и притеснения, но като цяло животът продължава както преди и дори по-добре, ако се има предвид начинът, по който обикновените хора възприемат икономическата ситуация.
Третият фактор е сплотяването на обществото около патриотизма, за който говорят 48% от участниците в допитването. Те изтъкват, че са „горди със страната си“ по отношение на конфликта с Украйна.
Волков обръща внимание на това, че на много руснаци им липсва ясно формулирано мнение по много политически въпроси и затова те разчитат силно на това, което им се говори от традиционните утвърдени медии. А този наратив е под плътния контрол на управляващите.
В Русия това господство е гарантирано от контрола върху телевизията, която остава главно средство за информация, от затварянето на някои неправителствени сайтове и от прилагането на закона за чуждестранните агенти, който силно усложнява живота на критично настроените журналисти, обобщава Волков.
Той подчертава, че рейтингът на Путин остава висок благодарение на икономическата ситуация, а в Украйна одобрението за президента Володимир Зеленски спада пак заради нея, тъй като икономическото положение в Украйна се усложнява.
В публикуван на 18 юли анализ в Радио „Дойче веле“ (ДВ) Лилия Ржеуцка пише, че според неотдавнашно проучване голяма част от украинците смятат, че трябва да има мирно споразумение, но не при руските условия. Според експерти украинското общество е разделено и объркано в условията на война, продължаваща по-дълго от очакваното.
Досега президентът Зеленски неизменно отхвърляше всякакви възможни договорки с настоящето руско ръководство и дори издаде указ, който изключва преговори с президента Путин, припомня ДВ. Но ситуацията може и се променя, пише Ржеуцка.
Зеленски каза дори, че руски представители трябва да присъстват на „втората среща на върха за мир“, която Украйна планира да проведе през ноември.
Според допитване на украинския мозъчен ръст „Разумков център“ за електронния в. „Дзеркало тижня“ („Огледало на седмицата“), 44% от украинците в райони зад фронтовата линия смятат, че е време за започване на официални преговори между Киев и Москва; 35% са на мнение, че няма причина за започване на преговори, а 21% нямат мнение.
Резултатите показват също, че украинците са категорично против Украйна да приеме и изпълни наскоро обявените условия на Путин за слагане край на войната. Почти 83% отхвърлят изтегляне на украинските войски от части на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, които не са под контрола на Русия, а около 84% са против предаване на тези територии на Русия.
В допълнение, 77% са срещу вдигането на западните санкции срещу Русия.
Що се отнася до неутралния и безядрен статут на Украйна, отношението на населението в контролираните от Киев райони не е така отчетливо: 58% са срещу такъв статут, а 22 на сто го подкрепят.
Запитани какви трябва да са условията минимум за сключване на мирен договор с Русия, над 51% казват, че Украйна трябва да бъде освободена от руските окупационни сили и да бъде в границите си от 1991 година. Въпреки че мнозинството украинци желае връщане към тези граници, един от всеки двама (46%) смята, че не е срамно да откажеш да служиш в армията. Само 29% са на противното мнение, а 25 на сто нямат становище.
„Това разкрива разочарованието сред населението. В условията на война хората не са наясно какви перспективи имат те лично и страната им. Именно за това сигнализират тези парадоксални отговори от членове на обществото“, казва Олег Саакян – политолог и съосновател на Национална платформа за устойчивост и социална сплотеност, цитиран от ДВ.
Саакян мята, че голямото желание за мирни преговори демонстрира, че досегашните усилия за мобилизиране на населението и постигане на единство са се изтощили, защото са били обвързани с кратка война.
„Но стигнахме дотам войната да е дълга и нито властите, нито елитът предложиха на хората визия как трябва да живеят в Украйна в условията на перманентна война или заплаха от война“, подчертава Саакян.
Той акцентира, че украинците са започнали да се тревожат за всичко това, което е било отложено „за след войната“, като борбата с корупцията и шуробаджанащината, както и за това администрацията да стане по-ефективна.
Политологът обяснява, че хората са наясно, че войната ще продължи дълго. „Мобилизация, злоупотреба с власт, енергийни и икономически въпроси, укрепване на фронта и отбраната – всичко е изключително важно за обществото, защото войната продължава, а тези проблеми остават нерешени. И в същото време обществото иска победа, но не е ясно как може да бъде постигната.
Игор Рейтерович от Националния университет „Тарас Шевченко“ в Киев в разговор с ДВ обръща внимание на това, че от няколко месеца президентът Зеленски е престанал да споменава границите от 1991 г. като предварително условие за мир с Русия. Но той не е и започнал да споменава нови граници, което е объркващо за украинската общественост.
Резултатът е, че от една страна мнозинството си иска обратно всички територии, а от друга – половината казват, че възражение по съвест не е проблем. Отговорите са противоречиви, затова трябва да мислим за решение, което украинското общество да приеме и с което да може да живее, смята Рейтерович.
Той и други експерти са на мнение, че в процеса на вземане на решения трябва да бъдат привлечени максимален брой хора.
Михайло Мишченко от „Разумков център“ предупреждава, че обществените настроения трябва да бъдат следени отблизо и да се отчита динамиката, така „да се подготвяме грижливо за предизвикателствата“.
Майско проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС), цитирано този месец от Ройтерс, констатира, че 32% от украинците са склонни да приемат някаква форма на териториални отстъпки. Но това не означава, че те приемат, че тези територии принадлежат на Русия.
„Някои хора са готови да отложат освобождаването на определени територии за по-добри времена в бъдеще“, се казва в коментар на института към резултатите. А директорът на КМИС Антон Хрушецки подчертава в авторски бележки към проучването, че украинците остават против идеята за постигане на мирно споразумение с Русия „на всяка цена“.
Днес обаче, в интервю за Асошиейтед прес Михайло Подоляк, висш съветник на украинския президент Володимир Зеленски заяви, че „страната агресор не е дошла на територията на Украйна да подписва мирно споразумение“. „Да, може да има замразяване на конфликта за известно време. Но това значи, че Русия ще работи над грешките си и ще модернизира армията си“, смята Подоляк.
Украинският президентски съветник настоява, че споразумение сега само ще отложи по-голямото насилие. „Ако днес подпишете нещо с Русия, при което тя да не загуби войната и да не е правно отговорна за масовите престъпления, това значи, че сте си подписали билет за продължаване на войната в различен мащаб, с други главни герои, с различен брой убити и измъчени хора“, заяви Подоляк за АП.
„Ако ви се подписва сделка с дявола, който след това да ви завлече в ада, тогава давайте. Русия е такава“, изтъкна Подоляк, попитан за възможността Киев да сключи мирно споразумение.
