site.btaЕкипът на филма за Цвети Стоянова: Нужна е „Оглушителна тишина”, за да не продължаваме мълчанието

За нас не беше лесно да посегнем към тема за самоубийството, но много искахме да направим филм – за да не продължаваме мълчанието, казва пред БТА Теодора Стоилова-Дончева. Тя е съсценарист на „Оглушителна тишина”, документален разказ за Цветелина (Цвети) Стоянова – световна шампионка по художествена гимнастика, която прави опит за самоубийство в деня, в който се предполага, че трябва да замине за олимпиадата в Рио де Жанейро (2016). 

Беше трудно, защото трябваше да ровим в миналото на Цвети и да ползваме нейната мъка, за да отправим това послание, което е във филма, и което според нас би било от полза на обществото, казва пред БТА режисьорът Станислав Дончев. „Целта ни бе да насочим погледите към стигмата, с която са принудени да живеят тези хора. Искаме да покажем, че и Цвети, и хората като нея са най-обикновени, чувствителни, прекрасни. В крайна сметка, тя не заслужава никой да я съди, както и всички хора като нея. Като общество трябва да си помагаме, а не да се съдим, но обикновено става точно обратното“, допълва Теодора Стоилова-Дончева.

Заради дълбоката материя, нямаше как да минем без експерти, но трябваше да ги представим и пресъздадем по някакъв специален начин – по-визуален и артистичен, без да поетизираме самоубийството, защото това е много опасно, допълва режисьорът. Във филма го има и тъмното минало, и светлото бъдеще – това са две сюжетни линии, които вървят преплетени, обобщава Теодора Стоилова-Дончева. Да се надяваме, че все пак вкусът, който оставяме, не е депресиращ, а е по-скоро свързан със светлото бъдеще, което е възможно, казва още тя. 

Съсценарист на „Оглушителна тишина“ е проф. Петя Александрова. Oператори са Станислав Дончев и Стефан Бояджиев. Музиката е на Александър Костов.

Режисьорът Станислав Дончев и съсценаристът Теодора Стоилова-Дончева пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за кого беше по-голямо предизвикателство този филм – за екипа или за Цвети, и ще успее ли да отбие „куршумите“ на обществото, за начина, по който е поставена темата за самоубийството и участието на специалистите и духовно лице, за бъдещето и светлината, миналото и тъмнината, и какви бяха мотивите на екипа да се заеме с този филм.

За кого беше по-голямо предизвикателство този филм – за екипа или за Цвети?

Теодора Стоилова-Дончева: Според мен и за двете страни беше трудно... За нас въобще да посегнем към тази тема не беше лесно, но наистина ни вълнува и много искахме да направим филм – за да не продължаваме мълчанието. От друга страна знаем колко трудно се говори, колко е деликатно човек да навлезе в тези въпроси и да започне да копае навътре... Но ние сме се старали, доколкото е възможно, както да бъде визуално красиво, което е качество на режисьора Станислав Дончев, така и да е по някакъв начин откъм позитивната страна. Защото, въпреки всичко, такава има...

Станислав Дончев: На Цвети винаги ѝ е трудно да се връща назад. Тя гледа филма и го хареса, но след това, на едно участие в Пловдив, на „Златен ритон“, връщането пак и преживянето ѝ причини болка. И ние разбираме, защото това е една голяма болка... А на нас ни беше трудно, защото трябваше да ровим там и да ползваме нейната мъка, за да отправим това послание, което е филмът и ние си мислим, че е в полза на повече хора и на обществото. Но трябваше и тя да помага...

„Хората не осъзнават, че думите, които изричат, са куршуми“, казва Цвети във филма, когато говори за отношението на масата към нея. Ще отбие ли част от „куршумите“ този филм, според Вас?

Теодора Стоилова-Дончева: Всъщност, това му е целта – да насочи погледите към стигмата, с която са принудени да живеят тези хора. Искаме да покажем, че и Цвети, и хората като нея са най-обикновени, чувствителни, прекрасни. Тя наистина е прекрасна. Ние се влюбихме в нея от самото начало. Тя е едновременно и крехка, и нежна, и чувствителна, и в крайна сметка, не заслужава никой да я съди, както и всички хора като нея. Ние като общество по-скоро трябва да си помагаме, а не да се съдим. Но обикновено става точно обратното.

Умишлено ли темата за самоубийството се поставя директно и с участието на специалисти, едва в третата третина на филма?

Теодора Стоилова-Дончева:  Искахме филмът да бъде воден от нашата героиня и първо да разкажем за нея. Зрителите да могат да свикнат с нейното присъствие, с това, което тя разказва, да я опознаят. Винаги сме искали да има и специалисти... Едновременно с това се появи и нейното желание да направи фондация за хора, които са загубили близки по този начин. Тя трябваше да влезе в контакт с тези хора, тъкмо заради тази своя идея. 

Станислав Дончев: Първоначалната идея на филма беше да покажем една много важна и изконна тема – за живота и за смъртта. Това са, може би, най-силните теми, които може да вълнуват човек, и защо някой би посегнал сам на живота си.

Всичко това е теоретична материя и много трудно се визуализира. Лично за мен беше предизвикателство да го направя на филм. Чудехме си как да подходим. Естествено, заради дълбоката материя, не можем да си позволим да минем без експерти, а трябваше да ги представим и пресъздадем по някакъв специален начин – по-визуален и артистичен. Аз съм се опитал да направя така, че да има някаква тъмна поетика в кадрите. Макар, че не искам да се поетизира самоубийството, защото е много опасно. Но трябваше да има някаква визия, някаква естетика... Когато се срещахме с хора и роднини, които са имали такива случаи в семейството, те отказваха да говорят...

Трябваше да намерим някой, който иска да говори. Добре, че срещнахме Цвети, защото тя поиска да говори. През нея и нейната история мина цялата материя за самоубийствата. И всъщност по-добре, че говори точно тя, защото нейната история има хепиенд. 

Затова ли брат ѝ, който е важна част от нейния живот, не участва във филма?

Станислав Дончев: Не. Просто, фокусът е върху нея. Брат ѝ присъства като част от миналото ѝ.

Представител на БПЦ – отец Методи Корчев, също коментира темата във филма. Лесно ли го убедихте да участва, предвид позицията, която църквата има към тази тема? 

Теодора Стоилова-Дончева: Да, съвсем лесно. Първо, искам да кажа, че това е отецът от църквата, в която ходим със съпруга ми Станислав. Контактуваме с него, познаваме се и не е първият филм, в който той участва. Това е първият, в който е на екран. За много неща се допитваме до него, имаме му доверие. Той, въпреки че не е никак възрастен, е доста мъдър, и винаги ни съветва много добре. Така че ние, по някакъв начин, разчитаме на него. Той също ни познава и беше съвсем лесно и охотно от негова страна включването във филма. 

Станислав Дончев: Нашата позиция в този филм е, че не трябва да се прибързва и да се посяга на живота толкова лекомислено. И църквата има такава позиция – тя е малко по-строга, но може би е правилна, защото трябва да има някакви закони и канони, че това е грях. И, може би, възпира много от хората да го сторят...  За нас това беше попътно, ние искаме това да кажем – че за един краткотраен проблем, колкото и да е тежък на момента, не може да се се взима такова решение, което е тотално и генерално.

Бъдещето и светлината, или миналото и тъмнината – изборите и посланията на Цвети сякаш са ясни. Какви бяха мотивите на екипа да се заеме с този филм?

Теодора Стоилова-Дончева: И двете ги има – и тъмното минало, и светлото бъдеще. Това са две сюжетни линии, които вървят преплетени. Да се надяваме, че все пак вкусът, който оставя филма, не е депресиращ, а е по-скоро свързан със светлото бъдеще, което е възможно. 

Автор – Даниел Димитров
Оператори – Борислав Бориславов 
Монтаж – Валя Ковачева