Сагата с италианските центрове за мигранти на албанска територия навлезе в поредния си, четвърти епизод в петък, когато корабът „Либра“ на италианските военноморски сили докара 40 мигранти в албанското пристанище Шънджин. Оттам те бяха прехвърлени в миграционния център в Джадър на няколко километра по навътре в страната, предадоха световните агенции, италианската агенция АНСА и италианските новинарски канали „РАИ Нюз“, „Ти Джи Ком 24“ и „Скай Ти Джи 24“.
Корабът с мигранти потегли от италианския пристанищен град Бриндизи в южната област Пулия. Там мигрантите, които са от различна националност, бяха докарани от различни центрове за задържане на мигранти. Става дума за хора, чиито молби за убежище в Италия са били отхвърлени и които предстои да бъдат експулсирани към техните страни на произход.
Центърът за мигранти в Джадър, в който сега те се озоваха, се помещава в бивша албанска военна база. Там мигрантите са настанени в жилища-контейнери. Зоната е заобиколена от висока ограда и е контролирана от камери за наблюдение.
Докарването на тези мигранти от Италия в Албания се вписва в опитите на италианската премиерка Джорджа Мелони "да изнесе" в трета страна процеса по разглеждане на молбите на мигранти, които искат да получат убежище в Италия.
През ноември 2023 г. на церемония в Рим Мелони подписа с албанския премиер Еди Рама споразумение за откриване на два центъра за мигранти в Албания, които да бъдат управлявани от Рим. В центровете в Шънджин и в Джадър трябваше да бъдат докарвани определени категории мигранти, прехванати от италианските власти в Средиземно море. Центровете заработиха през октомври 2024 г. и оттогава три пъти там бяха докарвани групи мигранти, съответно през октомври, ноември и януари. Но почти веднага съдилища в Италия оспорваха това решение и постановяваха, че мигрантите трябва да бъдат прехвърлени на италианска територия, припомня Франс прес. Тези общо около 70 мигранти бяха от страни, дефинирани от Италия като „сигурни“.
Но италианските съдии в техните решения се позоваваха на становище на Европейския съд, не касаещо пряко Италия, според което страните от ЕС не могат да обявят за сигурна цялата територия на дадена страна, ако определени региони в нея не могат да бъдат дефинирани като сигурни. Трибуналите, оспорили действията на правителството, се обърнаха също към Европейския съд. Предстои той да се произнесе по въпроса.
Така месеци наред двата центъра в Албания стояха празни. А опозицията в Италия критикуваше управляващите, че са похарчили ненужно пари за тяхното обособяване. Замисълът е центровете да работят пет години, което ще коства на италианските власти, според различни оценки между 670 милиона и 800 милиона евро, като опозицията дори говори за над 1 милиард евро, допълва Асошиейтед прес. На 28 март италианското правителство взе решение да разшири първоначалното предназначение на миграционните центрове и да ги превърне и в центрове за репатриране на мигранти, на които е отказано убежище в Италия и за които има издадени заповеди за експулсиране, припомнят Франс прес и „Евронюз“.
Това решение на правителството тогава последва предложение на Европейската комисия да се отворят в трети страни нови центрове за връщане на мигранти, чиито молби за предоставяне на убежище в ЕС са били отхвърлени, отбелязва „Евронюз“.
Сега годишно само около 20 процента от хората, за които е издадена заповед за депортиране, действително са извеждани от територията на ЕС, според данни на ЕК. Предложението на Еврокомисията цели да установи стандарт за всички 27 страни членки и да позволи на властите от една страна да прилагат заповедите за депортация, издадени от друга страна. Подобни правила липсват в Европейския пакт за миграцията и за убежището, одобрен миналата година в ЕС.
В петък италианското правителство не съобщи националността и други детайли за прехвърлените в Албания мигранти, отбелязва Асошиейтед прес. Не става ясно колко време мигрантите ще останат в центъра в Джадър, преди да бъдат експулсирани. В Италия по принцип максималният срок на задържане в центрове за репатриране на мигранти е 18 месеца.
За първи път в ЕС мигранти от страна членка са настанени в центрове за репатриране извън територията на блока, отбелязва Асошиейтед прес. Новият подход на Мелони при експулсиране на мигранти напомня за ситуацията от другата страна на Атлантическия океан, където президентът Доналд Тръмп извърши депортации на мигранти от различни националности от САЩ в Панама. Ставаше дума за мигранти от Афганистан, Сомалия, Камерун, Китай, Пакистан и Иран, бягащи от конфликти, от преследване заради религията им, от бедността или от репресивните мерки на техните правителства, отбелязва Асошиейтед прес. Тези мигранти след като пристигнаха по въздух в Централна и Южна Америка, поеха на изнурително пътуване с автобуси или пеша до мексикано-американската граница. Там бяха задържани и натоварени в самолети на военновъздушните сили на САЩ, който ги откараха в Панама. Ставаше дума за близо 300 души. Оттам те трябваше да бъдат депортирани към родните им страни. Но онези, които не искаха да се връщат, бяха изпратени в охраняем лагер насред джунглата, без достъп до адвокати. След няколко дни все пак панамските власти решиха да позволят на тези мигранти – общо 112 души – да се движат свободно из страната с предоставено им временно разрешително за пребиваване, докато те на свой ред вземат решение какво да правят и къде да отидат.
Според Меган Бентън от Института за миграционна политика сега действията на правителството на Мелони, напомнящи на действията на администрацията на Тръмп, може да бъдат оспорени в съда. Случващото ще се следи с интерес, защото и други еврочленки са заинтересовани от този подход. Нидерландия например би искала да изпрати в Уганта мигранти, за които има издадена заповед за експулсиране.
Франческо Фери, представител на неправителствената организация „Екшън ейд“, която беше сред групата неправителствени организации и италиански депутати, посетили Албания, за да проследят както се случва с 40-те мигранти, докарани там в петък, заяви, че по този въпрос има неяснота. Няма италиански закон, нито пък закон в ЕС, нито пък клауза в споразумението между Албания и Италия, които да позволяват на мигрантите, на които е отказано убежище, да бъдат експулсирани директно от Албания към техните родни страни.
От началото на годината досега 11 438 мигранти са пристигнали на италианските брегове през Средиземно море. Това е по-малко спрямо 16 090-те мигранти, пристигнали за същия период на миналата година. Повечето от мигрантите идват от Бангладеш, Сирия, Тунис и Египет, според данни на италианското министерство на вътрешните работи, припомнят АНСА и Асошиейтед прес.
Италия не се справя особено добре с репатрирането на незаконни мигранти, отбелязва Ройтерс. През 2023 г. само малко над 4000 мигранти са били изпратени у дома им, което е една трета спрямо тези, върнати от Франция и Германия в техните родни страни, показват официални данни. Много мигранти с издадена заповед за експулсиране просто са я игнорирали, като са се преместили в друга европейска страна или са се укрили.
Правителството на Мелони все още се надява да се върне към първоначалния план за центровете в Албания. Според този план мигрантите, прехванати в Средиземно море и откарани в Албания, подават молби за убежище, молбите им се разглеждат в Италия по ускорена процедура и на онези, на които убежище е отказано, се издава заповед за експулсиране и те трябва да бъдат върнати в страната им на произход. Онези, на които е разрешено убежище, трябва да бъдат докарани на италианска територия.
Още след блокирането на изпращането още на първите две групи мигранти по първоначалната схема, правителството на Мелони прие законодателство, което намалява списъка на сигурните страни – от 22 на 19, като уверява, че в тях всяка част от територията е безопасна. Тези страни, според Италия, са Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Косово, Кабо Верде, Гамбия, Гана, Код Д’Ивоар, Сенегал, Египет, Грузия, Мароко, Тунис, Перу, Бангладеш, Шри Ланка, припомня АНСА. Правозащитници оспорват обаче този списък с аргумента, че не за всички категории граждани е например сигурно да живеят днес в Бангладеш или в Египет.
Според запознати източници сред 40-те мигранти, докарани в Албания в петък, е имало граждани на Тунис, на Бангладеш, на Пакистан, на Египет, на Алжир, на Грузия, на Нигерия и на Молдова. Преди това те са били в центрове за репатриране в Бари, Торино, Трапани, Гориция, Милано и Бриндизи, предаде АНСА.
При пристигането им в Джадър с мигрантите се срещнаха опозиционни парламентаристи и представители на неправителствените организации, дошли да проследят прехвърлянето им от Италия в Албания. Сред парламентаристите беше евродепутатката от левоцентристката италианска Демократическа партия Чечилия Страда. Тя заяви пред медиите, че мигрантите са били с белезници през цялото време на транспортирането им в кораба „Либра“, тоест около 8 часа и изрази възмущение от този факт. Мигрантите са били придружавани от 80 полицаи.
По повод новината за транспортирането на мигрантите с белезници, съобщена от Чечилия Страда, говорител на ЕК заяви само, че Еврокомисията е информирана за развитието на ситуацията и продължава да наблюдава как се прилага протоколът за сътрудничество в областта на миграцията между Италия и Албания. ЕК остава и в контакт с италианските власти.
А според запознати източници Еврокомисията е ускорила процедурите по дефиниране на списък на така наречените сигурни страни на произход на мигранти, като той може да бъде оповестен още преди Великден, предаде АНСА.
Малко преди 40-те мигранти да бъдат докарани в Албания, екип на италианското издание „Авенире“ посети зоната на двата центъра. Този в Джадър е близо до мястото, на което едно време е имало летище, от което са излитали самолетите на Енвер Ходжа. В района са и хълмове, в които са прокопани тайни тунели, защото параноичният комунистически диктатор се е опасявал от инвазия от Италия, Турция и Югославия и е искал да скрие в тези тунели албанските самолети, коментира изданието.
Не са много ясни мотивите, поради които мигрантите са прехвърлени сега от Италия в Албания, посочва „Авенире“. Центровете в самата Италия за репатриране на мигранти не са претъпкани. Безпокойство пораждат и ресурсите, които годишно ще бъдат отделяни за персонала на тези толкова отдалечени центрове. Според италианския министър на вътрешните работи Матео Пиантедози центровете в Албания обаче са на еквивалентно разстояние от Италия като това между Милано и подобен център за мигранти в Макомер на остров Сардиния и разходите следователно няма да са по-различни.
Опозицията и неправителствени организации изразяват опасения, че албанската мафия би могла да проникне в тези центрове или пък парите за тях да бъдат отклонени в една страна, в която корупцията е все още е ширеща се, отбелязва италианското издание.
Не веднъж италианският премиер Мелони е защитавала тезата, че именно центрове като тези в Албания ще са най-подходящото средство за разубеждаване на мигрантите да потеглят изобщо към Европа. Защото ако те дадат баснословни пари на трафикантите, за да се озоват после не в ЕС, а извън ЕС, в Албания, то мигрантите в крайна сметка ще се откажат да дават тези пари и това ще нанесе удар на престъпните мрежи, занимаващи се с трафик на мигранти.
Редуцирането на незаконната миграция е приоритетен въпрос за дясното правителство на Мелони още, откакто тя дойде на власт. В усилията на правителството се вписва и решението на Рим от 3 април за отпускане на 20 милиона евро за репатриране на мигранти от Алжир, Тунис и Либия в страните им на произход южно от Сахара. Това репатриране ще става в сътрудничество със Световната организация по миграциите, обяви италианското външно министерство, цитирано от италианските новинарски сайтове и от Франс прес. Неправителствени организации обаче разкритикуваха и този италиански план и изразиха опасения, че правата на мигрантите няма да бъдат защитавани.
В миналото твърдата миграционна политика на десни управници в Италия им коства впоследствие съдебни дела. Няколко такива дела например имаше срещу крайнодесния политик Матео Салвини, лидер на партия „Лига“, влизаща сега в управляващата коалиция. Той беше съден заради действията му като министър на вътрешните работи в периода 2018-2019 г., когато забраняваше на кораби, спасили мигранти, да ги свалят на италианските брегове. През декември Салвини, който сега е вицепремиер в правителството на Мелони, беше оневинен по пореден такъв процес, по който прокуратурата искаше присъда от шест години затвор. Въпреки тези оневинителни решения на 7 март Касационният съд на Италия осъди правителството да плати обезщетение на еритрейци, които са били държани принудително на италиански военен кораб в продължение на 9 дни през 2018 г., защото Салвини не е разрешавал те да бъдат свалени на италиански бряг. Касационният съд обаче прехвърли топката на Апелативния съд в Рим що се касае до сумата на обезщетението, което трябва да плати правителството на всеки един засегнат мигрант, отбелязват Франс прес и Ройтерс, както и изданията „Темпо“ и „Кориере дела сера“. Мелони изрази възмущение от това съдебно решение и каза, че пари на данъкоплатците, спечелени с честен труд, ще бъдат използвани за обезщетения на хора, влезли незаконно в страната, припомня „Фигаро“.
Усилията на Италия в областта на миграцията са приветствани и от ЕК. През февруари еврокомисарят по миграционните въпроси, австриецът Магнус Брунер заяви пред АНСА, че „Италия е един много важен за нас партньор по темата за миграцията и за репатрирането на мигрантите. Мисля, че Италия се опитва да намери нови начини, за да гарантира, че репатриранията наистина се извършват и е много положително да имаме нов подход“.
/ГГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
