site.btaФутболът обедини политическите сили в Италия, но политиката ги разедини

Италия така и не се класира на финала на Европейското първенство по футбол и се очакваше с това голямо разочарование футболната тема в страната да приключи, но миналата седмица футболът отново се завърна в центъра на дискусиите на Апенините, още повече, че в него имаше голяма доза политика. 

На 16 юли се състоя футболно събитие с благотворителен характер, наречено „Мач на сърцето“, който противопостави футболен отбор, съставен от италиански певци, на футболен обор, съставен от италиански политици.  Това беше всъщност 33-о издание на футболната проява „Мач на сърцето“, в която от създаването й през 1992 г. винаги единият отбор е този на италиански певци, а другият всяка година се мени. Така например в първото издание на благотворителния мач отборът на италианските певци игра срещу отбор на журналистите от италианската обществена медия РАИ. През годините „другият“ отбор е бил съставен от пилоти от Формула 1, от магистрати, авиопилоти, футболни съдии, хуманитарни работници, учени, кинозвезди или от представители от конкретни компании, като „Ферари“, или пък от знаменитости, обединени от конкретни каузи, като например подпомагане на научните изследвания, на каузата на мира, на бедстващата от наводнения Емилия-Романя през 2023 г., на каузата на пострадалите от ковид ограниченията творци в Италия през 2020 г. и др.  В 5-ото и 6-ото издание на проявата „другият“ отбор беше съставен от политици, а в 20-ото и 21-ото - от италиански парламентаристи. В 33-ото издание на „Мач на сърцето“ представители на различни италиански политически формации обединиха физическите си сили и усета си за футболна тактика, за да покажат един завладяващ мач, излъчен по телевизия „РАИ Уно“ ден по-късно, на 17 юли.

В досегашните 32 издания на благотворителната проява мачовете се играха на различни места – в Рим, Торино, Милано, Модена, Верона, Флоренция и др. Първото издание през 1992 г. беше на Олимпийския стадион в Рим, а 33-ото издание - на стадиона в град Л’Акуила „Гран Сасо д’Италия-Итало Аконча“, броени месеци след като градът отбеляза 15-ата годишнина от катастрофалното земетресение от 6 април 2009 г., сринало голяма част от историческия му център и нанесло големи щети на много учреждения.

Постъпленията от „Мач на сърцето“ обикновено се предоставят на различни международни или неправителствени организации в подкрепа на определена кауза, като например на УНИЦЕФ, на Организацията на ООН за прехрана и земеделие, на неправителствената организация „Имърджънси“, на италианския „Червен кръст“, на фондацията на Ричард Гиър, на фондацията в памет на убитите от мафията италиански съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино, на различни институти за изследване на раковите заболявания и др. Приходите от тазгодишното издание на мача отидоха за Педиатричното отделение на болницата „Сан Салваторе“ в Л’Акуила и за педиатричната болница „Бамбино джезу“ в Рим.

Досега най-гледано по телевизията издание на „Мач на сърцето“ е било 5-ото издание, с над 10 милиона зрители. Тазгодишното издание беше гледано от над 2,1 милиона зрители.

През годините „Мач на сърцето“ се води обичайно от популярни италиански шоумени, като например Амадеус, Карло Конти, Фабрицио Фрици, Мили Карлучи. Тази година воденето беше поверено на журналистката Елеонора Даниеле и на имитаторката и актриса Франческа Манцини.

Любопитното е, че тази година отборът на политиците от различни италиански политически сили беше сформиран само месец, след като същите тези формации мериха сили едни срещу други на евроизборите. 

Треньор на отбора на политиците беше Иняцио Ла Руса от твърдата десница „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони. Той е и председател на италианския Сенат и често е обвиняван от левицата, че изпитва скрита носталгия от ерата на Бенито Мусолини. Капитан на отбора беше Лоренцо Фонтана, председател на Камарата на депутатите и представител на крайнодясната партия „Лига“ на Матео Салвини. В отбора бяха „привикани“ лидерката на левоцентристката Демократическа партия Ели Шлайн, лидерът на центристите от „Италия Вива“ и бивш премиер Матео Ренци, лидерът на антисистемното „Движение 5 звезди“ Джузепе Конте, който беше двукратен премиер на Италия. Сред лидерите в отбора бяха и Никола Фратояни и Анджело Бонели, които са депутати и съпредседатели на коалицията „Съюз Зелени Левица“, превърнал се в шестата италианска партия в настоящия европарламент.  Всички тези партийни лидери така и не успяха да намерят общ език и да сформират широк левоцентристки фронт срещу десницата на Мелони нито на евроизборите през юни, нито на националните избори преди две години, но сега футболът ги обедини заедно с десницата в един смесен тим.

В отбора на политиците беше поканен и влиятелният министър на икономиката и финансите Джанкарло Джорджети, който е представител на „Лига“ и чието име тези дни италиански медии споменават като евентуален бъдещ италиански еврокомисари. На него беше поверена ролята на вратар на  благотворителния мач.

В отбора на италианските политици беше и Дамяно Томази, настоящ кмет на Верона, избран преди две години с подкрепата на обединилите се тогава левоцентристи. Той е и бивш футболист на „Верона“ и „Рома“ и е играл и в италианския национален футболен отбор.

Франческо Боча, сенатор от Демократическата партия и бивш министър на регионалните въпроси и автономията във второто правителство на Конте, Луиджи Д’Ерамо, помощник държавен секретар в министерството на земеделието и бивш депутат от „Лига“, депутатите от Демократическата партия Марко Фурфаро  и Матео Рикети, секретарят на парламентарната комисия по правосъдие и бивш депутат Якопо Мороне от „Лига“, бившият депутат от „Лига“ Алесандро Морели и Марко Марсилио, областен управител на Абруцо, подкрепен на регионалните избори от обединените десноцентристки сили, бяха също сред политиците в мъжката част на смесения футболен отбор.

Освен Шлайн другите дами в смесения тим бяха Ана Аскани, Мария-Тереза Белучи, Личия Ронцули, Ада Лопреято, Лаура Равето, Грация-Мария ди Маджо и Киара Брага. Аскани е заместник-председателка на Камарата на депутатите и е представителка на Демократическата партия. Белучи е настояща заместник-министърка на труда и социалните политики и е от „Италиански братя“. Ронцули е сенаторка от „Форца Италия“ и е бивш евродепутат. Лопреято е сенаторка от „Движение 5 звезди“. Равето е депутатка от „Лига“, Ди Маджо е депутатка от „Италиански братя“, а Брага е депутатка от Демократическата партия.

Селекционер на отбора на певците беше легендарният Ал Бано, който изпя и химна на Италия в началото на мача. В миналото сред селекционери на певческия футболен отбор са били и легендите Джани Моранди и Умберто Тоци. Капитан на отбора тази година беше певецът Енрико Руджери, за който това е 13-о участие в „Мач на сърцето“. 

В отбора на певците попаднаха и рапърите Роко Хънт, Ил Тре, Ркоми, Пти, ЛДА, Мида, Морено и Лука Марцано, известен още и като Севън. Наследникът на актьорския клан Гасман и майстор на лиричната песен Лео Гасман, популяризаторът на музикалния жанр „лишо“ от областта Емилия-Романя Морено Конфикони, изявяващият се в множество стилове Буго, поп певецът Манини, инфлуенсърът и ди джей Пиерпаоло Претели, членовете на групата „Бункер 44“, комикът Убалдо Пантани също бяха в отбора на певците. Той се допълваше и от певиците Долченера и Серена Бранкале.

Стартът на мача беше даден от две деца, които символично подадоха топката на ветеранката на италианския рок и поп Рита Павоне, която подгря футболната среща с хитовете си.

Последва сюрреалистично футболно шоу, в което политици с разнородна окраска показаха, че футболът може да ги обедини. Паметни ще останат сцените на прегръдки между Ренци и Шлайн, както и подпомаганията между  политиците да вкарат голове на противниците си. За Матео Ренци, известен в Италия като „експерт по сваляне на правителства“, след като свали с вътрешнопартиен преврат преди 10 години правителството на колегата си демократ Енрико Лета, а после свали и второто правителство на Джузепе Конте, сега журналисти коментираха, че именно с негови асистенции са били вкарани някои голове на „Мача на сърцето“.  За редица политици, в това число и за бившите премиери Ренци и Конте, медиите коментираха, че в политиката действат самосиндикално, но на футболния терен са се показали като ловки тактици, способни да минат в сянка, да подадат топката и да дадат по този начин възможност на друг да излезе на преден план, да реализира гол и да попадне в светлината на прожекторите. 

Регламентът на мача, който предвиждаше дузпи и при равен резултат, и при победа на един от двата отбора, беше приет безропотно и от певците, и от борещите се за правдите политици въпреки очевидната му несправедливост. Срещата приключи с равен резултат в редовното време - 7:7. А при последвалите дузпи политиците победиха с 11:10, а анализатори отбелязаха, че магията на футболната топка е сплотила политическите сили и е довела до логична победа.

Ден след излъчването по телевизията на благотворителната среща обаче се състоя друга надпревара, в която дума имаха и италианските политически партии – тази в Европейския парламент за поста на председател на Европейската комисия.  На таен вот Урсула  фон дер Лайен беше преизбрана с 401 гласа. След това италианските партии побързаха да осветлят електората си как са гласували. Десноцентристката „Форца Италия“ (която е част от Европейска народна партия) и левоцентристката Демократическа партия (която е част от европарламентарната група „Социалисти и демократи“) очаквано влязоха в общ фронт с либералите от „Обнови Европа“ и подкрепиха Фон дер Лайен, въпреки че в Италия първата партия е управляваща, а втората е в опозиция. „Италиански братя“ (която членува в европарламентарната група на европейската партия „Европейски консерватори и реформисти“) на премиера Джорджа Мелони гласува против преизбирането на Фон дер Лайен.  По този начин тя влезе в негласна коалиция с „Патриоти за Европа“ на унгарския премиер Виктор Орбан, към които е и „Лига“ на Салвини (част от италианската дясна управляваща коалиция), която също гласуваха против преизбирането на германката. Много от партиите в „Патриоти за Европа“ са на различни позиции по редица въпроси с партията на Мелони, сред които подкрепата за Украйна и отношенията с Русия. Коалицията на Орбан дори нанесе тежък удар наскоро на Мелони, като „открадна“ от нейната паневропейска партия „Европейски консерватори и реформисти“ испанската партия „Вокс“, която беше дългогодишен съюзник на „Италиански братя“.

Вотът за преизбирането на Фон дер Лайен раздели и шестата италианска политическа сила в ЕП – „Съюз Зелени Левица“ (които са в опозиция на управляващата италианска десница), като „зелените“ подкрепиха германката, докато "левите" – не. В допълнените „Движение 5 звезди“ (също в опозиция на управляващата италианска десница), което в този ЕП вече е част от парламентарната група на „Левицата“, също не подкрепи Фон дер Лайен.

Всичко това показа тотално разединените както в редиците на управляващите, така и в редиците на опозицията и дори в редиците на една и съща опозиционна формация, каквато е „Съюз Зелени Левица“, обобщават „Евронюз Италия“ и „Соле 24 оре“.

Последваха аргументации на премиера Мелони и на останалите партийни лидери и водещи партийни кадри защо са гласували по този начин. Така например лидерът на „Движение 5 звезди“ Джузепе Конте обвини „Италиански братя“ на Мелони, че гласувайки „против“ Фон дер Лайен е поставила Италия в изолация, въпреки че самият Конте и неговите хора също гласуваха против. Лидерката на Демократическата партия Шлайн също заговори за изолация на Италия заради решението на Мелони и нейните хора да не подкрепят Фон дер Лайен. Самата Мелони категорично отхвърли всички тези упреци, дошли от една страна от партия, критикуваща я, че е гласувала като нея, и от друга страна от партия, критикуваща я, че не е гласувала като нея. Лидерът на „Форца Италия“ Антонио Таяни също защити позицията, че Италия няма да бъде изолирана заради решението на премиера Мелони да не подкрепи Фон дер Лайен. Лидерът на „Лига“ Матео Салвини приветства решението на партията на Мелони, но това не заличава различията между двете партии по такива въпроси, като например подкрепата за Украйна.

Всичко това показа в рамките на няколко дни, че футболът може да предизвика чудо в политиката, но онова, което той успя да постигне – обединението на политическите сили за една обща кауза - се разпадна малко след това благодарение на „чудото на политиката“.