site.btaПреизбраният председател на ЕП Роберта Мецола е много добър приятел на България, каза в интервю за БТА евродепутатът Емил Радев

Като добър приятел на България определи евродепутатът от ГЕРБ-ЕНП Емил Радев преизбрания председател на Европейския парламент Роберта Мецола. С гласовете на 562 евродепутати днес в Страсбург тя получи подкрепа да ръководи институцията за следващите две години и половина. 

“Госпожа Мецола е обединител. Видяхме, че тя получи огромен брой гласове от всички политически семейства. България винаги е можела да разчита на нея и тя го е доказала в последните два мандата - че винаги е подкрепяла България. И по пътя ѝ към Шенген, и в битките ѝ за охрана на външната граница, и в битките за розовото масло. Така че това е добър знак”, заяви в интервю за БТА минути след преизбирането ѝ Емил Радев.

Политикът оцени като разделен новият Европейски парламент и отправи апел към българските си колеги да бъдат единни в отстояването на важните за страната ни теми, сред които и Шенген.

В отговор на въпрос има ли риск да забуксуваме за сухопътния Шенген заради политическата нестабилност у нас, евродепутатът от ГЕРБ-ЕНП коментира, че всичко зависи от това има ли кой да защити българската позиция на ниво правителство.

“Нашите партньори в Съвета искат да си говорят с премиер или с правителство, което има хоризонт повече от два месеца. Много е важно кой ще бъде начело на държавата, на правителството и каква политика ще води с австрийските си колеги”, подчерта Радев.

Следва пълният текст на интервюто с Емил Радев, направено в едно от студиата на Европейския парламент в Страсбург.

Добър ден, господин Радев. Благодаря ви, че приехте поканата на БТА да направим това интервю в първите часове на първата пленарна сесия на новия Европейски парламент и минути след избора на новия стар председател на Европейския парламент. Добър знак ли е това за България?

Добър ден. Да, това е добър знак, защото Роберта Мецола първо беше избрана с огромно мнозинство. Тя е много добър приятел на България. България винаги е можела да разчита на нея и тя го е доказала в последните два мандата - че винаги е подкрепяла България. И по пътя ѝ към Шенген, и в битките ѝ за охрана на външната граница, и в битките за розовото масло. Така че това е добър знак. Госпожа Мецола е обединител. Видяхме, че тя получи огромен брой гласове от всички политически семейства. Надявам се, че и за в бъдеще тя ще умее да събира и да прави по-единен Европейския парламент, въпреки че този мандат той е доста разделен. Но се надявам, че ще работи изцяло в парламента в интерес на европейските граждани. Особено в дни, когато предизвикателствата пред Европейския съюз са огромни - война, миграция, икономическа криза, търговски войни и т.н.  

Казвате, че този Европейски парламент е по-разделен. В действителност самите експерти и анализатори го определиха като “по-шарен”, “по-десен”, а някои дори направихме изказвания от сорта, че в него има по-малко приятели на Русия. В тази обстановка няма ли да бъде по-трудно за България да отстоява своите интереси? 

Не виждам какво ще се промени в проевропейското мнозинство, защото отново имаме такова. Европейската народна партия е обединител в това по-европейско мнозинство. Нашата делегация в Европейската народна партия е много добре представена. Имаме подкрепата на най-голямата политическа сила. Надявам се и колегите ми от българската делегация от другите политически сили също да успеят да направят така, че техните политически семейства да подкрепят България, защото ни предстоят важни битки. До края на годината трябва да има развитие по сухопътния Шенген. Европейският парламент винаги е стоял зад България и в последния месец на действие на предния мандат гласувахме и резолюция, по която аз бях докладчик от страна на Европейската народна партия. Тогава с огромно мнозинство Европейският парламент за пореден път призова България и Румъния да бъдат приети още това полугодие в сухопътния Шенген. Виждаме, че имаме подкрепата на Европейската комисия. Така че се надявам, че ще имаме пълната подкрепа на Европейския парламент, както е било и досега. Но много се надявам и моите колеги от останалите политически сили, също както в предния мандат, да намерим общи език и когато защитаваме безспорните интерес на България като Шенген, като българското розово масло, когато защитавахме българските превозвачи по пакета “Мобилност”, мисля, че тези теми трябва да обединят цялата българска делегация и да покажем, че сме единни. И тогава имаме успех тук, в Европейския парламент. 

Смятате ли, че това е постижимо на продължаващата у нас политическа нестабилност? Не рискувате ли да не говорите на един глас и доверието на европейските партньори в нас да бъде подкопано?

За съжаление, на дипломатическия фронт, през последните три-четири години България загуби много позиции. Спомням си времената на българското председателство, когато ние диктувахме европейския дневен ред, когато лидерите на държавите членки се събираха в София, във Варна. Оттук нататък настана едно безвремие. Виждаме резултатите на това безвремие. Нямаме силна позиция в Съвета (Европейския съвет - бел. ред.). Нашите партньори в Съвета искат да си говорят с премиер или с правителство, което има хоризонт повече от два месец. Виждаме, че не успяваме да пробием нито с Плана за възстановяване, а 2026 година наближава, приближава крайният срок за получаване на тези пари, а там са 10 милиарда безвъзмездни средства. Буксуваме с програмите. Усвояемост от 4,2 до 4,6 процента средно по различните програми, когато предния програмен период сме получили 95 процента от предвидените за нас европейски средства, а сега, на средата на програмния период, четири цяло и нещо. Тези пари не стигат до българските граждани, българските общини, българският бизнес и това прави България много по-малко конкурентоспособна. 

Кой е виновен да се стигне до тази ситуация? 

Именно липсата на стабилно правителство и на хора, които разбират проблемите на държавата. Защото ние видяхме хора, които дойдоха, да, защитиха тясно партийните си интереси, но не можаха да постигнат нищо в интерес на България, нито тук, в Европейския съюз, нито навън. Страната буксува. И трябва да сложим наистина професионалисти и доказали се хора, които знаят как действат механизмите в Европейския съюз. Добри дипломати са, а не са само аматьори. И да губим позиции все повече и повече. 

Има ли риск да забуксуваме и за сухопътния Шенген?

Виждаме, че имаме подкрепата на Европейския парламент, имаме подкрепата на Европейската комисия и комисаря по вътрешните работи съвсем наскоро отново препотвърди, че Европейската комисия стои зад България и Румъния в битката ѝ за влизане в сухопътния Шенген. Чакаме изборите в Австрия. Чакаме изборите, които са есента. Оттам нататък би трябвало да имаме по-голямо поле за действие. Виждаме, че унгарското председателство постави като приоритет приемането на България и Румъния в Шенген. Така че имаме предпоставките да действаме. Всичко зависи има ли кой да защити българската позиция на ниво правителство и за съжаление всичко това, което става в последно време, ни показва, че има нестабилност. Оттам нататък аз си спомням как премиерът Денков, за съжаление, пропусна много шансове и не изигра картите както трябва. Похвалиха се предварително как влизаме в Шенген и това ни костваше преговорите още малко време да успеем да се преборим за сухопътния Шенген. Да, хубаво е да се окичиш с лаврите от една битка, която се води повече от 12 години, 13 може би, откакто изпълнихме критериите за влизане в Шенгенското пространство и тази битка я водиха и много български правителства, и ние тук, в Европейския парламент, бих казал без изключение, всички колеги. Така че е много е важно кой ще бъде начело на държавата, на правителството и каква политика ще води с австрийските си колеги, защото си спомням как в Съвета, който миналата година декември месец се проведе и на който трябваше да участва българският вътрешен министър и да се реши съдбата на България и Румъния, две седмици преди това премиерът Денков поиска оставката на вътрешния министър. Представете си този човек с какъв авторитет се появи, може би на най-важния съвет за България, по вътрешни работи. Така че тези недалновидни действия не трябва да се повтарят. Пак казах, имаме подкрепата на Европейския парламент, на Европейската комисия. Българската дипломация трябва да успее да си извоюва и подкрепата за Съвета. 

Придобива ли отново актуалност тази идея за създаването на “мини Шенген” между България, Румъния и Гърция? Питам ви, защото наскоро във Вашингтон бе взето решение за създаване на военен Шенген между тези три държави. 

За съжаление, когато говорим за създаване на мини Шенген, той може да е между България и Румъния, но Гърция не може да наруши действащото Шенгенско законодателство и да отвори границите си сухопътно през България и Румъния. Второ, ние поехме и задължение да увеличим проверките между България и Румъния, така че ако се борим за голямата цел - пълноправно членство за Шенген, точно в този момент може би не е време да мислим точно за това. 

Има такава идея и тя ако трябваше да стане, трябваше да стане много по-рано между България и Румъния. Сега и двете държави правят всичко възможно за пълноправното ни членство, защото това не е и решение. Това може да е решение във връзка с туристическия поток лятото за Гърция, но не е решение за нашите превозвачи, които оттук преминават през цяла Европа да достигнат примерно до Нидерландия, до Великобритания и така нататък. Трябва ни абсолютно пълноправно членство и това е голямата цел, която имаме и трябва да я постигнем. 

Понеже е засегната и темата с превозвачите - Румъния, също като България, търпи огромни загуби. Планирали ли сте тук, в рамките на новия Европейски парламент да търсите сътрудничество и да предприемете някакви общи действия с румънските си колеги? И ако да, какви? 

Ние с румънските си колеги работим много добре и винаги правим координация на нашите действия, защото проблемите ни са сходни. И не само с Шенген. Ето, и с превозвачите, и с туризма, и с европейската свързаност. Така че работим добре с румънските си колеги. Добре е и да се стиковат и на ниво правителство политиките, защото да, ние правим събитията, да, тук защитаваме заедно каузите, но пак казвам, по-голямата част от проблемите ни са в Съвета. 

Да очакваме ли през следващите месеци на глобално ниво, на ниво Европейски съюз остри завои например в зелената политика, в Зелената сделка?

Аз не бих казал само през следващите месеци, а през целия този мандат. Защото, ето, ЕНП даде ясен знак, че не можем да продължаваме с този курс на зелената сделка. Беше грешка например да забраним двигателите с вътрешно горене в края на това десетилетие. Виждаме, че не сме готови да направим това. Виждаме, че сложихме много ограничения. Като казах "сложихме", сложи Европейската комисия и гласуваха тук колегите в Европейския парламент. Ние в много посоки на зелената сделка бяхме против. Аз лично гласувах и срещу забраната за двигатели с вътрешно горене и видяхме, че с течение на времето сме били прави. Не можем постоянно да слагаме и ограничения на земеделците. Не можем да мислим само в зелена енергия като фотоволтаици, защото виждаме, че не се справя енергийната система на цяла Европа. Слава богу, успяваме да се преборим атомната енергия да се причисли към чистата енергия. Виждаме, че не можем да затворим тецовете, защото няма кой да балансира системата. Така че ще се преосмислят много аспекти на зелената сделка. Трябва да свалим тежестта от бизнеса, която беше много неправомерно наложена. И виждаме, че икономиката на Европа започва да буксува. И докато ние налагаме ограничения, страни като Китай например продължават да бълват евтина продукция и да завладяват пазари, включително европейския. 

Но чухме призивите на Виктор Орбан, който предложи план за Украйна на Европейския съюз и този план предвижда стопляне на отношенията с Китай и Русия. Какво мислите за тази “умиротворителна мисия”, така да я наречем на Виктор Орбан? 

Виктор Орбан е известен с ексцентричните си действия. За съжаление, тези му действия не бяха координирани нито с някой в Европейския съюз, нито с партньорите ни в НАТО. Виждаме, че има много остри реакции срещу тези планове, защото ние да, трябва да търсим мирно решаване на проблема, но не и с това да дадем на агресора да запази всичките си завоевания и да няма компенсации за това, което стана в Украйна. Така че Европа все повече оценява външната заплаха, военната заплаха. Европа все повече се готви да реагира в чисто отбранителен случай на такава агресия. Виждаме, че европейската индустрия започва да се координира и да има готовност да произвежда много повече боеприпаси, да попълни резерва на Европейския съюз, защото тази война показа много пролуки в готовността ни да се защитавам. 

Да, оттук нататък и създаването на обединени европейски сили за бързо реагиране е на дневен ред. Виждаме, че предприемаме действия за бързо придвижване на войски на НАТО в случай на агресия по границите на НАТО. Така че това действа отрезвяващо. Тази война, колкото и да е лоша, тя в един момент показа и нашите слабости. Както и кризата с ковид показа колко сме изостанали и как сме изнесли всички ключови производства в Китай и в трети страни и в един момент, когато европейските граждани най-много се нуждаеха от лекарства, от маски, от санитарни средства, се оказа, че ние трябва да ги чакаме да дойдат от Китай. Всички тези кризи преосмислят много от политиките на Европейския съюз и и те връщат обратно производства вътре в държавите членки, стратегически производства, производство на лекарства, в момента с отбранителната индустрия е така. И ние трябва да се включим, и България като държава, да не изпуснем тези важни моменти, защото в момента европейските фондове ще дадат много пари за развитие на отбранителната индустрия. България има силно развита такава, но ние трябва да се включим и да обновим и нашите производства, и да разширим нашето производство, така че да бъдем в крак с новите предизвикателства. 

 

/ВС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:59 на 16.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация