site.btaВалери Найденов: Имаше по-добри планове за съветския преход от този, който се случи

Член Първи от конституцията на Народна република България пада пред очите му. Както и Българската комунистическа партия. Тогава той се намира точно в центъра на народното недоволство, което е блокирало Парламента и настоява за смяна на властта. Шумът е толкова невъобразим, че никой не може да каже със сигурност кой точно вика новоизбрания Първи Петър Младенов – съпартиеца си Станко (Тодоров) или танковете. Няма време за анализи, тъй като му се пада нелеката задача да отразява за БТА три събития в едно - Перестройка, смяната на режима в България и преврата срещу Чаушеску. Те са финалният акорд на 20-и век, с който едно тоталитарно управление е изпратено в историята.

„Чел съм (като кореспондент на БТА в Москва – бел. авт.) много по-добри планове за трансформацията на Съветския блок от този, който се случи, но те бяха захвърлени“, обяснява предисторията на тези събития журналистът Валери Найденов в подкаста БТА Паралели. И допълва, че родният и украинският преход протичат най-близко до руската траектория. Равносметката му е лаконична и в същото време категорична: „При такива събития резултатът никога не протича  според очакванията“. 

Свидетелства за тях от първо лице, защото отново има съдбовния шанс да попадне на точното място в точното време шест години по-рано. В Москва го отвежда ново назначение, за което Найденов е поканен да започне работа в Българската телеграфна агенция. А през 1983 г. положението в международен план е много деликатно. „Оказа се, че в онези години никой не може да обясни какви са икономическите реформи в братския Съветски съюз, а ние в България се опитвахме да ги следваме, но те наистина бяха много абстрактни, а и несполучливи. Тогавашните шефове на БТА Боян Трайков и Ненчо Хранов вероятно ме бяха забелязали като завеждащ отдел по икономика (в „Отечествен фронт“ – бел. авт.) и ми предложиха да отида там и да пиша по темата“, въвежда ни в събитията той.

В началото работата му изглежда скучна, но идването на Горбачов на власт през 1985 г. променя живота му, а и целия свят. Москва се превръща в най-интересното място на планетата, защото СССР се събужда за Перестройка по нареждане на комунистическото ръководство. Въпреки че привидно всичко изглежда постарому, Найденов си спомня, че всички български началници са привиквани на кратки курсове в Москва за по месец-два, на които им обясняват, че нещата се променят и вече ще се внедряват икономически методи на управление. Там някъде пътищата му се преплитат и с Борис Елцин, от когото взима интервю в момент, в който е в немилост поради открито несъгласие с режима. Впоследствие с изумление наблюдава как същият този Елцин вече като президент нарежда стрелба по руската Дума, защото депутатите отказват да приемат реформи, за които той лично настоява. 

Покрай работата си като кореспондент освен новините от голямата политика успява да запечата и интересни впечатления за заобикалящата го руска душевност: „Руснаците са такива, че когато ги оставят на спокойствие и да правят каквото си искат, като че ли държавата започва да се разпада, но като почне война винаги се стягат и винаги се възстановява старата йерархия. В Русия в момента отново се възцари период на затягане.“

Новите времена на демократизираща се България от 90-те години разместват драстично пластовете в професията. Найденов прави предложение на Агенцията, за което тя не е готова. И в същото време именно в нея, много преди да се родят на бял свят, са замислени първите независими печатни издания, станали впоследствие знакови за епохата. „Аз още като бях в БТА, занесох едно предложение на ръководството с проект за точно такъв вестник, какъвто по-късно стана „24 часа“. Те го разгледаха, но решиха, че сега не е моментът да се прави“, разказва журналистът. След това получава покана от  Петьо Блъсков, който заедно с няколко други по-млади колеги се отделят от вестник „Отечествен фронт“. „Докато бях заместник-главен редактор на „Дума“, дойдоха при мен да помагам и аз. Тогава беше нормално в професията да се работи на няколко места за повече пари. След като направихме „168 часа“, се разбрахме да премина към тях и да започнем новия „24 часа“, описва създаването на първите частни медии той.

В началните години на кариерата си създава и друг прецедент в иначе изрядната журналистическа гилдия – нещо като „жълто“ заглавие. Докато е в „Отечествен фронт“, решават да увеличат обема на понеделнишкия брой и му дават да прави цяла страница, която е с двоен размер на днешните. Той започва да я „пълни“ с неща, които се различават от казионните напътствия на БКП. Веднъж решава да публикува кратка информация, взета от БТА, която предизвиква  възмутено обаждане от Централния комитет /ЦК/ на Партията. В съобщението със заглавие „Масов героизъм“ става дума за човек, който паднал в кладенец, докато го ремонтирал, и го извадили след полунощ. „Аз го пуснах, като сложих мое заглавие „Паднал в кладенец, спасен след полунощ“. Тогава това се оказа някаква страхотна сензация. И ми се обади един бивш главен редактор, който работеше в Отдела по печата на ЦК, за да ми се кара как може да пиша такива жълти заглавия“.

И с ирония признава, че тогава работата е била по-спокойна в сравнение с днес, защото е била голяма скука. Най-интересното не било разрешено да се напише, а заглавията нарочно трябвало да са скучни и абстрактни. Затова хората започвали вестниците отзад напред със спортните новини и киноафиша. „Колегите, както и аз, пишехме на ръба на допустимото, защото ако го минеш, можеше да си имаш неприятности, дори и да изпаднеш от професията.“ 

По думите му благодарение на социалните мрежи журналистика сега е много по-открита за истината и определя момента като „златен век“ за професията. Проблемът с финансирането, разбира се, остава, тъй като дигиталните медии имат ограничен достъп до средствата от реклама, които отиват основно в „Гугъл“ и други подобни платформи. В същото време това не може да спре главоломното възникване на независими подкасти, сайтове, а още по-малко публикуването в социалните мрежи, които изкарват на бял свят всичко, което елитът се опитва да скрие и потисне. Според Найденов традиционните медии също трябва много да внимават и да бъдат нащрек, защото ако премълчават неща, губят аудитория. 

Гледайте ни в YouTube

Слушайте ни в SoundCloud