Атанас Попов напуска България малко преди да навърши 11 г. в далечната 1991 г. с родителите си. Отправят се към Франция по време на първата голяма емигрантска вълна, веднага след падането на комунизма.
Установяват се в Бордо. По-късно Попов живее в Поатие, след това в Париж и Лион. Следва две години в Лондон. Завършва специалностите „Право“ и „Българска филология“.
В Люксембург пристига на 15 ноември 2010 г. „Не знаех нищо за Люксембург. Дойдох, защото спечелих конкурс в Съда на Европейския съюз и съответно се възползвах от привилегиите, възможностите, които това направи възможно“, каза той пред БТА.
Но вече има три гражданства – българско, френско и люксембургско.
Влиза в политиката през 2007 – 2008 г., когато за кратко е член на френската партия „Съюз за народно движение“, която по-късно се преименува на „Републиканци“, на бившия президент Никола Саркози.
„Тогава разбрах, че човек като мен, който не е роден във Франция, не би могъл да бъде водач на листа на десницата, било то против комунисти“, каза той. „Подлъгах се, честно да призная, че г-н Саркози беше с чужд произход от двете страни и говореше едни неща, които после се оказа, че са само блъф“, добави Попов.
През 2014 г. за кратко се включва и в инициативния комитет, издигнал Атанас Чобанов за евродепутат. Като цяло обаче споделя, че не се интересува от българската политика, след идването на ГЕРБ на власт.
Когато идва в Люксембург е по-добре приет като българин, отколкото като французин, разказва той. Но и в тази страна, трябва да се съобразява с местните. „Уж сме в Европейския съюз, уж имаме европейско гражданство“, възмущава се той.
Етническото и мултиезиковото разнообразие са сред основните каузи на коалиция „Заедно - Mостът“, с която Попов ще се яви на европейските избори в неделя.
„Имаме по-друга визия вече, визия, която цели да надмогне национализма. Гледаме по-глобално на нещата, т.е. всеки има свой произход, има свое гражданство. Да, трябва да се уважава местната култура, но гледаме по-глобално на нещата. Даже не само като европейски граждани, а като граждани на света“, каза Попов.
Той обаче не е учуден от надигналата се дясна вълна. „Има световна тенденция на затваряне, нуждата на човек да търси корените си. Обяснява се с бързото развитие на обществото. Това е навсякъде, не само в Европа, а на всички континенти, забелязах го и в Мексико, където бях наскоро“, посочи той.
Като най-належащите проблеми, които стоят пред новия състав на Европейския парламент, Попов посочи европейската съпротива. По думите му, нужна е не само европейска, а и световна армия, по силата на чл. 43 от Устава на ООН.
Сега всичко минава през НАТО, което не е най-доброто решение, смята Попов и посочва: „защото се контролира най-вече от САЩ, само от една държава, а не от гражданите на света“.
Друга тема сега са бежанските вълни, посочва той. По думите му това не е толкова голям проблем, тъй като потокът не е толкова голям.
„Ако гледаме статистиките, много малка част от бежанците по света стъпват в Европа. Турция, която не е в ЕС, прие повече бежанци, отколкото целият ЕС“ каза Попов.
По-големият проблем обаче е планираното ново европейско законодателство за бежанците.
„То предвижда да се филтрира този поток в трети държави. Вече мисля, че това се прави, например в Северна Македония, Албания, има проект за партньорство с Тунис. С Турция също има споразумения“, напомня Попов.
„Човек, ако наистина изпълнява условията, не би трябвало да чака в бежански лагер на границата. Все пак той би трябвало да може да избере в коя държава да подаде молба. Може да има роднински връзки, може да има предпочитания. Сега се гледа на нещата глобално като на потоци, които трябва да се регулират, сякаш това е някакво стадо“, възмутен е той.
