Остават два дни до европейските избори в Люксембург, страната, в която са разположени една от сградите на Европейския парламент и Съдът на Европейския съюз. Интересът сред политиците тази година е безпрецедентен, като рекордния брой 13 партии излъчиха свои листи с общо 78 кандидата.
Люксембург изпраща шестима евродепутати. В настоящия Европейски парламент четири партии изпратиха свои представители – по двама от управляващата Християнсоциална народна партия (ХСНП) и по-малкия ѝ коалиционен партньор – Демократическата партия (ДП), и по един от Люксембургската социалистическа работническа партия (ЛСРП) и партия „Зелените“.
ХСНП е единствената, която някога е изпращала до трима евродепутати, а надхвърлянето на 30% от гласовете беше норма за нея до последните избори. През 2019 г. резултатът на партията се срина, като тя получи само 21,1% от гласовете (в сравнение с 37,65% през 2014 г.) и загуби едно от трите си места дотогава в полза на Демократическата партия.
Сега целта на партията е да си върне третото депутатско кресло в Европейския парламент. „Сигурно е, че ще получим две места, но третото не е невъзможно“, направи оценка в края на предизборната кампания водачът на листата Кристоф Хансен, цитиран от местните медии.
Демократическата партия пък ще се стреми да затвърди резултатите си от предишните избори. На евровота през 2019 г. тя спечели първо място, като получи 21,44% от гласовете, рязко увеличение в сравнение с 2014 г. (14,77%). Сега партията може да разчита на положителните резултати, получени по време на общинските и парламентарните избори през 2023 г., както и на високия рейтинг на водача на листата си Шарл Гьоренс.
ЛСРП също се надява да обърне низходящата тенденция, която я изведе от стабилното второ място, което заемаше през 1999 г. с 23,58% от гласовете до 12,19% през 2019 г., което ѝ отреди четвърта позиция. Социалистическата партия, която се оказва неспособна да изпрати втори депутат от 1999 г. насам, все пак спря отлива на гласове през 2019 г. след спад през 2014 г. (11,75%) и има амбицията да си върне втория депутатски мандат през 2024 г.
Партията може да разчита на атрактивен списък от кандидати: депутатите Марс Ди Бартоломео и Лиз Браз са на първо и трето място по рейтинг според социологическото проучване „Политмонитор“, съответно с 68% и 56 процента.
“Зелените“ несъмнено е партията, която е най-застрашена на 9 юни. След изборния провал на парламентарния вот, предизвикателството за тях ще бъде да запазят мястото си в Европейския парламент, за което досега са успявали да се преборят от 1994 г. насам. През 2014 г. партията достигна дори до второто място (15,01% от гласовете) и надмина предишните си резултати през 2019 г. с 18,91% от гласовете. Досегашният евродепутат и водачка на листата Тили Мец получи третия най-голям брой гласове през 2019 г. (55 359 гласа).
Партията изглежда много далеч от възможността да постигне доброто си представяне през 2019 г., но Мец продължава да вярва: „От началото на кампанията нещата се промениха и настоящите тенденции вече не са толкова лоши“, уверява тя. "Запазвам оптимизма си."
Сред партиите, които имат възможност да влязат в Европейския парламент за първи път, Алтернативната демократична партия на реформите (АДПР) изглежда в най-добра позиция. С малко над 10% от гласовете през 2019 г. (7,53% през 2014 г.), консервативната партия се възползва от импулса на парламентарните избори, по време на които спечели допълнително депутатско място. Освен това десните националистически и популистки партии, към които се числи и АДПР, могат да постигнат исторически резултат на европейско ниво на предстоящите избори.
Ръководителят на листата, депутатът Фернанд Картайзер обаче остава предпазлив: „Може би има обща тенденция на европейско ниво, която е в полза на тези партии, но в Люксембург това не се е случило. Люксембург със сигурност ще гласува според собствените си мисли по отношение на европейската политика“, смята той. „Но аз вярвам, че имаме много добри шансове като партия да успеем да получим място в Европейския парламент“, добави той.
Интересуват ли се хората от изборите
И докато партийните лидери се вълнуват от предстоящия евровот, в Люксембург животът тече обичайно. На места улиците са блокирани от ремонти, а малко над 600-те хиляди жители на малката държава вече са обхванати от ваканционно настроение.
Повечето хора дори не обръщат внимание на усмихнатите лица от плакатите за евровота. Едни от тях ги призовават да “Останем заедно“, други посочват, че „Силна Европа е това, от което се нуждаем“, докато трети обещават на хората: „Ние сме за вас сега и утре“. Важно е да се гласува, смятат повечето хора, които срещаме.
„Мисля, че е важно, защото все повече закони се въвеждат на европейско ниво и след това последствията са и за собствената ни държава, затова мисля, че е важно“, каза пред БТА люксембургския гражданин Никола.
Подобно е и мнението на Вяра Тимчева, преводач в Европейския парламент в Люксембург, която ще гласува за люксембургските листи.
„Според мен е много важно (да се гласува), особено тази година, защото, който не гласува, друг ще гласува на негово място. Т.е., ако искате да окажете някакво влияние, добре е да гласувате“, каза тя за БТА.
Според проучванията на обществено мнение, направени малко преди началото на кампанията, основните проблеми, които новият Европейски парламент трябва да разреши, са бедността и социалното изключване. „Мисля, че неравенствата, нарастващите неравенства е най-важният проблем за мен“, каза Никола. След тях се нареждат въпросите за общата европейска отбрана, климатичните промени и проблемът с миграцията.
Въпреки че в някои части на Люксембург присъствието на мигранти е осезаемо, местният Съвет за бежанците през изминалата седмица отбеляза, че политическите партии не проявяват голям интерес за политиките, свързани с тях.
Политическите платформи на партиите в Люксембург до голяма степен се припокриват, каза за БТА проф. Анна-Лена Хьогенауер. Затова за удобство на гражданите е разработен онлайн инструментът “Смартвилен“, който помага на хората да изберат за кого да дадат своя глас.
Гласуването в Люксембург е задължително за хората на възраст между 18 и 75 години. Тази година за изборите тук са се регистрирали и над 30 хиляди души, които не са люксембургски граждани. Сред тях са и 60 българи. Въпреки че това е рекорден брой, те все още остават едва 15% от имащите право на глас над 200 хиляди европейски граждани, живеещи в Люксембург.
Сред тях е и младият Питър, който срещнахме в Люксембург. „Аз съм белгиец. Но няма да гласувам. Не се интересувам“, каза той за БТА.
На същото мнение е и мъж от Босна. „Нямам право да гласувам, но и да имах, не бих го направил. Не ме интересува нито политиката в Босна, нито европейската“, категоричен е той.
За родената в малко градче в северозападна България Вяра Тимчева обаче, Европа е нещо важно.
„Спомням си момента, когато не можехме да пътуваме свободно, когато бяхме изолирани зад "Желязна завеса". Съвсем близо до моя роден град се намира връх Здравченица, където има хижа и е много красиво и зелено място, но навремето не можехме да ходим там, защото трябваше граничен лист, защото беше близо до Сърбия. Аз много обичам да пътувам, откакто бях малка мечтаех да пътувам и се чудех какъв начин да измисля, за да мога да пътувам, въпреки "Желязната завеса" и си казах - "Ще стана стюардеса", само и само да мога да пътувам. За щастие това не се наложи. "Желязната завеса" падна и ние можахме да се присъединим към европейското семейство. И аз съм много щастлива от това нещо. Знам, че има и други мнения по въпроса, но за мен е ценна свободата на движение", добави тя.
А в Люксембург не спира да живее европейската идея. Докато в повечето държави партиите приключват предизборните си кампании, тази вечер в сградата на филхармонията в столицата на Люксембург ще бъдат раздадени Европейските културни награди, една от които ще получи и самата велика херцогиня на страната - Мария Тереза.
