ОБЗОР

site.btaПървата година от мандата на нигерийския президент Бола Тинубу премина под знака на икономическите трудности и несигурността

Първата година от мандата на нигерийския президент Бола Тинубу премина под знака на икономическите трудности и несигурността
Първата година от мандата на нигерийския президент Бола Тинубу премина под знака на икономическите трудности и несигурността
Нигерийският президент Бола Тинубу на церемонията по полагането на клетва в столицата Абуджа, 29 май 2023 г. Снимка: АП/Olamikan Gbemiga

Когато встъпи в длъжност като президент на Нигерия на 29 май 2023 г., Бола Тинубу обеща да обедини най-многолюдната държава в Африка, да реши нейния може би най-наболял проблем - несигурността, и да рестартира най-голямата икономика на континента, която е изпаднала в криза. Равносметката една година по-късно: сериозните проблеми остават въпреки бързо подетите и необходими според мнозина експерти реформи.

72-годишният Тинубу, избран през февруари миналата година, като кандидат на управляващата партия Конгрес на всички прогресивни сили (КВПС), бе посрещнат с надежди, но и със скептицизъм, отбелязва Асошиейтед прес. 

Няма как и да е иначе, при условие че страната, която има огромен потенциал, засега не може да го развие в пълна степен. Това се дължи на факта, че Нигерия, чието население е около 220 милиона души и която според прогнози на ООН ще стане до средата на века третата най-многолюдна държава в света, е изправена пред редица предизвикателства - от повсеместната несигурност през корупцията до икономическата криза, високата инфлация и разхищаването на най-голямото петролно богатство в Африка. 

Всяко ново начало носи надежда. Мнозина приписват на Бола Тинубу заслугата, че е превърнал най-многолюдния нигерийски град и икономическа столица на страната Лагос, с население от 20 милиона души, в модерен град и бизнес център. Скептицизмът обаче също е силен в Нигерия, още повече че предшественикът на Бола Тинубу на президентския пост Мухамаду Бухари не успя да изпълни подобните обещания, с които дойде на власт през 2015 година. След края на двата четиригодишни мандата на Бухари, също представител на КВПС, равносметката не е особено положителна.

В резултат избирателната активност на президентските избори на 25 февруари бе на най-ниското си равнище след края на военното управление и възстановяването на демокрацията в Нигерия през 1999 г. - едва 29 процента от регистрираните гласоподаватели. Освен това Тинубу спечели с рекордно нисък резултат - само 37 процента. При това неговата победа не бе призната от двамата му основни съперници, които я оспориха по съдебен път, макар е неуспешно. Това определено не допринася за легитимността на новия нигерийски президент, който ще трябва да се доказва с конкретни резултати.

На церемонията по встъпването си в длъжност в столицата Абуджа Бола Тинубу, облечен в традиционна бяла носия, призова за единство и обеща да донесе сигурност на Нигерия, посочва Франс прес.

Новият нигерийски президент повтори и призива си за единство - нещо, от което западноафриканската страна, разделена на преобладаващо мюсюлмански север и предимно християнски юг, отчаяно се нуждае. Той обеща да постигне тази цел, "като засили икономическия обмен, социалното сцепление и диалога между културите", при това като служи на нигерийците "без предразсъдъци", отбелязва АФП.

Една година по-късно, въпреки предприетите реформи в различни сфери, нигерийците не усещат особено подобрение и протестите заради поскъпването на живота се очаква да продължават тази седмица.

Най-голямото синдикално обединение в страната - Нигерийският конгрес на труда, и Профсъюзният конгрес обявиха безсрочна общонационална стачка от днес, съобщи Новинарската агенция на Нигерия (НАН).

Решението бе взето на извънредно заседание в петък, след като правителството отхвърли тяхното съвместно предложение за повишаване на минималната работна заплата, както и да отмени поскъпването на тока, в условията на висока инфлация.

Едно от първите решения на Тинубу, след като стана президент на Нигерия бе да отмени субсидиите за горивата, които струваха на бюджета 10 милиарда долара годишно. Това позволи да бъдат пренасочени средства за инфраструктурни проекти и други по-дългосрочни цели. Субсидиите обаче бяха популярни сред населението, а и последвалият скок на цените на горивата, които се повишиха три пъти, подхрани и без това двуцифрената инфлация, което влоши още повече хроничната криза в най-голямата африканска икономика.

Тинубу освен това въведе единен курс на националната валута - найрата, което на практика понижи стойността й два пъти. Това, наред с премахването на субсидиите, изстреля инфлацията до равнища, невиждани от три десетилетия, посочва Ройтерс.

Бола Тинубу твърди, че тези реформи са необходими, за да бъде изведена Нигерия на пътя на икономическия растеж в дългосрочен план. Брутният вътрешен продукт на страната обаче нарасна с много по-малко от 6-те процента, поставени от новия президент като цел.

Икономическите затруднения освен това подхранват престъпността, която в порочен кръг прави живота на хората още по-тежък.

Бисмарк Реване - известен анализатор, който бе назначен през март от Тинубу в икономическия му съвет - се съгласи с необходимостта от реформи, но каза, че е било необходимо да бъде обърнато повече внимание на самото им прилагане. "Реформите бяха проведени прекалено бързо, но нямаше конкретен план за справяне с последиците от тях за хората", обобщи той пред Ройтерс.

Премахването на субсидиите за горивата се усети особено болезнено. Бензинът е използван от мнозина в Нигерия не само за автомобили, но и за генератори за електроенергия, в резултат на което милиони хора са принудени да си самоналагат своеобразен режим на тока.

Би Би Си също отбелязва неблагоприятния ефект от реформите в краткосрочен план и върху ежедневието на мнозина нигерийци. Това неизбежно води до недоволство.

Нигерийското правителство е критикувано и че не прави достатъчно, за да реши може би най-наболелия проблем в страната - ширещата се несигурност. Бола Тинубу обеща да се заеме с въпроса, но, за разлика от борбата с икономическата криза, не представи конкретни предложения.

Впрочем най-многолюдната африканска държава и най-голяма икономика на континента е измъчвана от редица проблеми в тази сфера, като много региони са засегнати от насилие на различна основа. Нигерия, където на североизток са активни групировките "Боко Харам" ("Западното образование е светотатство" на езика на народността хауса, обитаваща северната част на страната) и "Ислямска държава", е ключов съюзник на Запада срещу джихадистите в Западна Африка. Други проблеми са бандитизмът, пиратските нападения по крайбрежието, сблъсъците между земеделски и животновъдски общности на север и в централната част от страната, отвличанията за откуп на северозапад, сепаратистките атаки на югоизток и не на последно място - свързаното с петрола насилие. Нигерия е най-големият производител на "черно злато" в Африка, но недоволството от усещането за несправедливо разпределение на приходите, ендемичната корупция, масовите кражби и нестабилността в делтата на река Нигер не позволяват на страната да извлече максимална полза от природните си богатства.

Броят на отвличанията се е удвоил до 7086 през първата година от мандата на Бола Тинубу, сочат данни, цитирани от Ройтерс. Според анализатори бедността и изкушението да получат крупна сума от откуп изкушава все повече хора да се заемат с този вид престъпна дейност.

Миналата седмица в Нигерия бяха извършени редица нападения, които напомниха колко сериозен е проблемът с насилието.

Джихадисти, вероятно от "Ислямска държава", са убили трийсетина рибари в североизточния щат Борно, съобщиха във вторник техни колеги и бойци от местни сили за самоотбрана, цитирани от Франс прес.

Според тези източници атаката е била извършена в отмъщение за гибелта на ислямисти при въздушни удари, нанесени от армията.

Конфликтът с джихадистите доведе до гибелта на около 40 хиляди души от 2009 г., а над два милиона бяха принудени да напуснат домовете си, по данни на ООН.

Нигерийската армия съобщи в петък за убийството на 11 човека - петима войници и шестима цивилни - от сепаратисти в югоизточния щат Абиа, предаде Асошиейтед прес.

Регионът е бил част от отцепилата се държава Биафра, която престава да съществува след кръвопролитна гражданска война, отнела живота на 2 милиона души през 60-те години на миналия век. Сепаратисткото движение обаче продължава да съществува.

Бола Тинубу нееднократно отправи призиви към спокойствие, като увери, че неблагоприятните последици от реформите ще са само временни, отбелязва АФП. Засега обаче те, както изглежда, остават нечути.

Големият въпрос е дали Тинубу ще има достатъчно време, за да осъществи своята политическа програма. Засега, въпреки недоволството, не се очертават големи протести, които да заплашат властта на нигерийския президент. Така че той вероятно има още три години, за да постигне резултатите, които милиони нигерийци се надяват да донесат реално подобрение на живота им.

 

 

 

 

 

/ПТА/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:43 на 03.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация