Масовата емиграция на медицински кадри от Нигерия буди сериозно безпокойство в най-многолюдната държава в Африка и икономика номер едно на континента. Тя се дължи най-вече на ниските заплати, липсата на условия за работа и несигурността, като на свой ред поражда опасност от задълбочаване на обществените и икономическите проблеми, пред които е изправена страната, и може да й попречи да развие своя иначе огромен потенциал.
"Елитът предпочита да се лекува в чужбина, а не в Нигерия, и това говори красноречиво за състоянието на болниците в страната", оплаква се Хасан Адеунми, студент по медицина втори курс в университет в Лагос, пред Франс прес. 19-годишният младеж признава, че също е готова да емигрира, макар и с нежелание.
Хиляди нигерийски здравни работници напускат всяка година страната, по данни на професионални сдружения, в условията на галопилараща инфлация, която достигна около 30 процента в началото на март, ниски заплати, липса на медицинска инфраструктура и повсеместна несигурност, отбелязва АФП.
Министърът на здравеопазването Мухамад Али Пате оцени броя на емигриралите през последните пет години лекари на 15-16 хиляди. Сега най-многолюдната държава в Африка разполага само с 300 хиляди медицински работници, сред които 55 хиляди доктори, при население от над 220 милиона души, посочи той.
Основен проблем са ниските възнаграждения.
"Лекарите в Нигерия получават средно между 2000 и 4000 долара (1839-3679 евро) годишно, т. е. по близо 200 долара месечно. Те заслужават повече", каза пред АФП председателят на Асоциацията на студентите по медицина в Нигерия Моузес Онубуя.
Освен че не достигат, медицинските работници не са и разпределени равномерно. По-голямата част от тях работят в големите градове.
По данни на нигерийското министерство на здравеопазването в мегаполиса Лагос - най-големия град в страната, има около 7600 лекари. В столицата Абуджа работят 4700 техни колеги. За сметка на това в останалата част от Нигерия се падат по двама лекари на 10 хиляди души.
През 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) включи страната в червения списък на държавите, които изпитват остър недостиг на медицински работници.
Други лекари, цитирани от АФП, споменават и за друг проблем: много от лечебните заведения не отговарят на нормите.
"Повечето от медицинските работници се насочват към Великобритания, Канада и Съединените щати, но все повече и към страните от Близкия изток като Саудитска Арабия. Те отиват също в Скандинавия", обяснява Моузес Онубуя.
По данни на базираната в Нигерия неправителствена организация Център за изследвания и проекти за развитието близо 5 хиляди лекари са заминали за Великобритания в периода 2015-2021 г.
Някогашният колониален господар, а и други богати държави, привличат голям брой висококвалифицирани, но нископлатени нигерийски медицински работници.
Правителството на президента Бола Тинубу, който встъпи в длъжност в края на май миналата година, се надява да реши този критичен проблем за крехкия здравен сектор с ново законодателство, припомня Ройтерс.
Проектът, внесен от депутат Ганию Джонсън по-конкретно предвижда лекарите да бъдат длъжни да работят в Нигерия най-малко пет години след дипломирането си, преди да получат разрешение да упражняват свободно своята професия. Отхвърлен вкупом от професионалните сдружения, законът още не е гласуван от парламента, отбелязва АФП.
Що се отнася до медицинските сестри, съгласно законови изменения от 1 март те са длъжни да работят в страната поне две години.
Хората, работещи в сектора, обаче смятат, че правителството трябва да стимулира медицинските работници да останат в Нигерия, а не да ги принуждава.
"Необходимо е да повишат заплатите, да закупят оборудване, да ремонтират болниците, да учредят стипендии за студентите. Това е, което трябва да направи правителството", заяви пред АФП Стела Наоми Олуадаре. Дентален асистент с 10-годишен професионален опит, тя получава по 250 хиляди найри (200 евро) месечно. Тази майка на три деца планира да се премести през лятото при своя съпруг - ортодонт, който имигрирал в Канада преди две години.
Чомас Абиодун, медицинска сестра в частна болница в Лагос, предупреждава, че сегашното положение с медицинския персонал заплашва обучението на бъдещите поколения студенти. "Ако всички квалифицирани кадри напуснат страната, кой тогава ще преподава в училищата и ще предава опита си на младежите по време на техния стаж в болниците?", пита лаконично 35-годишната жена и призовава: "Нещо трябва да се промени!"
През март нигерийският министър на здравеопазването обеща да обмисли различни мерки за подобряване на положението на медицинските работници, на първо място да повиши техните възнаграждения.
По-богатите държави трябва да плащат компенсации на страните, които им осигуряват медицински кадри, за да стане процесът на емиграция взаимноизгоден, предложи още миналата година експертът на СЗО за Африка Джеймс Авока Асамани, цитиран от Ройтерс. Той се аргументира, че ако дадена страна е инвестирала пари, за да обучи кадри, които след това отиват да работят в друга държава, то е "морално оправдано" втората да вложи средства в здравната система на първата, "за да я предпази от срив".
Засега обаче ситуацията на терен в Нигерия е такава, че болниците са на ръба, предупреди Асамани. "Малкото останали медицински сестри са свръхнатоварени и това се отразява на пациентите", каза той. Асамани подчерта, че "това е сериозна ситуация", (от която) всички здравни администратори и обществеността трябва да са разтревожени".
Осъзнаването, че проблемът е изключително сериозен, вече е факт. А това е предпоставка за предприемане на мерки в близко бъдеще.
От друга страна, кризата в здравната система само отразява по-общите предизвикателства, пред които е изправена Нигерия - от икономическите проблеми, високата инфлация и ширещата се бедност през корупцията и кражбите на петролното богатство до повсеместната несигурност в големи райони от западноафриканската държава. Те засега не позволяват на най-голямата икономика на континента да разгърне в пълна степен своя потенциал, а той е огромен.
