Западните медии продължават да съобщават, че руският президент Владимир Путин се интересува от прекратяване на огъня в Украйна чрез преговори, но изказванията на Кремъл и руските военни действия показват, че Путин не се интересува от реални преговори и от каквото и да било споразумение, което би му попречило да унищожи Украйна като независима държава, пише центърът за анализи Институт за изследване на войната.
Вчера Ройтерс съобщи, че Путин е готов да преговаря, като се позова на свои източници.
Но руските източници, които са разговаряли със западни медии, дават взаимно противоречиви характеристики на позицията на Путин по отношение на преговорите, отбелязва институтът. Те подчертаха по-специално териториалните отстъпки като част от предполагаемото предвидено от Путин прекратяване на огъня, но не споменаха по-широките стратегически цели на войната на Путин в Украйна.
От декември 2023 г. насам Путин и Кремъл значително засилиха експанзионистичната си реторика по отношение на Украйна и все по-често дават да се разбере, че Русия възнамерява да завладее още територии в Украйна и е решена да унищожи напълно украинската държавност и идентичност. През последните месеци руските сили проведоха настъпателни операции, които целят да постигнат значим напредък, откриха нов фронт в Харковска област (към която Русия не е предявила претенции чрез незаконно анексиране) и се стремят да нанесат дългосрочни щети на украинския военен и икономически потенциал чрез редовни широкомащабни ракетни удари и удари с дронове. Това сочи, че Кремъл е по-заинтересован от постигането на дългосрочната си цел за максималистична победа в Украйна, отколкото от каквото и да е уреждане, замразяващо фронтовата линия.
Освен това евентуалното прекратяване на огъня не изключва възможността Русия да възобнови настъпателната си кампания за унищожаване на украинската държавност. Москва ще използва всяко възможно прекратяване на огъня, за да подготви бъдещите си настъпателни операции в Украйна, според анализа на института. Понастоящем Русия се подготвя за възможността за конвенционална война с НАТО и Кремъл вероятно ще разглежда всяко споразумение, което не е свързано с капитулацията на Украйна, като екзистенциална заплаха за способността на Русия да води такава война - предвид, че Киев вероятно би се включил в нея на страната на НАТО, дори и да не е член на Алианса. Подобна стъпка би удължила много фронта, докато евентуална капитулация би осигурила повече човешки и индустриални ресурси за руската армия.
Кремъл ще продължи да симулира интерес към преговори в критични моменти от войната, за да повлияе на западните решения относно подкрепата за Украйна и да продължи усилията си да издейства превантивни отстъпки от Запада, смята Институтът за изследване на войната. Опитите за повлияване на вземането на решения са ключов елемент в руските методи за хибридна война, като целта на целенасочените изказвания и информационни кампании е да се подмами противникът да вземе решения, които облагодетелстват Русия.
През декември 2022 г. представители на Кремъл заявиха, че Русия е готова за преговори. Целта вероятно беше да се забави вземането на решение за доставка на танкове и друго оборудване на Киев, необходими за украинската механизирана контраофанзива, отбелязва Институтът.
На 24 май Путин директно отхвърли легитимността на украинския президент Володимир Зеленски като президент, което е последният от поредицата опити за отхвърляне на правомощията на Зеленски да взема решения относно преговорите с Русия и за подкопаване на доверието на украинците в него.
Неназовани руски правителствени служители и източници от руското Министерство на отбраната (МО) и Кремъл са заявили пред независимото руско издание "Москоу таймс", че продължаващите усилия за отстраняване на висши руски служители в областта на отбраната и военни командири вероятно ще продължат през следващите седмици и месеци.
На 23 и 24 май украинските сили нанесоха поредица от успешни ракетни удари по военни цели в окупираната от Русия територия на Украйна. Съобщава се, че на 23 май сутринта е бил нанесен удар с дрон по руска радарна система за ранно предупреждение в Краснодарския край.
Украинското военно командване продължава да се занимава с предизвикателствата, свързани с човешките ресурси в Украйна.
Вчера министерството на отбраната на САЩ обяви пакет от военна помощ на стойност 275 млн. долара, който да помогне на украинските сили да отблъснат руските настъпателни операции в северната част на Харковска област. Също вчера генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на 24 май, че държавите - членки на НАТО, трябва да обмислят отмяна на ограниченията за използване от Украйна на оръжия, предоставени от Запада, за нанасяне на удари по военни цели в Русия, отбелязва Институтът.
Наскоро руските сили напреднаха край Вовчанск, Сватово, Кременна и град Донецк.
На 23 май "Файненшъл таймс" съобщи, че според секретаря на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Олександър Литвиненко през 2023 г. Русия е набрала повече от 385 000 военнослужещи.
/ХК/
news.modal.text
