Новата среща на израелския военновременен кабинет вчера, на която са се обсъждали варианти за ответен удар от страна на Израел на иранското нападение с над 300 дрона и ракети в нощта срещу 14 април, е основна тема в западните издания.
"След отмъщението идва отмъщението" - така започва материалът във "Вашингтон пост" на анализатора на американския вестник Ишаан Тароор, в който се акцентира, че ескалацията на напрежението между Израел и Иран и съответно очакването какъв ще е израелският отговор измества фокуса на световното внимание от ивицата Газа.
Според автора на статията иранското нападение преди два дни "е изумило" с мащаба си, като от гледна точка на Техеран атаката е отговор на израелска операция, при която бяха убити седем висши ирански офицери от Корпуса на гвардейците на ислямската революция в сграда на иранското консулство в Дамаск, Сирия.
Oт гледна точка на Израел обаче действията на Иран изискват ответни израелски действия, посочва "Вашингтон пост". Тароор цитира в анализа си началника на генералния щаб на израелската армия Херци Халеви, според когото „изстрелването на толкова много ракети и дронове към израелска територия изисква ответен удар“.
В коментара на "Вашингтон пост" се отбелязва, че към момента на писането му не е било ясно какъв би бил отговорът, макар и ново израелско нападение при всички положения да е много вероятно. Иран и Израел се намират от години в мълчалива война, осеяна с въздушни удари, убийства и саботажи, но настоящият кръг от ескалация на напрежението е изострил перспективата за открита война между двете сили в Близкия изток - създава се една нестабилна, експлозивна почва, която вероятно ще доведе до разрастване на насилието в региона, отбелязва Тароор.
Иран даде знак, че не иска да участва в пълномащабна война, нито лично, нито чрез подставени лица като ливанската шиитска групировка "Хизбула", посочва "Вашингтон пост", като допълва, че режимът в Техеран е изпратил своеобразна телеграма покрай своя ответен удар на атаката в Дамаск на 1 април. Макар и нападението в нощта срещу 14-и да е било отблъснато с общите усилия на Израел, САЩ и арабски държави като Йордания, Иран го смята за символична победа.
Крайнодесните членове на правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху призоваха за звучен отговор, докато израелските съюзници, в това число американският президент Джо Байдън, настояват за сдържаност, отбелязва "Вашингтон пост", като в същото време обръща внимание на факта, че разиграващата се "драма с разменени удари" е облекчила до известна степен натиска върху Нетаняху и неговия военновременен кабинет. Те са изправени пред нарастващото международно недоволство от начина на водене на военните действия в Газа, причинили досега смъртта на над 33 000 палестинци, както и довели до хуманитарна катастрофа в обсадената територия, пише "Вашингтон пост".
От друга страна международният отговор на иранската атака е напомнил на израелците за дългогодишната подкрепа, оказвана им както от страна на Запада, така и от техните арабски съседи в региона - като монархиите на Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, които са скептично настроени към намеренията на Техеран, допълва Тароор в анализа си в изданието.
Според Изабел Кершнер, която коментира от Йерусалим за друг американски вестник - "Ню Йорк таймс", всички възможни избори на Израел за отговор на нападението на Иран носят рискове. "Възможностите за израелска реакция варират от открит и силен удар по Иран до бездействие. Един от факторите за преценка на евентуалните ответни действия е, че масираната въздушна атака причини минимални щети", отбелязва Кершнер.
В миналото Израел отвръщаше твърдо, когато враговете му атакуваха, надявайки се да ги откаже от по-нататъшни военни действия, а нападението през границата през 2006 година на подкрепяната от Иран ливанска групировка "Хизбула" постави началото на опустошителна война, продължила с месеци, посочва "Ню Йорк таймс", отбелязвайки, че историята се е повторила сега с "Хамас" в Газа.
Този път обаче Израел жонглира с множество противоречиви интереси, както и с някои нови обстоятелства, изтъква Кершнер, според която иранското нападение е и изпитание за политическата устойчивост на Нетаняху. Ако наистина отговори на безпрецедентната директна иранска атака, Израел трябва да прецени дали да го направи пропорционално на действителните резултати от иранските атаки, които до голяма степен бяха блокирани от противовъздушната отбрана, пише Кершнер в "Ню Йорк таймс".
Чрез своята авторка Бетан Маккърнън британският в. "Гардиън" задава в заглавие въпроса "Как Израел ще отговори на атаката на Иран и може ли да се справи с война?"
Военновременният кабинет на Израел – министър-председателят Бенямин Нетаняху, министърът на отбраната Йоав Галант и Бени Ганц, бивш министър на отбраната и центристки опонент на Нетаняху – прекараха последните два дни в обсъждане как да отговорят на първата пряка атака на Иран срещу еврейската държава, описва на свой ред събитията "Гардиън".
Според ширещите се мнения се очаква калибърът на следващите стъпки на Израел да бъде оформен по две оси, пише британското издание - страната трябва да предприеме някакви действия, за да покаже на Иран, че подобна безпрецедентна демонстрация на сила не може да остане без последствия, но в същото време е длъжна да вземе предвид заплахата на Техеран, че ще удари отново, и то „с по-голяма сила“, ако Израел реши да отмъщава.
Въпреки че разрушителността на иранските удари можеше да бъде много по-голяма, с докладваната само една жертва - седемгодишно момиче, основната червена линия все пак беше премината от гледна точка на сигурността на Израел, отбелязва "Гардиън".
Важните въпроси относно израелската реакция са "Как?" и "Кога?", пише Бетан Маккърнън и продължава, че докато изявленията на Галант и Ганц намекват, че директен израелски отговор на Техеран не е изключен, Нетаняху все още не е взел официално решение. Главният израелски военен говорител контраадмирал Даниел Хагари даде да се разбере, че Израел държи възможностите си отворени, обобщава "Гардиън".
