На 2 февруари Ройтерс предаде, че Европейският съюз e наложил санкции на петима граждани на Гватемала, начело с главната прокурорка на страната Консуело Порас.
Освен нея в санкционния списък на ЕС бяха включени ръководителят на Специалната прокуратура срещу безнаказаността (FECI) Рафаел Куручиче, прокурорката в тази служба Леонор Моралес, съдията Фреди Ореляна и генералният секретар на министерството на обществените поръчки Анхел Пинеда. Санкциите са за подкопаване на демокрацията, на върховенството на закона и на мирното предаване на властта в страната, се казва в изявлението на ЕС, цитирано от Ройтерс.
Конкретните действия по последния параграф са свързани с възпрепятстването на Бернардо Аревало да встъпи в длъжност президент на страната. На 14 януари полагането на клетва на новия държавен глава в парламента на Гватемала (Конгреса) бе забавено с часове от депутати, които се опитаха да провалят церемонията.
След самото избиране на Аревало за президент Порас му обяви война. От септември насам новоизбраният президент периодично я обвинява „в опит за държавен преврат“, посочи тогава испанската новинарска агенция ЕФЕ.
На 17 ноември главната прокуратура на Гватемала потвърди, че ще поиска отнемане на имунитета на новоизбрания президент Аревало и на вицепрезидентката Карин Ерера за предполагаем случай на увреждане на имуществото на Държавния университет, съобщи ЕФЕ.
На пресконференция прокуратурата обвини Аревало и Ерера, че са участвали в насилственото превземане на университетския кампус през 2022 г., за да бъдат отхвърлени изборите, проведени в университета през същата година. Прокурорът Саул Санчес, който ръководи разследването, увери, че новоизбраният президент може да е извършил престъпленията узурпация, кражба на културни ценности и незаконно сдружаване.
През последните месеци министерството на обществените поръчки, под ръководството на главния прокурор Консуело Порас, беше остро критикувано като цяло в Гватемала и в чужбина за опитите си да се намеси в резултатите от изборите и да забрани партията на новоизбрания президент.
На 8 декември Франс прес съобщи, че прокуратурата в Гватемала е обявила президентските избори, спечелени от Аревало през август, за невалидни.
На пресконференцията пред представителите на медиите застана прокурорката Леонор Моралес, според която разследването е показало, че е имало "нередности при изготвянето на заключителния протокол от преброяването на гласовете" в първи тур и че в резултат на това "изборите за президент, вицепрезидент и депутати са невалидни по силата на закона".
Върховният избирателен съд обаче потвърди валидността на изборите и постанови, че Аревало може да встъпи в длъжност на 14 януари. Организацията на американските държави (ОАД), цитирана от АФП, нарече публично действията на прокуратурата "опит за държавен преврат".
"Действията и изявленията на прокурорите Рафаел Куручиче и Леонор Моралес представляват посегателство срещу конституционния ред на страната, нарушаване на върховенството на закона и накърняване на човешките права на гражданите", посочи в изявление генералният секретариат на базираната във Вашингтон организация, в която членуват 35 държави.
Оглавяваната от Куручиче Специална прокуратура срещу безнаказаността, чийто служител е и Моралес, е със самостоятелен статут в съдебната система на Гватемала. Това е отделна прокуратура, която отговаря за разпознаването, разследването и наказателното преследване на случаите на незаконосъобразни действия на публични личности с голямо обществено влияние. Случаите се възлагат на тази отделна прокуратура от главния прокурор.
Министерството на обществените поръчки, чийто главен секретар е друг от санкционния списък на ЕС – Пинеда, е спомагателна институция на публичната администрация и съдилищата с автономни функции. Основните цели на този орган са да осигури стриктно спазване на законите на страната, което е описано в член 251 на Конституцията на Република Гватемала.
Специалната прокуратура срещу безнаказаността (FECI) повдигна обвинение срещу посочения персонал на избирателния орган за това, че е разрешил регистрацията на партията на Аревало "Семиля" (в превод "Семена"), тъй като според твърденията е имало съобщения за предполагаеми фалшиви подписи в регистрите за принадлежност на посочената група.
Петият санкциониран от ЕС – Фреди Ореляна, е съдия в Специализирания наказателен съд. На 8 декември той поиска с писмо до Върховния избирателен съд „незабавното спиране“ на дейността на партията на Аревало „Семиля“. Мотивът е открити аномалии при регистрацията на партията през 2018 година. От 12 юли, тоест, след избирането на новия президент, срещу „Семиля“ се води дело.
Тази седмица, след няколко изслушвания при закрити врати, Ореляна започна процес срещу четиримата служители от Върховния избирателен съд за нарушаване на задълженията им, свързано с регистрацията на „Семиля“ за миналогодишните избори в Гватемала.
Попадането на петимата в санкционния списък на ЕС означава, че техните активи се замразяват, като се забранява на граждани и компании от ЕС да им предоставят средства. Освен това на санкционираните се забранява да влизат на територията на която и да е от 27-те страни членки на ЕС, както и да преминават през въздушното ѝ пространство.
В същия този ден, в който Европейският съюз обяви санкциите си - петък, 2 февруари, президентът Аревало избегна пряка среща с Порас, макар че тя да трябваше да се състои, посочва гватемалският в. „Пренса либре“
Той упълномощи вътрешния си министър Франсиско Хименес да присъства на работната среща, свикана от Пора за 7 февруари в министерството на обществените поръчки. Началникът на националната полиция и заместник-директорът на Агенцията за борба с наркотиците също заявиха присъствие. „Макар и да бе поканен на срещата от главния прокурор, президентът не е задължен да го направи лично и затова делегира вътрешния министър“, се каза в изявлението на правителството.
Срещата на 7 февруари се състоя, като основните ѝ теми бяха случаите на изнудване по висшите етажи на властта и трафикът на наркотици.
Един ден по-късно – на 8 февруари, самият Аревало се срещна с Порас и обяви, че ще работи с нея въпреки санкциите, наложени ѝ от Европейския съюз. Обратът бе белязан от думите на президента: „Тук не става въпрос кой е спечелил и кой е загубил. Въпросът е да дадем отговори на обществото“.
„Това ли е краят на войната?“, попитаха медии в Гватемала, като посочиха, че споменатото изказване на президента идва в контекста на срещата между Порас и вътрешния министър Хименес, протекла в „необичайно дружески тон“.
Според Аревало „хората са уморени от престъпления и настояват за работа и отговори“, така че „проблемите около неподходящото и неприемливо поведение на Порас са отделен случай, а държавата е задължена да отговори на потребностите на населението“.
Информация на Асошиейтед прес обаче сочи, че местните закони не оставят друг избор на президента, освен да работи с големия си враг.
Със своите близо 18 милиона жители Гватемала е най-населената държава в Централна Америка – седемте страни в южния край на северноамериканския континент, между Мексико и Колумбия, а именно: Гватемала, Белиз, Хондурас, Салвадор, Никарагуа, Коста Рика и Панама.
Престъпността в страната е изключително висока – за 2018 година са регистрирани по 101 убийства средно на седмица. Оттогава този показател неотклонно расте. Освен това от Гватемала тръгва един от най-големите миграционни потоци към американската граница с Мексико.
В началото на тази година правителството на президента Джо Байдън, който специално поздрави Бернардо Аревало за стъпването му в длъжност, обяви съвместен план на двете страни за създаването на „мобилни центрове по сигурността“, които да обработват кандидатите за временно пребиваване в САЩ. Проектът трябва да влезе в сила това лято, по-конкретно на 12 юни.
От друга страна, на полагането на клетвата на Аревало в град Гватемала, столицата на страната, присъства Жозеп Борел, върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността. В прессъбщение ЕС посочи, че това е първото посещение на представител на ЕС, заемащ тази длъжност, в латиноамериканската страна.
„ЕС е дългогодишен партньор на Гватемала и аз съм тук, за да започнем работа с новото правителство, да укрепим сътрудничеството си, както и върховенството на закона, социалната справедливост и устойчивото развитие на държавата“, заяви тогава Борел. Той обяви резултатите от президентския вот за „израз на желанието на народа на Гватемала за свободни и честни избори“.
От другата страна обаче застана 70-годишната Консуело Порас, която отказа да подаде оставка. Според Соня Перес от Асошиейтед прес Порас „е известна като пазителка на политическия и бизнес елит на Гватемала, като пресича всички опити за разследване на корупция по високите етажи на властта“. Преди санкциите от ЕС тя е санкционирана два пъти от правителството на САЩ.
Порас заема поста главен прокурор на страната през 2018 г. "Докторът по право Консуело Порас постоянно е в центъра на скандали, но преди две години бившият президент Алехандро Джаматеи подписа назначението ѝ за още един мандат, който изтича през 2026 г. Нейната оставка и тази на Куручиче се искат настоятелно от представителите на коренното население на Гватемала, които се опита да спечели на своя страна Аревало", посочва АП.
През 2016 г. Конгресът на Гватемала променя закона, за да затрудни отстраняването на главния прокурор. Преди това президентът на републиката е можел да назначава и освобождава главния прокурор по всякакви причини. Сега главният прокурор може да бъде отстранен само с присъда за умишлено престъпление.
„Единственият начин президентът да се отърве от Порас е да поиска нейната оставка или властите да започнат наказателно производство. Конгресът може да промени закона, но партията на Аревало вероятно няма да събере мнозинство за подобно гласуване в парламента“, пише Соня Перес от АП.
Според бившия ръководител на Специалната прокуратура срещу безнаказаността Хуан Франсиско Сандовал има достатъчно основание да се започне наказателно производство срещу Порас с цел да се отнеме имунитетът ѝ.
„Тя пречеше на нашите разследвания, отне това, от което се нуждаехме, за да си вършим работата, забави съдебни процеси и започна административни и наказателни производства срещу нас с мотива, че сме използвали фиктивни доказателства. Разпореди неоснователни арести, което масово прати хора в изгнание“, казва за АП Сандовал, който също е в изгнание.
/ПТА/
news.modal.text
