Евакуираните бавно се завръщат в Офаким, магазините отново отварят врати, а по улиците отново цари тишина. Но при краткото ни посещение става ясно, че градът, който е загубил 52-ма от жителите си, никога вече няма да бъде същият, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Хората, които са работили в разрушените фабрики в Южен Израел, а сега са безработни, нямат достатъчно средства. Онези, които са видели суровите гледки на войната, са загубили блясъка в очите си. Домът на възрастната Рахил Едри, която се спаси от терористите на "Хамас" с чар и шоколадови бисквити, е място за поклонение. Сега тя и съпругът ѝ Давид са евакуирани и живеят при роднини на друго място.
На всеки площад може да видите табели с надпис "Израел е жив и вие сте град на герои", но дори огромният графитен надпис на висока жилищна сграда, който повтаря това послание, не може да скрие истината. Градът с население от около 40 000 души, предимно "сини якички", който на 7 октомври за няколко часа стана заложник на терористите от "Хамас", все още ближе раните си.
Евакуираните, които се завръщат след подкрепата, която са получавали в хотелите, където са били настанени, сега преживяват драматично пропадане в бездната. Жителите на Офаким се сблъскват с висока безработица, психологически травми и скръбта от загубата на близки и приятели в онзи мрачен ден.
"Едва преди две седмици започнах да се връщам към ежедневието си", заявява собственик на магазин за сладолед, разположен на входа на града. "Загубих 24 клиенти, които знам какъв вкус сладолед харесват", разказва той.
Изглежда, че единственото нещо, което носи радост в Офаким, е когато освободени заложници минават през общината на път към военновъздушната база Хацор. Всяка вечер след началото на временното прекратяване на огъня местни жители и журналисти се събират на "Площада на заложниците" - място с плакати, цветя, свещи и графити, за да помахат и да се радват, когато конвоят идва и си отива.
Градът с традиции става все по-ултраортодоксален. Един млад ултраортодоксален мъж се усмихва и казва, че чака отвлечените да се върнат. В магазин за хранителни стоки питаме младеж с традиционна еврейска шапка кипа на главата: "Кажете ми, има ли нещо интересно за правене тук?". Той отговаря полушеговито: "Това е мъртъв град, няма какво да се прави тук."
"Обикновени" герои
В Шапира, южен квартал на Офаким, където се е водила ожесточена битка за отбраната на града, вече има малки паметници. Градът е бил отбраняван импровизирано от полицаи и местни жители, въоръжени с пистолети и ножове и превъзхождани във военен план от нападателите. "Тук ме преследваше терорист и куршумите минаваха покрай мен, преди да се заключа в убежището", разказва един мъж.
Брадат, спортно облечен младеж с качулка на главата ни завежда до дома на Рахил Едри, обяснявайки какво символично значение е придобила къщата за него, както и за останалите жители на Офаким. Той заявява, че петима терористи са се били барикадирали в дома на Давид и Рахил Едри в продължение на няколко часа. Мислейки бързо, тя им предложила освежаващи напитки, а по-късно - и храна, и ги е разсейвала с разговори за живота, докато представители на силите за сигурност дошли на помощ.
"Не знам как останах жив", каза впоследствие 65-годишната Рахил Едри пред журналисти. Семейство Едри просто са "обикновени хора", също като останалите жители на Офаким, подчертава нашият водач. Той ни разказва подробно за битките, които е видял, за хората, които са загинали пред неговите очи, за обръщането му към религията през последните няколко месеца и за това, че си е загубил работата. След атентатите на 7 октомври фабриката, в която е работил, вече е затворена.
"Нямам пари дори за децата и семейството си", казва с тъга той, молейки за скромно дарение.
Друг мъж, Йехиел, идва от къщата си близо до мястото на сражението. "От години си пожелавам деня, в който ще отмъстя за смъртта на брат ми във войната Йом Кипур", разказва той. Тази война е била преди 50 години - дълъг период, през който човекът е жадувал за отмъщение.
"Когато терористите дойдоха, те всъщност не ме видяха. Тръгнах към техния микробус, който беше зареден с оръжия. Грабнах един "Калашников" и си казах: "Ще отмъстя за смъртта на брат си. Помислих си, че ако убия трима терористи, ще мога да отида на неговия гроб, да чуя радостния му вик и така ще затворя кръга", спомня си той.
Йехиел обаче не успява да се насили да натисне спусъка. Изпитал страх, че ще го помислят за терорист. "Спрях един военен автомобил и казах (на военнослужещия): "Поверявам ти оръжията на терористите. Използвай ги по предназначение."
Привечер местни жители и журналисти идват на "Площада на заложниците" със знамена и фотоапарати, за да посрещнат у дома освободени заложници.
Вечерта обаче носи разочарование. Правителството е изпратило освободените заложници директно с хеликоптер от контролно-пропускателния пункт Керем Шалом към болници в района на Тел Авив.
"Тогава вземете поне чаша горещ чай", предлага млад жител с голям термос в ръка популярните в Израел бисквити и лакомства от зефир "Крембо".
"Ние от Офаким сме късметлии. Имаме се един друг", казва той.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)
/НС/
news.modal.text
