site.btaМецола: "Трябва да се положат всички усилия" за постигане на споразумение за миграцията

В момент, когато миграцията заема важно място в дневния ред и в навечерието на европейските избори през следващата година, Европейският нюзрум (ЕНР) разговаря с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола по въпросите на миграцията, предстоящите избори и разширяването на ЕС, пише ЕНР - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. 

"Следващата седмица, на 3 октомври, се навършват десет години от трагедията в Лампедуза, когато Средиземно море стана известно като най-голямото гробище в света. И ето, че отново сме в такава ситуация", припомни председателят на Европейския парламент Роберта Мецола в интервю за ЕНР, след като на италианския остров неотдавна само за няколко дни пристигнаха хиляди мигранти.

Мецола изрази надежда за бърз пробив в дискусиите между държавите членки относно реформата на миграционната политика на ЕС, като смята, че "трябва да се положат всички усилия" за постигане на споразумение.

Едни от ключовите документи с разпоредби на пакта за миграцията и убежището, представени от Европейската комисия през септември 2020 г., бяха блокирани заради разногласия между страните от ЕС. Те се отнасяха до система за задължителна солидарност между блока в случай на голям приток на мигранти на границите на дадена държава членка.

През юли Унгария, Полша, Австрия и Чехия се противопоставиха на него, а Германия, Словакия и Нидерландия се въздържаха, което направи невъзможно постигането на необходимото за приемането му мнозинство. Междувременно Германия възнамерява да одобри спорния кризисен регламент за планираната реформа на ЕС в областта на убежището въпреки продължаващите опасения в управляващата коалиция.

За да окаже натиск върху държавите членки за постигане на споразумение, миналата седмица Европейският парламент реши да спре преговорите по два други регламента от миграционния пакет, насочени към укрепване на сигурността на външните граници.

"Оптимист съм, защото не бих могла да обясня на избирателите как след петгодишен мандат не можем да намерим решение на едно от най-добрите законодателни предложения, които някога сме имали", каза Мецола. Тя добави, че "не може да се настоява само за стълб на сигурността (на реформата) без стълб на убежището", т.е. солидарността между държавите членки.

Мецола изтъкна, че разгорещеният политически въпрос за миграцията е бил основният проблем в 26 от 28-те държави членки на Европейския съюз на изборите през 2019 година. "От гражданите до бежанците и от търсещите работа до министър-председателите в Европейския съвет, когато се заговори за миграция, емоциите са изключително силни на всички нива", каза тя.

Белгия ще поеме председателството на Европейския съвет през първата половина на 2024 г. и ще води преговорите с парламента от януари.

"Италия не може да бъде оставена сама"

По отношение на миграционния натиск върху Италия Мецола заяви, че страна, която се сблъсква с масово пристигане на мигранти, както е в момента, "не може да се чувства сама". Тя имаше предвид Лампедуза, който е "остров с население от 6000 души" и който "изведнъж приема 1700 души за един ден, а на следващия ден - още 3000 души".

Председателят на Европейския парламент заяви, че е отворена към искането на Италия за възможността за военноморска мисия в Средиземно море. "Това е нещо, на което бихме могли да погледнем положително", каза тя, като подчерта, че мисията би направила така, че "по-малко хора да губят живота си" и "границите да се спазват".

Освен това тя изглежда е съгласна с Рим и по друг въпрос, а именно за меморандума за разбирателство между ЕС и Тунис по въпросите на миграцията, за което настояваше министър-председателя Джорджа Мелони, което в момента е изправено пред трудности. "Докато не намерим решение, което да позволява обработването на молбите за убежище извън територията на ЕС - заключи тя, - ще трябва да водим диалог с онези държави, където мигрантите нямат друго решение, освен да се качат на кораб."

Мецола заяви, че Европейският съюз трябва да намери решение, според което молбите за убежище да могат да се обработват извън територията на Европейския съюз, а дотогава трябва да се води диалог със страните, от които мигрантите тръгват с кораби.

Шенген: Проверките по вътрешните граници са "обезпокоителни"

Коментирайки извършените миналата седмица гранични проверки от Германия и Полша по вътрешните граници на Шенген, тя заяви, че за нея е политически тревожно, че се разширява контролът по вътрешните граници. Мецола добави, че ако необходимите проверки на пътниците се извършват на външните граници, няма да има нужда от възстановяване на вътрешните граници.

"Ако се замислите за едно от най-значимите предимства на ЕС и това, което хората извън ЕС гледат, когато мислят за ЕС, е свободата на движение. Свободата на движение означава, че можеш да пътуваш, да работиш", отбеляза тя и заяви, че вътрешните граници в ЕС се затварят, защото политиката по охраняване на външните граници не работи добре.

Тя каза още, че България и Румъния трябва да бъдат приети в Шенгенското пространство и положително решение трябва да се очаква до края на испанското председателство на Съвета на ЕС. "Вие не само го очаквате, но и го заслужавате от 2011 г. насам", каза тя.

Разширяване на ЕС: Мецола се надява преговорите с Украйна да се проведат до края на годината

Председателят на Европейския парламент се надява ЕС да започне преговори за присъединяване с Украйна и Молдова до края на годината, като призова надеждите на тези страни кандидатки да не бъдат "попарени".

"Ако Украйна и Молдова са готови, преговорите за присъединяване трябва да могат да започнат, а след това стъпките ще могат да се предприемат постепенно, малко по малко. Всяка страна следва своя собствен път, но нека не разочароваме милионите хора, които наричат Европа свой дом", призова тя.

През юни 2022 г., с изключително символичен жест, ЕС предостави на Украйна и Молдова статут на кандидати. В края на октомври Европейската комисия трябва да публикува доклад за напредъка, постигнат от всички държави, които искат да се присъединят към ЕС, и се очаква по-специално да препоръча на Европейския съвет да започне преговори за присъединяване на Украйна и Молдова.

Пет държави от Западните Балкани (Албания, Босна, Северна Македония, Черна гора и Сърбия) също имат статут на кандидатки. Някои от тях водят преговори за членство от повече от десет години. Мецола коментира и неотдавнашните нападения в Косово и призова всички страни да положат "искрени усилия за възстановяване на спокойствието и стабилността".

Европейските избори през 2024 година

Мецола очаква тежка кампания за европейските избори през юни 2024 г., но също и бъдещият ЕС да има проевропейско и конструктивно мнозинство.

Председателят на ЕП заяви, че борбата с екстремизма ще бъде основно предизвикателство в кампанията за изборите на 6-9 юни. Тя заяви, че очаква политическите групи в следващия ЕП да бъдат още по-фрагментирани, отколкото сега, и че ще им е необходимо повече време, за да определят приоритетите си. Политическите групи трябва да направят това преди 17 юли 2024 г., когато новият ЕП ще проведе учредителната си сесия.

Според нея е необходимо да се преборим с наратива на екстремистките групи, да разберем, че има разочаровани, маргинализирани граждани, които от години не са гласували за основните партии.

"Отговорът не е утвърдените партии да гледат към сигурните си гласове, а всъщност да погледнат тези гласове, които са загубили, и да се запитат защо не са говорили достатъчно с тези хора, които са маргинализирани, които нямат работа, които са в селските райони, които се чувстват изоставени, или които са в градските райони, които се чувстват незащитени", каза Мецола.

Запитана за системата на основните кандидати, според която всяка политическа група трябва да номинира по един кандидат за председател на Европейската комисия, а постът автоматично се дава на партията, спечелила най-много гласове, тя отговори, че тя е работила през 2014 година. Тогава Жан-Клод Юнкер беше избран за председател на Комисията като кандидат на Европейската народна партия. Системата обаче беше прекратена през 2019 г., когато Европейският съвет номинира Урсула фон дер Лайен, която дори не се кандидатира.

Европейският съвет, който номинира кандидата, и Европейският парламент, който гласува за него, трябва да постигнат съгласие по този въпрос преди изборите догодина, подчерта Мецола. Ако Фон дер Лайен иска да се кандидатира за преизбиране, ще трябва да участва в кампанията като председател на Комисията, а не като кандидат за евродепутат в своя избирателен район.

Мецола заяви, че Фон дер Лайен е свършила много добра работа, въпреки че мандатът ѝ не е бил лесен, и че трябва да се приветства фактът, че тя е първата жена начело на Комисията.