site.btaЛовеч отбелязва 140 години от рождението на музиканта Виктор Гут - германец по произход, българин по дух

През 2025 г. се навършват 140 години от рождението на музиканта Виктор Гут - германец по произход, българин по дух, каза пред БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание” в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” – Ловеч. По думите ѝ животът му се нарежда сред трагичните, но вдъхновяващи съдби на млади творци, загинали твърде рано. „Виктор Гут е един необикновен музикант и композитор, роден в Ловеч през 1885 г. в семейството на германските заселници Мария и Фридрих Гут. Душата му обаче е дълбоко свързана с България”, посочи Петрова.

Тя разказа, че аптекарят Фридрих Гут от немския град Кронщад идва със семейството си – съпругата и двете дъщери, в Ловеч по молба на българското правителство и поради нарастващите нужди на здравеопазването, за да открие първата аптека в малкия провинциален град. Това става три години преди да се роди бъдещият композитор.

Той израства в семейство, в което царят благородство и финес. Фамилията притежава първото частно пиано в Ловеч – символ не само на заможност, но и на съзнателен избор в културното и духовно възпитание на децата. В този дом музиката звучи ежедневно. Майката – Мария Гут, е пианистка, високоинтелигентна и образована. По-голямата му сестра - Фрида, завършва Музикалната консерватория в Дрезден, специалност „Пиано“. Тя е една от първите учителки по пиано в Ловеч.

След Виктор в Ловеч се раждат Алфред и Людмила. Алфред следва архитектура в Грац, същевременно е и челист. Всички пет деца умеят да свирят добре на пиано. Домът на фамилия Гут е не просто обикновен ловешки дом, а средище на музика и изкуство. Тук често се събират местни учители, артисти и интелектуалци. За Виктор Гут това е първата сцена, първото училище, първото вдъхновение.

Началните уроци по цигулка получава от капелмайстора Вилиям Скарланд. Завършва трети клас в родния си град и класически отдел на гимназията в Русе. Музикалният му път започва под наставничеството на Панайот Пипков – един от големите български композитори и автор на химна „Върви, народе възродени“. Пипков бързо забелязва неговия талант и го насърчава да учи в чужбина. Като студент написва музиката и текста на марша на ловешкото колоездачно дружество „Вихър”. Заедно с приятелите си Евстати Павлов - бъдещият голям ловешки диригент, и Матю Терзиев следва музика в консерваторията в гр. Вюрцбуг, Германия. Покрай студентските си занятия се занимава с преводи на хорови композиции на Мнделсон и Шуман, а също и с либретото на „Трубадур” – първи превод на български.

„През 1909 г., по време на ваканция, тримата организират нещо невиждано за онова време в Ловеч – сцени от операта „Трубадур” на Верди, преди още тя да се играе в столицата. Това е първото сценично-музикално представление в Ловеч. Идеята за "музика на сцена", с костюми, декори и роля е новаторска. До този момент градът познава само хорове и инструментални изпълнения. Събитието е истински културен пробив  – то  слага начало на сценичното музикално изкуство в Ловеч и поставя основите на бъдещите музикални традиции в града. Две години по-късно, през 1911 г., Виктор Гут и Евстати Павлов подготвят и представят откъси от оперите „Травиата” и „Ернани” от Джузепе Верди и „Кармен” от Жорж Бизе”, разказа Светлана Петрова.

След дипломирането си в Германия Виктор Гут се завръща в Ловеч и работи като учител в родния си град. През 1912 г. се премества в Пловдив, но започва мобилизацията и заминава на фронта. На 4 ноември 1912 г., на позициите при Чаталджа, командирът на взвод, офицерският кандидат Виктор Гут, остава да прикрива отстъплението на войниците си. Загива млад – едва на 27 години, със сърце, пълно с мечти, каза още завеждащият отдел „Краезнание” в Ловешката библиотека.

Петрова допълни, че Виктор Гут е единственият български музикант академик, загинал в Балканската война. „Германец по произход, българин по дух, той избира отечеството. Музикалната сцена на Ловеч губи не само ярък талант, а вдъхновител, учител и новатор. Любопитен факт е, че той използва псевдонима Слави Милев – име, изцяло българско. Това е дълбоко личен избор. В епоха на национално събуждане прави съзнателна крачка – да се самоопредели не просто като музикант и композитор, а като български творец. Израства в семейство на чужденци, но от сърце обиква България. Силна е неговата любов към всичко българско. Той се възхищава и прекланя пред саможертвата на героите от националноосвободителното движение. Подготвя материал за написване на либрето на опера, посветена на Хаджи Димитър, озаглавена „Жив е той!”. Композира балада за смесен хор „Кулата” по текст на Иван Вазов и над 20 училищни песни по собствен текст, които са отпечатани. Превежда на български творби от Вагнер. В ръкопис оставя маршове и оркестрови творби”, разказа Светлана Петрова.