site.btaХИНА: Европейската комисия оцени положително Националния средносрочен фискално-структурен план на Хърватия

Европейската комисия даде днес положителна оценка на Националния средносрочен фискално-структурен план на Хърватия за периода 2025-28 г. и на проектобюджета на страната за 2025 г., предаде хърватската агенция ХИНА.

По време на последната сесия за този мандат Комисията публикува оценки на националните средносрочни фискално-структурни планове на страните членки като част от Пакета за европейския есенен семестър.

Съгласно правилата на новата, преразгледана рамка за икономическо управление на ЕС, която влезе в сила на 30 април, страните членки са длъжни да представят на Комисията проектите си за бюджет за следващата година и за Национален средносрочен фискално-структурен план.

Националните средносрочни фискално-структурни планове на повечето страни членки, сред които и Хърватия, получиха положителни оценки. Това показва, че техните средносрочни планове отговарят на изискванията на новата фискална рамка и създават надеждна фискална траектория, гарантираща намаляване на дълга или поддържане на дълга на разумни нива.

Като страна с бюджетен дефицит под горната граница от 3% от БВП и държавен дълг под 60% от БВП, Хърватия получи през юни технически насоки, определящи нейната фискална цел за 2028 г. по отношение на първичния структурен баланс (-0,4% от БВП ). Това гарантира, че дори 10 години след приключването на Националния средносрочен фискално-структурен план бюджетният дефицит и държавният дълг ще останат под установените референтни стойности.

Националният средносрочен фискално-структурен план обхваща период от четири години, с възможно удължаване с още три години. Той включва макрофискална рамка, фокусирана върху фискалните корекции и цели, както и необходимите реформи и инвестиционни политики за постигане на тези цели. Страните членки трябва да докладват за изпълнението на документа всяка година.

Въз основа на Националния средносрочен фискално-структурен план Комисията оценява дали траекторията на нетните разходи гарантира, че публичният дълг остава под 60 % от БВП в продължение на 10 години след периода на корекция, или е с евентуална низходяща траектория до края на периода на корекция.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)