site.btaНай-важното в театъра е режисьорът - той е обединител, каза актрисата от Варненския театър Милена Кънева

Главното в театъра е режисьорът, той е човекът-обединител. Той е най-важното за една трупа, за да й запали фитила. Това каза актрисата Милена Кънева от Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Тя гостува на творческите срещи „Благодатни четвъртъци“ на фотографа Гаро Кешишян. 

Кънева е родом от Сливен. Като дете я гледала баба й, а според нея бабите винаги осигуряват по-творчески игри на внуците си. Играела си на говорителка по телевизията, репортерка и спортистка. Знаела, че иска да стане актриса. Гимназиалното й обучение преминава в Стара Загора, където участва в театрална трупа заедно със Стефан Вълдобрев и Пенко Господинов. Във ВИТИЗ я приемат от третия път, учи в класа на Елена Баева и Атанас Атанасов. 

Във Варна пристига през 1995 г. заедно с група млади актьори, поканени от режисьора Костадин Бандутов. Предупредиха ме, че наричат Варненския театър „имперски“, но първите години за мен тук бяха леки, всички ме приеха много добре. Бяхме хубава, шантава, пъстра трупа, разказа Кънева. Според нея актьорският живот тогава е бил по-задружен и пълноценен, всички са прекарвали времето си заедно както на сцената, така и извън нея и това е създавало общество, имало е клубен живот на емблематични места в града. Сега тя вижда алиенация във всички творчески общности и комерсиализиран живот, в който е важно не какво четеш, а какво обличаш. 

За актрисата главното в една трупа е режисьорът, защото той е обединител. Смята, че е щастлива, че се е докоснала до такива личности като Стоян Камбарев и Галин Стоев. Репетирахме от осем сутринта до единайсет вечерта и никой не искаше да си тръгва, а умората помагаше да намираме решения за постановката, сподели тя. Своите образи тя оформя с много питане. Не мога да го направя отвън навътре, искам да знам защо героинята ми прави нещо, обясни тя. 

Според нея импровизацията е най-трудното за актьора, а обясненията на режисьора са като темата в писането – колкото са по-ясни и интересни, повече помагат на изпълнителя. Кънева предпочита режисьори, които дават творческа свобода на артистите, отколкото тези, за които мизансценът е като геометрия. Свободата да каже какво иска и мисли на сцената обаче е достигнала след много години, със самочувствието и възрастта, сподели тя.