site.btaВ поредицата „Литературни анкети“ на БАН излиза книгата „Въглени и звезди“ - разговори с поета Едвин Сугарев

В поредицата „Литературни анкети“ на БАН излиза книгата „Въглени и звезди“ - разговори с поета Едвин Сугарев
В поредицата „Литературни анкети“ на БАН излиза книгата „Въглени и звезди“ - разговори с поета Едвин Сугарев
"Въглени и звезди" от поредицата „Литературни анкети“. Снимка: Архив на БАН

След „Сеч и меланхолия“ - разговор с поета и университетски преподавател Ани Илков, възобновената от Института за литература при Българска академия на науките (БАН) поредица „Литературни анкети“ излиза на книжния пазар и с книгата „Въглени и звезди“ - разговори с поета, литературоведа, публициста, политика Едвин Сугарев. Той разказва пред авторката Боряна Владимирова за срещите със себе си и с интересните хора, в близост до които го отвежда динамичният му творчески и политически път, съобщиха от екипа на БАН.

В началото на анкетата се появяват образите на родителите на Едвин Сугарев – Стефан и Текла, на шведския му дядо Кнут, на когото Едвин прилича физически и когото определя като „много любим“ човек с най-силно влияние в неговото детство, на полската му баба, потомка на благороднически род, на Сугареви – неговите баба и дядо по бащина линия, на братовчед му – поета Илко Димитров и техните общи кюстендилски детски лета. Сънищата на детството, младежките влюбвания, „оцветяването“ на света в студентските години чрез неспазването на табутата и чрез средствата на иронията и сарказма изпълват с емоции, с въпроси и със смисъл времето преди 1989 г. „Живеехме в безвремието на тъпия социализъм, но не му принадлежахме“, е казал поетът в книгата.

Темите в литературната анкета насочват вниманието към поета и твореца, но не подминават политическата активност и научната работа на Едвин Сугарев. Той пише поезия, проза, критика, литературноизследователски и публицистични статии и книги. Със списанията „Мост“ и „Глас“ заедно с Владимир Левчев създават представителни образци на българския самиздат. Скоро след това идват политическите промени и времето на СДС и „Екогласност“. От днешна гледна точка Сугарев определя опита си да бъде активен участник във важните политически събития в България като най-големия си житейски експеримент, в който, по собствените му думи, се впуска, воден от илюзорната представа, че може лично той нещо да промени. На въпроса мъртва ли е Синята идея Едвин казва, че тя не може да бъде мъртва, защото е част от историята на България, открехват страници от книгата „Въглени и звезди“ от екипа на БАН.

Частта на анкетата „От Гоби до Каня Кумари“ е разказ за дипломатическия период на Сугарев. Кариерата му на дипломат се оказва пълна случайност, но посланическите постове в Монголия и в Индия му дават друго познание за далекоизточния свят и философия и удовлетворяват влечението и любопитството на поета към тях. Западноевропейската и далекоизточната традиции винаги са имали място в поетическия свят на Сугарев. Пустинята Гоби, красотата на индийските Хималаи, пещерните храмове на Аджанта и Елора, най-южната точка на Индия – нос Коморин, чието индийско име идва от богинята Каня Кумари, са поетически и философски вдъхновения за поета. В посланическите си години той пише най-пълноценно поезия. Оттогава са стихосбирките му „Джаз“, „Хошаб“, „Чиреп“, „Сюр“, „Стихове на откачалката“, „Лингва лингам“, „Гоби“. Ироничният поглед и хулиганските настроения от ранната поезия на Едвин Сугарев преминават в максимално отворената асоциативност на по-зрялото му поетическо творчество, според авторката на книгата.

Във „Въглени и звезди“ ще видим Едвин Сугарев и като меломан, фотограф, автор на абстрактни картини, които той нарича спонтанети (от спонтанност) и чиято техника изисква да бъдат нарисувани само за десетина секунди, а след това „разчетени“ по въображение.

Поетът, който от средата на 90-те години пише книги с журналистически разследвания за корупция, банкови афери, злоупотреби с власт (някои от заглавията им са „Подлите времена“, „Корупционна България“, „Аферата КТБ“), съхранява гражданската си позиция, не губи своята поетическата чувствителност, обобщава във „Въглени и звезди: „Имах доста разнообразен живот… Много пътувания, много приключения. Не съм недоволен […] противопоставях се на конвенциите на живота, на неговата проза, ако щете – на неговите така глупави изисквания. И смятах, че ролята на поета е да запази вълшебното. Вълшебствата на този свят, в който поетът е нещо като чародеец.“

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:46 на 08.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация