Георги Калоянчев изпипваше всеки детайл и имаше усет към това, което „взривява“ публиката. Това каза за БТА Венцислав Петков – актьор от Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и ръководител на студентския театър „Пирон“ в крайдунавския град, по повод представянето на септемврийския брой на списание „ЛИК“ на тема „Царете на смеха на 100“, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.
Петков отбеляза, че е играл на сцената на Русенския театър с Калоянчев в постановката „Сако от велур“ по Станислав Стратиев. Първата му среща с популярния актьор датира обаче от по-рано в София.
„Първата ми среща с Георги Калоянчев беше в Театралната академия. От часовете по актьорско майсторство, от залата, гледахме точно към Сатиричния театър и нормално беше да се вълнуваме и почти всяка вечер да гледаме представления. Да не говорим, че в нашия клас, в Театралната академия, учеше и синът на Калоянчев – Ивайло“, каза още Венцислав Петков.
Той добави, че това е било повод и при завършване на неговия клас Георги Калоянчев да е сред зрителите на дипломните му спектакли.
„Срещахме се след това с него и говорихме. Това бяха първи срещи и едва ли съм си мислил, че след това ще имам възможност да играя на една сцена с него, но в Русенския театър, където дойдох веднага след Театралната академия, Слави Шкаров направи „Сако от велур“ на Станислав Стратиев. Ние го играхме, може би година, и тогава ръководството на театъра, покани Калоянчев да изиграе 10 спектакъла в Русе с нашия екип. Това беше безкрайно вълнуващо и интересно за нас“, каза още Венцислав Петков.
Той добави, че на практика Калоянчев е влязъл много бързо в представлението.
„Това беше една от коронните му роли, които той направи в Сатиричния театър. Той имаше някъде около десетина етюда, които играеше абсолютно сам. Още по време на репетициите казваше: „Сега играем, а сега, спирате и сега съм аз“... И тогава той поемаше всичко и в тези безкрайно интересно направени етюди той всъщност контактуваше директно с публиката“, каза още Венцислав Петков.
По думите му именно тогава той е изпитал едно от най-вълнуващите си преживявания.
„Едно от най-вълнуващите преживявания, човек да се докосне до начина му на потопяване в ролята. Сега сме свикнали много и с телевизия, и с много кратки репетиционни периоди. Даже много от добрите актьори си позволяват много бързо да изграждат своите роли, защото няма време. А той си беше създал начин на работа върху всички роли. Изпипваше всеки детайл и имаше усет към това, което „взривява“ публиката. Невероятен усет. Това беше в основата на тези мисля, че десет представления, които изиграхме заедно с него“, каза още Петков.
Той добави, че всички актьори в Русе са били респектирани от Георги Калоянчев.
„Вероятно се е усещало, че ние бяхме леко респектирани и стояхме малко настрана и в дадените моменти, когато действието вече вървеше в основната си част, ние допълвахме към неговата игра и това, което беше направено в нашия спектакъл“, припомни си още Венцислав Петков.
/ВБ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина