site.btaРолята на библиотеките в развиването на цифрови умения у българите бе тема на дискусия днес

Ролята на библиотеките в процеса по развиване на цифрови умения у българските граждани бе тема на дискусия в Столичната библиотека днес. Повод за събитието е европейската кампания All Digital Weeks 2025, която се провежда между 17 март и 4 април както в България, така и в още 21 страни в Европа.

„Целите на Европейската комисия са за 80 процента цифрово грамотни граждани. В момента този процент е около 56. За съжаление, България, както знаете, е на 26-о място, предпоследно, преди Румъния, по отношение на цифровите умения и навлизането на дигитализацията във всички сфери на обществения живот“, каза по време на дискусията Спаска Тарандова – изпълнителен директор на фондация „Глобални библиотеки – България“. 

Тя представи реализирането на кампанията All Digital Weeks 2025 у нас тази година. Над 50 събития, организирани от 16 регионални, две общински и четири читалищни библиотеки, са част от нея. Те се осъществяват в 21 населени места в страната – София, Варна, Плевен, Ловеч, Габрово, Пловдив, Враца, Силистра, Кърджали, Пазарджик, Стара Загора, Добрич, Смолян, Русе, Търговище, Видин, Самоков, Димитровград, село Преславци (Тутракан), село Дуранкулак (Шабла) и село Ботево (Тунджа).

„За мен библиотеките винаги са били много повече от просто място за книги. Те са средища на знания, любопитство и развитие. Днес те също са пространства за цифрово включване и възможности за учене през целия живот“, каза във видео приветствие Екатерина Захариева - европейски комисар с ресор „Стартъпи, изследователска дейност и иновации“ .

Тя отбеляза, че е горда да види как библиотеките в цялата страна насърчават хората да станат уверени и отговорни съвременни граждани. Цифровите умения са от решаващо значение, за да се чувстваме пълноценни като част от обществото, модерното общество, смята Захариева.

„В днешно време 90 процента от работните места изискват цифрови умения. Цифровата грамотност е от ключово значение и за защитата ни от дезинформация, което прави демократичните общества по-устойчиви. Въпреки това, едва 36 процента от пълнолетните в България притежават основни цифрови умения. Това е доста под средната стойност за Европа от 56 процента, която сама по себе си също е притеснително ниска. Липсата на цифрови умения ограничава капацитета ни за иновации и за справяне с глобалните предизвикателства – от изменението на климата до трансформацията на изкуствения интелект или киберсигурността“, обясни Екатерина Захариева. Допълни, че Европейският съюз (ЕС) си е поставил амбициозни цели в стратегията за цифрово десетилетие. Образованието и обучението, независимо от възрастовата група, са от съществено значение, за да сме сигурни, че никой не е изоставен в това време на дълбоки икономически и социални трансформации, добави тя.

Всички активности, които библиотеката реализира, особено през последните 12 години, са насочени към това да има достъп до много по-голямо дигитално съдържание и към обучението на граждани, отбеляза Светослава Тончева от Столичната библиотека. Тя разказа, че библиотеката работи активно в дигиталната си тийн лаборатория с учащи. „През годините сме провеждали многократно обучения на възрастни в информационна грамотност“, обясни Тончева.

По думите ѝ трудностите, с които се сблъсква екипът на библиотеката, са свързани с липсата на устойчивост при финансиранията за осигуряването и поддържането на необходимата техника и други ресурси, както и с липсата на човешки ресурси. Имаме затруднения да привличаме млади хора да дойдат да работят при нас заради крайно ограничените средства, които можем да им предложим като работна заплата, добави тя.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова отбеляза, че днес вече не се говори само за традиционно гражданство, а и за дигитално гражданство. „Дигиталното гражданство е нещо много сложно като материя, но е свързано с това постоянно, от една страна, да имаме достъп до информация, от друга страна обаче – тази информация да можем правилно да я разбираме и обработваме“, каза тя. Ефремова обясни, че когато се говори за базови дигитални умения, не става дума за това човек да знае откъде се включва един компютър или как да отвори Гугъл, а включва много повече знания и умения.

„Библиотеките спокойно могат да бъдат разглеждани и като доставчик на обучения. Вие го правите, правите го безплатно, доколкото разбирам, в рамките на някакви проекти. По същия начин можете да се регистрирате като доставчик на обучения в Агенцията по заетостта“, каза Ефремова. Тя разказа, че тези обучения са напълно безплатни. като хората, които могат да преминават през тях, получават електронни ваучери за различни степени на дигиталните умения. При успешно преминаване на обучението стойностите им се изплащат от Агенцията по заетостта, каза Ефремова. Тя посочи още, че над 100 000 души имат вече издадени ваучери.

Заместник изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Кристиян Панов разказа, че в момента се развиват няколко софтуерни системи, част от които са свързани с търсенето и предлагането на работа, а друга част – към професионалната ориентация и преквалификация. Според него българите, които са достатъчно дигитални компетентни, ще могат да боравят с тях. „Има също така наши съграждани, които нямат компютър вкъщи, поради една или друга причина, или нямат уменията да работят достатъчно добре с телефон или с компютър. Съответно, те имат нужда от физическо място, където да отидат, където да седнат заедно с някой, за да могат да започнат първоначалната регистрация и да достъпят тези услуги, които ние ще предлагаме на нашите системи, на нашия портал“, каза той. По думите му тези места могат да бъдат библиотеките.

Наистина, може би, бъдещето на библиотеките е в това те да са дигитални центрове на знание, каза Иван Гойчев - заместник-кмет на Столична община в направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“. Според него библиотеките могат да бъдат домакини и на обучения, организирани от бизнеса.

Богдан Паташев – началник на отдел „Международно сътрудничество“ в Министерството на културата представи част от приветствие на министъра на културата Мариан Бачев до организаторите на събитието. „Програмата на Министерство на културата „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“  е осъществена през 2024 г. и беше една от първите важни стъпки. Чрез нея бяха финансирани 35 регионални и общински библиотеки“, гласи част от документа. „Същевременно имаме значителен напредък по проекта „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ от Плана за възстановяване и устойчивост, по който крайни получатели са Българската национална филмотека, Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР), Българската телеграфна агенция (БТА), Държавна агенция „Архиви“, изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и бенефициенти от музеи, галерии и библиотеки“, каза Паташев.