Регионалният исторически музей във Враца разполага с над 40 предмета от тракийския период, които представляват интерес и се използват в различни експозиции за представяне на българското културно и историческо наследство по света, сподели по време на представяне на новия брой на списание ЛИК директорът на РИМ-Враца Георги Ганецовски.
„Най-големият интерес е към наколенника от Врачанското съкровище, към фиалата с Авгий и Херакъл от Рогозенското съкровище, която присъства във всички престижни експозиции. Друг предмет е каничката от Рогозенското съкровище, която няма аналог и на която се предполага, че е изобразена богинята майка, седнала върху лъвица. Затова тя неслучайно е експонирана в централната витрина в нашата зала във врачанския музей. Имаме канички с богати митологични сцени, представящи битката на Херакъл с амазонките, с колесници, теглени от грифони и други. Имаме една от Рогозенското съкровище, която е изключително фино ковано изображение на слънцето, подсилено с позлата“, разказа директорът.
По думите му освен предметите от тракийското културно наследство, Врачанският музей разполага и с богат набор от уникални предмети и от други епохи, които предизвикват интерес. Директорът даде пример с изложба за ранното християнство във Ватикана, в която от Враца е имало представени каменни пластики и капители от базиликата край Лютиброд, участващи в експозицията заедно със сребърна мощехранителница.
Ганецовски предложи да се създаде обща представителна изложба, която да представя по света българското историческо културно наследство, но чрез реплики, за да не се оголват за дълги периоди местните експозиции, които привличат туристи. По думите му след като се запознаят с изложбата туристите ще могат да посетят на място оригиналите и да ги видят в контекста на природните дадености, културата, храната и нравите на хората от региона.
Директорът разказа за случай, в които около 30 предмета от Рогозенското съкровище са гостували в Япония и точно тогава голяма група японски туристи са посетили Врачанския музей. Гостите останали разочаровани, че не могли да видят на място точно тези уникални предмети, за които били предварително проучили.
Георги Ганецовски каза още, че би трябвало след големи изложби на българско културно и историческо наследство по света да се прави маркетингов анализ, за да има яснота до колко те са били полезни за България и местните общности. Освен това, когато истинските предмети пътуват, а не реплики, съществува опасност да бъдат повредени или откраднати, въпреки всички предохранителни мерки. Тогава България ще остане без най-ценните си артефакти. „Ние имаме уроци и трябва сериозно да се замислим, а не да действаме първосигнално“, каза още директорът на Врачанския музей.
/АВП/
news.modal.text
