Кюстендилският исторически музей е участвал в редица международни изложби – и самостоятелно, и с други музеи в страната. Негови експонати са гостували в Полша, Германия Унгария, САЩ и Япония. През миналата година имаше съвместна изложба, инициирана от Националния археологически институт с музей към БАН, в Скопие, РСМ, под мотото „Сребърна Тракия“. Това разказа в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил Мирослава Таскова от Регионалния музей в Кюстендил. Тя участва в представянето на мартенският брой на сп. ЛИК - „Културното наследство на България пътува по света“.
„Кюстендилският музей е пътувал основно с експонати от времето на Древна Тракия – сребърни апликации към конска сбруя, златни накити от могилно погребение, защитно тракийско въоръжение от 3-4 в. пр. Хр.“, разказа Таскова. Тя обаче посочи, че музеят в града съхранява и други интересни и древни предмети.
Кюстендилският музей е един от най-старите музеи в страната и първият за Югозападна България. „Създава се преди повече от 125 години, като училищен музей към тогавашното Педагогическо училище в града“, посочи още Таскова.
По време на археологически проучвания е установено, че Кюстендил има много по-древна история от 4-и век преди Христа. Днес в залите му са експонирани артефакти от праисторията - до 7-о хилядолетие преди Христа - от новокаменната епоха.
По-интересни са находките от каменно-медната епоха, от петото хилядолетие пр. Хр., открити при с. Слатино. Това са модел на пещ с врязана таблица, която е разчетена като лунно-слънчев календар, който разчита дните в един лунен месец и месеците в една слънчева година. Сред находките е прешлен за вретено с изображения на съзвездия – Голяма мечка, Лебед, които се повтарят в двете половини на сфероидния предмет.
„Това показва, че най-вероятно древните хора са знаели, че Земята е кръгла и се върти“, посочи Таскова.
Интересен е и друг предмет, свързан с историята на Древен Египет, но 3000 години по-рано. „Това са два предмета, с ямички, 16 на брой. Откривателят им и техен проучвател на обекта в с. Слатино - доц. Стефан Чохаджиев предполага, че това е вид праисторическа игра. Той намира паралели с подобна игра, известна като Кимбал. „Намерихме и друг паралел с друга такава игра по-разпространена и известна като Манкала“, разказа Таскова.
„Открихме информация, че вероятно играта датира от Древен Египет, от второ хилядолетие преди Христа, където такива ямички са изобразени върху каменни стени на храмове. При нас играта е керамична и ако приемем, е че първообраз на тази Манкала, то нашата е с три хиляди години по-стара“, посочи още Таскова.
Музеят в Кюстендил пази и постамент за слънчев часовник от антична Пауталия, датиращ от 2 в. Гранитният постамент има надпис, който съобщава за поставянето на слънчев часовник, в чест на императорското семейство. Надписът е на старогръцки и според него часовникът е бил монтиран до площада на античният град.
"Такива каменни постаменти в България други няма. Предполага се, че часовникът е стоял върху две вдлъбнатини и има различни предположение как е изглеждал", разказа Мирослава Таскова.
Тя допълни, че едно от великите открития на човечеството е работило, като стрелка върху него е пускала сянка върху циферблата, показвайки колко е часът.
"Има аналози на слънчеви часовници от Древен Египет, но нашият е от 2-3 век", посочи още Мирослава Таскова.
/ХТ/
news.modal.text
