site.btaПрецизират се изискванията за заемане на академични длъжности в направлението "Науки за земята"

Прецизират се изискванията към кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности „главен асистент”, „доцент” и „професор” в професионалното направление „Науки за земята“. Това предвиждат изменения в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, които бяха приети от Министерския съвет, съобщи правителствената пресслужба.

Измененията са направени по предложения на академичната общност, след като част от действащите изисквания бяха отменени с решение на Върховния административен съд.

През годините се откроиха някои съществени различия по отношение на изискваните минимални показатели за заемане на научна степен дори в сходни области на висше образование и професионални направления. Мнозинството от представителите на академичната общност от висшите училища са изразили становища за запазването на самостоятелни таблици 1 и 2 с минимални изисквания за професионалното направление „Науки за земята“, а не обединяването им с другите професионални направления в област „Природни науки, математика и информатика“. Мотивите са, че акцентът на изследванията в много от научните направления в „Науки за земята“ традиционно имат локален и регионален характер, и са в основата за устойчивото развитие на българската икономика и на нашата планета. Този вид изследвания включват продължителна теренна и аналитична работа, а резултатите от тях не са така международно конвертируеми, като тези в останалите направления от област „Природни науки, математика и информатика“. Голяма част от изследванията са свързани с икономическите, социалните, политическите, образователните, културните и други проблеми в България, и много от публикациите са съвместно с представители на тези научни направления. Затова е по-приемливо минималните изисквания към специалистите да са по-близки до тези в посочените научни области, а не тези в област „Природни науки, математика и информатика“.

Минималните изискуеми точки за заемане на академични длъжности ,доцент“ и „професор“ по показателите, свързани с публикуване на научни монографии, книги на базата на защитен дисертационен труд, научни публикации в издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, изготвяне на патент, изобретение или полезен модел, се запазват 200. Мотивите са, че не би трябвало критериите да се понижават, тъй като това би обезценило труда за хабилитиране на лицата.

Отпада допълнителното изискване за „не по-малко от 10“ публикации в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, по аналогия на останалите професионални направления от област „Природни науки, математика и информатика“.

Ще се присъждат 100 точки за публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд, и 20 точки за публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ или за присъждане на научна степен „доктор на науките“. За публикувана студия или глава от колективна монография ще се присъждат 15 точки, 20 точки - за изобретение, патент или полезен модел, за което е издаден защитен документ по надлежния ред и 15 точки - за публикувана заявка за патент или полезен модел. За брой цитирания или рецензии се присъждат 5, 3 или 2 точки в зависимост от научните издания или списания, в които се срещат или публикуват.

Отменя се т. 3 към чл. 1 За, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, с което отпада и изискването на кандидатите за докторанти, които не са български граждани и не са граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, да представят медицинско свидетелство при подаване на своите документи.

Приетите изменения са съобразени както със спецификата на професионално направление „Науки за земята“, така и е останалите професионални направления по отделните области на виеше образование. Като резултат от прилагането им се очаква да се създадат по-добри условия за обективност и безпристрастност при оценяването и за равнопоставеност на кандидатите, както и да се повиши качеството на академичния състав чрез създаване на условия за обективна конкуренция. Очаква се и да се повиши качеството и количеството на научната продукция в България, и да се осигури възможност за по- ефективен контрол върху провежданите процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности, отбелязват от правителствената пресслужба.