site.btaПисмо от Националната галерия

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н МАРИАН БАЧЕВ

МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

В отговор на изразеното мнение от г-жа Станка Желева и г-жа Ния Пушкарова в инициираната от тях „Петиция за отстраняване на Ярослава Бубнова от поста Директор на Националната галерия и подвеждане под съдебна отговорност за безстопанственост, конфликт на интереси и злоупотреби със служебно положение", публикувана на 8 март 2025 г. на сайта https://www.peticiq.com/477003

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В последните няколко дни Националната галерия е изправена пред планирана провокация, започнала с предизвиканото напрежение при откриването на временната експозиция в Квадрат 500 на 06 март 2025 г., продължила със злостни медийни изяви и публикуване на споменатата петиция, и съпроводена с организирания от гражданско движение „Боец" протест на 11 март 2025 г. пред Министерството на културата срещу директора на Националната галерия г-жа Ярослава Бубнова. Гореописаната активност е планирана и мотивирана от бъдещия конкурс за избор на нов директор на Националната галерия, който предстои да бъде обявен от министъра на културата. Публичното пространство е залято от невярна информация, свързана с ръководството на музея. Опитът за уронване на доброто име на Националната галерия, чрез дискредитиране на нейния директор, цели именно по-лесното й бъдещо „овладяване".

В качеството си на членове на ръководството на музея, заявяваме, че в Националната галерия не работят престъпници, не работят и техни съучастници. Всички неверни обвинения и твърдения, отправени срещу директора на музея заличават усилията и труда на целия екип на Националната галерия -уредници /изкуствоведи и художници/, реставратори и администрация. По този начин се нанася огромна вреда, както на самата национална институция, така и на българската държава и нейната културна политика.

В петицията, публикувана на 8 март 2025 г. са изнесени неверни твърдения и са отправени персонално към директора на Националната галерия изключително сериозни обвинения за извършени престъпления. Основният източник на информация, цитиран по отношение на две от тях, е интернет сайтът https://www.klinklin.bg/. Не считаме тази медия за попадаща в определението за „достоверен и признат източник на информация", още повече, че по отношение на изложените там твърдения и обвинения е налична публична информация в противоположен смисъл, достъпна на сайтовете на държавни органи и институции, както и официални документи, съставяни по отделните случаи.

Не намираме за уместно да повтаряме и да коментираме пред Вас обидните квалификации и персонални оценки за директора на Националната галерия, направени от двете авторки на петицията.

Невярната и манипулативно поднесена информация, касаеща дейността на Националната галерия в посочената петиция, обаче, изискват от нас следните уточнения и опровержения:

Относно начина, по който е подредена постоянната експозиция на Националната галерия в сградата на „Квадрат 500" - тя е създадена след петгодишна работа на експертен екип и работна група с председател акад. Светлин Русев, съгласно заповед на министъра на културата за изработване на концепцията и подготовка на тематико-експозиционен план на галерията. Експозицията е отворена за посетители на 28.05.2015 г., съгласно изискванията на Европейския фонд за регионално развитие 2007-2013, без да е довършена част от сградата - Южното крило, в което са планирани експозиционни зали, фондохранилища, както и библиотека, архив и аудиториум. Структурните тематични решения, съдържанието и акцентите в постоянната експозиция са направени в съответствие с най-добрите музейни практики и са традиционно високо оценявани от публиката на Националната галерия, за което има множество медийни отразявания.

След преместването през 2022 г. на голямата част от колекцията в новоизградените хранилища в Квадрат 500, започна подготовката за формиране на нов тематико-експозиционен план на експозицията, съгласно Наредба № Н-4 от 08.10.2013 г. на Министерството на културата и за съвременен поглед и представяне на историята на българското изкуство, както и на творбите от другите страни и култури, с включване в експозицията на изкуството от XXI век.

Във връзка с обвиненията в безстопанственост поради авария на 07 февруари 2023 г. в хранилище в сградата на Квадрат 500 - напълно произволни и неверни са твърденията в петицията в тази връзка. Цялостният ремонт, вкл. и изграждането на депата (фондохранилищата) на сградата на Квадрат 500 е изпълнен по проект с бенефициент Министерството на културата и завършен през 2017 г. Абсурдни са твърденията в петицията, че „противопожарните бутилки, които са силно взривоопасни, са се намирали в хранилищата, в разрез с всички правила за безопасност".

Противопожарните бутилки НЕ СА се намирали в хранилищата. Бутилките за газово гасене, заедно с централата за пожароизвестяване и пожарогасене, са монтирани извън депата, в съответствие с проектната документация на сградата на Квадрат 500. По настъпилата авария са образувани Прокурорска проверка № 9602/2023 г. на СРП и Прокурорска проверка № 18359/03.10.2023 г. на СГП за изясняване причините от технически характер и изготвяне на техническа експертиза по преписката, което не е приключило. След незабавно уведомяване от Националната галерия за аварията, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата извършва проверка в Националната галерия на основание чл. 192, ал. 1 от ЗКН, за което е съставен Констативен протокол от 10.02.2023 г., със заключението, че „Националната галерия е изпълнила задължението си по осигуряване на необходимите условия за съхраняването на културни ценности във фондохранилище № 5 (Северно крило на сградата на Квадрат 500), съгласно изискванията на бл. 19, ал. 6 от Наредба № Н-6 за идентификация, формиране и управление на музейните фондове. Лабораторията по консервация и реставрация (ЛКР) на Галерията констатира общо 75 бр. пострадали при аварията творби, от които: 43 бр. са с ниска степен на увреждане, 13 бр. са със средна степен на увреждане, а 19 бр. са с по-тежка степен на увреждане.

За всички пострадали произведения на изобразителното изкуство ЛКР своевременно е предприела спешни укрепителни намеси, изготвила е подробни констативни протоколи за състоянието им, а творбите продължават да влизат поетапно за реставрационна работа.

По отношение на твърденията за злоупотреба при възлагането на обществена поръчка за ремонт на къща музей „Иван Лазаров" - като официален източник е цитиран отново интернет сайтът https://www.klinklin.bg/. Изнесената информация не отразява реалната фактическа ситуация. Ремонтните дейности, свързани с тази сграда, се възлагат по силата на Закона за обществените поръчки. Цялата необходима информация, документи и актуален статус на поръчката могат да бъдат проследени на електронния портал на Агенцията за обществени поръчки. Видно от портала, договор за ремонта на къща музей „Иван Лазаров" все още не е сключен, нито са разходвани каквито и да били средства, особено в цитирания размер от 549 488 лв. без ДДС (или 650 хил. с ДДС), както се твърди в статията и петицията. Към момента тече срокът за обжалване на решението за избор на изпълнител по обявената обществена поръчка, тепърва предстои сключването на договор и възлагането на консервационни и реставрационни работи по къща музей „Иван Лазаров", като предлаганата от изпълнителя обща цена е в размер на 419 140,10 лв., без ДДС.

4.Относно Музея за християнско изкуство, помещаващ се в Криптата на храм- паметника "Св. Александър Невски", квалификацията за „престъпно бездействие", използвана в петицията, е невярна и клеветяща. На 08.10.2014 г. е учредено вещно право на ползване (Нотариален акт № 172, т. 1, рег.№ 4787, дело 151 от 2014 г.) от Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски, на Министерството на културата върху обект „Крипта" безвъзмездно. В нотариалния акт е предвидено, че ползвателят Министерство на културата е „длъжен да се грижи за обекта като добър стопанин, да го поддържа, както и да заплаща за своя сметка необходимите консумативни разходи и разходи за ремонти на възникнали повреди при ползването му, както и свързани с повреди, възникнали от нормалното овехтяване. Всички останали ремонти за повреди, възникнали извън използваната част от имота, включително и такива, водещи до повреди в използваната част от имота, са за сметка на собственика." В Криптата са извършвани текущи ремонти, дезинфекции, както и непрекъснато поддържане на необходимия микроклимат с подходяща апаратура, осигуряващи опазването на иконната сбирка. Неколкократно са правени огледи на състоянието на цялата сграда. Относно състоянието на целия храм-паметник „Св. Александър Невски" Постоянната комисия към Столичната община по чл.73, ал.1 от ЗКН съставя Констативен протокол № САГ21-ТКОО-675/16.11.2022 г., с който са дадени подробни предписания към собственика на сградата Българската патриаршия - Св. Синод, за изпълнение на конкретни видове работи, в определена поредност и срокове. Наличните проблеми в Музея за християнско изкуство са функция от проблемите на цялата сграда на Храм-паметника „Св. Ал. Невски" и не могат да бъдат решени самостоятелно от Националната галерия. Ситуацията е усложнена допълнително след извършване на ремонта и преустройството през 2020-2021 г. на самия площад „Св. Ал. Невски", при който са ремонтирани отводнителни канали и настилки, като обаче е некачествено изпълнен наклонът, оттичането и водосъбирането на прилежащите около Криптата тротоарни пешеходни плочи. Това доведе до допълнително овлажняване на североизточната част на ограждащите стени и до компрометиране на вътрешните административни помещения. По тези въпроси многократно са информирани собственикът на сградата, ползвателят и възложителят на ремонта Столичната община -засега без резултат.

5.   Относно твърденията за наличие на конфликт на интереси на директора на Националната галерия с Института за съвременно изкуство и негови представители - след постъпил сигнал от ангажирани с българската култура и изобразително изкуство дейци, още през 2019 г. е направена проверка, в резултат на която на Националната галерия беше изпратено Решение №РС-588-18-086/04.12.2019 г. на КПКОНПИ, в което комисията не установява наличие на конфликт на интереси на директора на Националната галерия Ярослава Бубнова със сочените лица и организации.

6.   Фактите относно завещанието от г-жа Маргарита Занеф са следните: завещаните на Националната галерия парични средства в размер на 1 771 261,35 лв. са постъпили по "транзитната сметка" на Национална галерия през месец януари 2018 г. Съгласно Закона за публичните финанси за спазване на бюджетната дисциплина и изискванията на Министерството на финансите, сумата своевременно е централизирана/преведена към банковата сметка на Министерството на културата. Сметката е със специален режим и за периода от началото на 2018 г. до настоящия момент Националната галерия не е инициирала извършване на разходи за сметка на получената завещана сума. В баланса на Националната галерия сумата от полученото завещание е отразено по сметка 7408 Коректив на приходите от други текущи помощи и дарения, предоставяни от чужбина и към 10.03.2025 г. салдото по сметката е 1 771 261,35 лева. Горната информация е многократно предоставяна и по реда на ЗДОИ - в отговор на запитвания на граждани и журналисти.

Публичното пространство е залято от невярна информация, свързана с ръководството на музея, обиди, клевети и обвинения в престъпления на нейния директор. Очевидно, авторите на петицията търсят уронване на престижа на Националната галерия, чрез манипулация на общественото мнение и „скандални разкрития".Такъв ефект обаче не може да бъде постигнат с лъжи. Безспорно, налице са затруднения в работата на Националната галерия по отделни направления, породени от различни по характер обстоятелства. Уверяваме Ви, че ръководството и експертният екип на музея полагат всички усилия законосъобразно, с професионализъм и отговорност да работят за изпълнение на задачите на Националната галерия.

Иван Милев, заместник-директор

Направление „Филиали. Организация експозиции"

Николай Ущавалийски, заместник-директор

Направление „Българско изкуство"

Олга Арсова, Ръководител

Направление „Администрация и финанси"