site.btaТемите за войните, конфликтите и медийното им отразяване бяха обсъдени от експерти днес

Дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“ се състоя днес в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Събитието е по инициатива на Съвета за електронни медии (СЕМ), като акцент в него бяха два панела – „Медийно отразяване на войни и конфликти“ и „Информационна, национална и международна сигурност“.

„Древногръцкият драматург Есхил е казал: „Истината е първата жертва на войната“. Ето защо ние всички тук си даваме ясна сметка за ролята на журналистите и на редакционната отговорност на медиите при отразяване на различни войни, конфликти и геополитически напрежения“, каза д-р Симона Велева, изпълняваща длъжността председател на СЕМ, която откри форума. Тя разказа, че регулаторът е осъществил хиляди часове наблюдение на начина, по който българските медии отразяват събития, свързани с войната в Украйна. „Мониторингът ни показва само едно и то е доказано – българските традиционни медии, радио и телевизия, преимуществено отразяват плуралистично, безпристрастно и всеобхватно тези конфликти. Големите медии в България отделят ресурс, изпращат кореспонденти, подготвени, тренирани, с високи професионални и етични качества, които да отразяват тези конфликти често с риск за собствения им живот и здраве. И това не е маловажно. Макар да е имало назад във времето изключения – случаи на дезинформация и мисинформация, както и на прекрачване на правото на изразяване на мнение, което е довело до санкции от страна на СЕМ или дори разнопосочни дебати между нас, в крайна сметка това са изключително изолирани случаи“, посочи Велева.

Тя коментира, че това, което ѝ прави силно впечатление обаче е, че макар медиите да канят експерти и говорители, които имат различен и разнопосочен прочит на събитията, „много рядко тези експерти се чуват, още по-рядко се уважават, а най-рядко вникват в това, което казва другият“. И това всъщност е големият проблем и на българското общество, свързан с разделението, допълни тя.

Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев също участва в откриването на дискусията. Според него войните и настоящите конфликти внасят един особен елемент в медийното пространство, но всъщност големият проблем е свързан с доверието в медиите. „Ясно е, че по време на военен конфликт се включват всякакви пропагандни средства от страните в съответния конфликт, независимо кой е прав, кой е потърпевш. Така или иначе, законите на войната налагат такъв тип поведение. И обществото може да бъде информирано адекватно само тогава, когато то привиди и припознае отново авторитета на медиите“, отбеляза ректорът на СУ.

По думите му днес живеем в особено време, където едва ли не всеки човек е медия. „От там се отключиха и тези процеси на атомизация на обществото, на разпада на социалните групи в него, на връзките между тези социални групи. И е редно да обсъждаме и тези глобални проблеми, които всъщност пораждат всички останали следствия в медийната среда, в която живеем. И това не е упрек към медиите. Това е действително един фундаментален проблем въобще на демократичните общества, които в днешно време се опитват да надмогнат очевидната криза на традиционния демократичен модел и да възстановят началата, върху които се изграждат тези модели“, каза проф. Вълчев.

Той съобщи, че заедно с колегите му от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в СУ и Националната военна академия във Велико Търново вероятно в близко време ще създадат магистърска програма, която да подготвя военни кореспонденти. „Това е трудна, сложна задача, изисква и специализирана подготовка както като поведение, така че те да оцеляват, така и как да се откриват достоверни източници, как да се печели доверие сред респондентите, сред които се събира информация“, допълни още проф. Вълчев.

Модератор и на двата панела бе Къдринка Къдринова, член на СЕМ, по чиято идея се осъществява събитието. Тя обърна внимание, че Международната федерация на журналистите лансира проект за международна конвенция за защита на журналистите точно в условията на войни и конфликти. „Това е една тема, която също предстои да влезе в дискусия в нашите среди“, посочи тя.

МЕДИЙНО ОТРАЗЯВАНЕ НА ВОЙНИ И КОНФЛИКТИ

Според д-р Габриела Наплатанова, член на СЕМ, да бъде един човек изпратен в зона на военни действия или в зона, където се е случил терористичен акт, изисква огромни инвестиции както от негова страна, така и от страна на редакцията, която взима критичното решение да го изпрати там, на място. 

„Тук е въпросът как се постига плурализмът на гледните точки, това, което коментирахме и в Съвета за електронни медии, когато започна дебатът как да се организира тази дискусия - много ясно беше дефинирано, че когато човек е изпратен на терен и не може да осигури плурализъм на гледните точки в рамките на собствения си репортаж и собствената си дейност, тъй като може да е ограничено неговото придвижване, неговата комуникация с оглед на това, че оперира в специфична среда, то това трябва да става като баланс в рамките на самата редакция, самата редакционна политика“, отбеляза тя.

Смятам, че в епохата на социалните мрежи, когато всеки е изолиран в собствения си информационен балон, е изключително важна ролята на медиите заради редакционната отговорност, която носят, заради професионалните и етичните стандарти, на които е подчинена тяхната работа, добави Наплатанова.

Журналистът Георги Милков коментира, че войната е нещо ирационално, но отразяването на една война е още по-ирационално, особено през последните години, в които технологиите са променили не само начина на водене на войни, но и тяхното отразяване. Той говори за опита си като кореспондент в Афганистан, Судан и др., като похвали идеята за специализация на военни кореспонденти. „Но всички, които сме се занимавали с това, знаем, че освен уменията, технологиите, специфичните знания на терен, за практикуването на такава специфична работа най-вече се изискват пари, които не съм сигурен доколко не само в България редакциите са склонни да отделят“, посочи Милков.

По думите му военното кореспондентство е може би най-скъпата журналистика, тъй като на кореспондента се поемат не само командировъчните му дневни и режийни, а се осигуряват охрана, бронежилетки, включително агрегат да си зарежда сателитния телефон и др.

„Войната се води предимно с пропагандни средства. Винаги е имало пропаганда по време на война, но технологиите направиха така, че всъщност това, което се случва на терен, да няма нищо общо с това, което публиката получава“, каза Георги Милков. Сега, ако си сложиш табелка на колата, на себе си или на бронежилетката си „ТВ“ или „Прес“, ти ще си първият нацелен, ти ще си мишената, добави той.

Бойко Василев отбеляза, че има един „доста тъжен извод“ от югославските войни, балканските войни през 90-те години. „Тогава журналистиката беше доста по-добра, няма го дежурното извинение, което имаме всички сега със социалните мрежи“, каза той. Обясни, че не е имало „фейк нюз“, а е имало „старомодната лъжа“. „Обаче въпреки всичко много от глупостите, които се говореха за онези конфликти, продължават да се говорят и днес. С други думи, не мога да кажа, че някаква истина е победила. Това е доста тъжен извод. И той е обект на доста по-дълбок размисъл за това може ли човек или общество да повярва в нещо, в което не иска да повярва“, посочи Василев.

Той разказа за свой опит от Косово с взривено кафене и едно убито момиче, на което журналистите трябвало да определят възрастта. „Излъга ни не пропагандата, както може човек да предположи, а ни излъгаха собствените ни очи. Това е, колеги, за мен проблем. Пропагандата не ни лъже. Пропагандата се разпознава лесно и с нея човек се справя сравнително лесно. Трудно се справяш със собствените си очи, в които има предразсъдъци, стереотипи и чисто човешко съчувствие, когато видиш едно убито младо момиче, което се оказа на 18 години, а аз предадох, че е на видима възраст 14“, каза журналистът.

Според него „най-обективното нещо – образът, изображението“, е най-проблемното днес, защото всеки може да фабрикува образи. „Имаме ли ресурс ние да проверим тези образи – това е въпросът на бъдещето. И тук, според мен, ще кажа нещо съвсем старомодно. Това, което ние смятахме за абсолютно необективно – човешкото мнение, то идва отново на мода“, отбеляза Василев.

„Много трудна работа е, когато си там, на място, да кажеш: „Това е истина, това не е“, каза Николай Дойнов по време на дискусията. Той обясни, че отразява ситуацията в Украйна с пътувания до страната от 2013 г. насам. „Има само един начин да се спасиш и само един начин да бъдеш честен пред себе си и пред твоята аудитория – снимаш само това, което виждаш. Говориш и пускаш после в репортажа си само хората, които са се съгласили да участват в твоя репортаж. Защото ти виждаш само една прашинка от тази огромна война, този огромен конфликт. Ти не можеш да претендираш, че даваш цялата картина, не можеш да даваш цялата истина. Но можеш да застанеш зад думите си такива, каквито са предадени в твоя репортаж“, посочи Дойнов.

Той разказа своя история с два различни разговора, случили се в рамките на пет минути. „Човек, който мина покрай нашия екип в Одеса чакайки едно директно включване в централните новини, каза: „Когато руснаците дойдат тук, вие, момчета, с твоя оператор, ще бъдете първите двама, които ще бъдат обесени. Защото България предаде Русия“. Пет минути по-късно минава семейство – мъж, жена и дъщеря, които се нахвърлиха да ни прегръщат и целуват: „Браво, браво. Добре, че сте дошли. Разчитаме на вас, добре е, че има хора, които да разказват за нас“. Тоест, дори и там, още тогава – това беше случка преди две години – имаше разнопосочни мнения“, добави Дойнов.

Журналистът Ангел Григоров разказа, че не е бил на фронта или близо до него, и в този смисъл не е класически военен кореспондент, но две години е бил кореспондент в Москва. По думите му се е видяло, че в условията на война място за плурализъм няма, като руските власти са предприели съответните ефективни мерки.

„За мен лично беше много интересно как реагираха медиите. Ще дам два примера. „Новая газета“ – марка за качествена, критична, силна руска журналистика, вестникът на покойната Анна Политковская, вестникът на Нобеловия лауреат Дмитрий Муратов – те прецениха, че не могат да направят необходимите компромиси, за да могат да продължат работа и обявиха, че престават да излизат“, разказа Григоров. Другият пример, който даде той, беше с вестник „Комерсант“ и радио „Комерсант“. „Те решиха, че могат да направят необходимите компромиси, като могат да наричат войната „специална военна операция“. Или по-точно – „т.нар. специална военна операция“. Тук има малък нюанс. Продължиха да се движат в строгите рамки на военната цензура, установена от руските власти по време на война, но същевременно успяваха да информират качествено, професионално, коректно. Да не се впускат в пропаганда“, посочи Ангел Григоров.

Със свои истории от професионалния си опит и свои мнения в панела се включиха още Енчо Господинов, Олег Попов, Костадин Филипов, Валерий Тодоров, Тоня Димитрова, Симеон Василев, Мехмед Юмер, Филип Буров, Велислава Дърева, Огнян Касабов и др.

ИНФОРМАЦИОННА, НАЦИОНАЛНА И МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ

Проф. Светослав Малинов – преподавател по политическа теория и история на политическата теория, отбеляза, че е съгласен с тезата, че има нещо над истината, когато има война: „Тук въпросът е разбираме ли, че сме във война, как я дефинираме и в състояние ли сме да вземем страна“.

Според него за състояние на война не са нужни двама - състояние на война може да се предизвика само от един, от една страна. „Най-тежкото, което може да се случи на една общност, на една страна, е да е в състояние на война и да не е в състояние да го разбере и да го осмисли и да действа съобразно това“, каза проф. Малинов.

По думите му ние сме влезли в състояние на война. „В сегашната ситуация да се говорят такива неща от рода на това, че ние трябва да даваме възможност на всяка гледна точка да бъде изразена, че истината е нашата цел, а не съхранението на общността, страната ни, Европейския съюз са върховни цели, означава да се държим сякаш сме в мирно време“, посочи той.

Любомир Кючуков – дипломат, отбеляза, че всичко, казано от политиците се връща към тях обратно чрез медиите. „Само че тук не важат законите на Нютон. То се връща не със същата сила, а с много по-голяма сила, защото е преминало през общественото възприятие. И това, в крайна сметка, има съвсем пряк ефект върху политиките“, посочи той.

Според него опасността да станеш жертва на собствената си пропаганда е нещо, което се наблюдава. Видяхме го при започването на войната - Русия не беше посрещната с цветя и рози в Киев – виждаме го и после – война до победа се оказа несъстоятелен лозунг, добави Кючуков. По думите му когато политиците влязат в коловоза на собствените си обещания, те много трудно излизат от там, като ролята на медиите тук също е огромна. Той даде пример със санкциите: „Санкциите са призвани да накажат виновник, но не да решат проблем. И точно защото те не решават проблем, има две възможности – или те да бъдат прекратени, или да се налагат допълнителни санкции. И точно това е, което наблюдаваме. Между другото, неслучайно санкциите се налагат шумно, но се отменят тихомълком“.

„Преди да бъде договорен мирът, той трябва да бъде изговорен. Имам предвид, че медиите са тези, които формират обществената нагласа“, обясни той. Добави, че медиите, на практика, са тези, които „тъкат платното, върху което се случват събитията, върху които се рисува историята“. 

Експертът в областта на сигурността Йордан Божилов коментира, че липсата на информационна политика в държавните институции е нещо, което е много притеснително. „Ако погледнете информационните сайтове, там е само пиар. Няма нищо, което да насочва към интерпретиране на нещата, които стават именно от гледна точка на администрацията и политиците“, посочи той. 

Според него проблемът е това, че вече не се говорим само за фалшиви новини, дезинформация и т.н. „Новите медии и изкуственият интелект вече доведоха до нещо ново, което ние наричаме когнитивна война. Това е обезличаване на човека, откъсване от принадлежността му, формиране на нов човек, на нов подход, даже не на базата на рационалното, а на базата на емоционалното. И това вече става. Ние виждаме как може със средствата на социалните мрежи да се моделират цели общества, защото новите социални мрежи правят анализ на всеки един потребител“, каза Божилов.

Той посочи, че последната стратегия за национална сигурност у нас е приета през 2018 г. „Ковид, война, разрушаване на системите на доставки – това го няма. Извинете, определянето националната сигурност какво представлява и какви са рисковете е ключово политическо действие, включително и войната. Нашите политици би трябвало да интерпретират това какво представлява тази война за нашето общество, за нашия ред, за нашите ценности и т.н. За съжаление, това като че ли някак си остава назад“, допълни Йордан Божилов.

„Войните винаги са присъствали в историята на човечеството и за съжаление, предполагам, че тази тенденция ще продължи“, каза проф. Искра Баева. Тя отбеляза, че в историята няма една истина, има много истини. „Всеки участник в даден конфликт, в дадено събитие има своята истина и ние можем да достигнем до някаква представа само ако сравним всичките тези гледни точки и определим какво всички тези гледни точки в крайна сметка ни дават. И само тогава можем да разберем истинското събитие“, обясни проф. Баева.

По думите ѝ когато говорим осъдително за една или друга гледна точка, то ние се сблъскваме с този проблем – че има различни гледни точки. „И тези, които не отговарят на това виждане, те губят интерес към медиите, които лансират само една гледна точка и отиват в друга посока. Каква е тази друга посока – социалните медии, както беше отбелязано. Но толкова повече тенденцията е към търсене на истина, която не ни удовлетворява някъде другаде и социалните медии са само един от вариантите“, посочи тя.

Според проф. Баева сме във време на липса на познаваемост изобщо, „тъй като всяко нещо може да се превърне във фалшива новина, всяко нещо може да бъде генерирано изкуствено и да не е вярно“. 

Струва ми се, че ако искаме да подобрим нещо в сферата, в която всички работим, трябва да кажем няколко проблема, посочи д-р Мариян Карагьозов от БАН. „Ние наистина имаме нужда от подготвени журналисти, които да говорят други езици, освен английски. Специално по отношение на конфликта в Близкия изток имаше в Би Би Си, в „Скай нюз“, в „Ройтерс“, в „Гардиън“ и в „Таймс“ журналисти, които свидетелстваха, че систематично е бил налаган произраелски дискурс. Следователно, опирайки се на „Ройтерс“ и на тези медии, ние възпроизвеждаме един дискурс, който е оцветен. Имаше достатъчно журналистически разследвания по тази тема. Как можем да разбираме международните конфликти и международната среда за сигурност, ако медиите не използват ключови понятия, не познават историята на конфликтите, не познават реалностите на терен. Тогава сме принудени, дали поради незнание, дали поради лош умисъл, да възпроизвеждаме дискурса на засегнатите и пряко участващи в различните конфликти страни, което очевидно крие риска от манипулиране на българската аудитория, повишаване на поляризацията и стесняване на политическите опции за реакция“, каза той.

Той говори още за това, че изказвания, включително за възможно използване на ядрено оръжие, не са намерили практически място в българските медии. Това ни ощетява от гледна точка на разбирането на международните процеси, смята Карагьозов. 

В панела се включиха още проф. Петко Тодоров, Соня Момчилова и др.