site.btaПрофесиите на бъдещето изискват широка основа от базови знания, каза министър Красимир Вълчев на среща в НПМГ "Акад. Любомир Чакалов"

Един от парадоксите на епохата, в която ще живеят нашите деца, е че колкото по-дигитални ставаме, толкова повече ще се нуждаем от широка основа от базови знания, а не толкова от тясно специализирани умения, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на среща в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) "Акад. Любомир Чакалов" с директори и учители от математически и природо-математически гимназии, на която бяха обсъдени мерки за насърчаване на изучаването на математика и природни науки. Това съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).

"Нашата система е свръхамбициозна откъм профилирана подготовка", подчерта министър Вълчев. По думите му прекалено амбициозните програми по някои природни науки, като химия и физика, демотивират учениците със средни когнитивни способности. Същевременно часовете по тези предмети са силно ограничени, а материалът е тежък, което принуждава учители и ученици да препускат през него.

"Днес все по-ясно се вижда, че математиката и природните науки ще бъдат в основата на бъдещите професии. Защото математиката развива умения като логическо мислене, абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето и концентрация - умения ключови за 21 век", подчерта министър Вълчев. В тази връзка МОН обмисля различни мерки за насърчаване на обучението по математика и природни науки, които да се обсъдят и с представителите на математическите гимназии.

Обсъжда се профилираната подготовка да не е толкова амбициозна, а учебните програми да се преструктурират, за да се даде повече време за затвърждаване на знанията, за упражнения и за дълбоко учене. Министърът представи и идея за регламентиране на хибридни профили в гимназиите. Това ще даде възможност за разширено изучаване, например на математика или природни науки към основния профил. "Трябва да пренастроим образователната система към интересите на обществото и към подготовката на кадри за сфери, които ще спомогнат за икономическо развитие на страната ни", каза министърът.

Поставен бе и въпросът част от математическите и природо-математическите гимназии да станат специализирани училища. Това ще даде възможност на учениците, които са приети в тях след четвърти клас, да продължат обучението си до завършване на гимназиалния етап. Училищата отделно ще продължат да осъществяват прием и след седми клас, и да разкриват допълнителни паралелки, ако е необходимо.

В дискусията участваха също заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, директорът на дирекцията "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в МОН Евгения Костадинова, представители на академичната общност, експерти от МОН, преподаватели и училищни ръководители.

Както БТА писа, матура по математика, ако има, няма да е скоро. Разговорът за насърчаване на изучаването на математика по-скоро приключва с темата за матура по математика, а не започва с нея. Трябва да направим много неща преди това - в учебните програми, в учебния план да увеличим часовете, да имаме повече учители. Основното ни ограничение да разширим изучаването на математика в гимназиалния и прогимназиалния етап е заради липсата на учители по математика". Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев вчера по Българската национална телевизия.

БТА припомня, че наскоро министър Красимир Вълчев участва също в среща с директори и учители по математика и информатика от математически и природо-математически гимназии от цялата страна. В дискусията, която се състоя тогава в Софийската математическа гимназия (СМГ) "Паисий Хилендарски", министърът каза, че математическите ни гимназии са ключови, за да бъдем силна страна в ерата на изкуствения интелект.