site.btaРадиото навремето е било революция, каза директорът на Радио „Стара Загора" Здравко Георгиев

Радиото навремето е било революция. Това каза директорът на Радио „Стара Загора" Здравко Георгиев, който гостува в Националния пресклуб на БТА в Стара Загора за представянето на февруарския брой на списание ЛИК на тема „БНР 90 години по-късно“. Георгиев сравни радиото с навлизащия в момента изкуствен интелект. „Ние му се радваме и в същото време се страхуваме от него. Не знаем накъде ще тръгнем. Така е било и с радиото. Хората го приемат като нещо ново, те са били изумени. Те не са могли да си представят глас да се пренася в пространството без жица".

Георгиев разказа и за първия си досег с радиото. „Когато започвах да работя в радио, аз всъщност не знаех какво е радио. Това беше през 90-те години на миналия век, казаха ми: „Ето ти тук една тема, а ти сядай и започвай да водиш пред микрофона“. Това беше в първото частно радио в Стара Загора и аз трябваше да говоря нещо на хората. Така общувахме помежду си - да говоря нещо на хората. Тогава пред микрофона, не знаейки какво да правя, събирайки мислите си, осъзнах, че радиото е магия. И това не е клише, то е наистина такова нещо", каза дългогодишният директор. Той допълни, че "когато човек вдъхне този мирис на студиото, не може да го забрави". "Когато някой се обади с обратна връзка, тогава човек разбира магията на това общуване между водещия/ журналиста и хората, които са отсреща - от другата страна на микрофона“, смята Здравко Георгиев.

Според директора на Радио „Стара Загора“ хората по време на създаване на радиото в България са имали голям ентусиазъм към новото. „Много интересно ние като мантра използваме, че настигаме някакви европейски ценности, усвояваме ги, влизаме в Европа. Няма такова нещо, т.е. не е сега това нещо. Аз съм огромен почитател, влюбен съм в 30-те години на миналия век. Тогава България постига огромни темпове в индустриализацията, много интелектуалци, които учат навън, се завръщат в България, носейки този европейски дух и опит. И най-важното - носят този хъс да се доказват, да докажат на европейците, че и ние можем. Нещо, което в момента аз поне не го забелязвам. През 30-те години нашите хора решават, че радиото е нещо много модерно и България трябва да го има. Радио „София“ тръгва през 1935 година с указ на Борис Трети, а Радио „Стара Загора“ тръгва следващата 1936 година.  Когато четеш историята на създателите на радиото в България, пък и в Стара Загора, виждаш оптимизъм, виждаш ентусиазъм. Никой не чака държавата, общината, някой да свърши нещо. Трябва да се изгражда предавател в старозагорското село Могила, него вече го няма. И земята на този човек, чиято собственост е, трябва да бъде отчуждена. Но не го обезщетява общината или държавата, а училището в село Могила. Веднага вземат инициативата. Искат нещо модерно и хубаво да се случва. Ето този ентусиазъм, тази вяра в силите, този оптимизъм на мен ми липсва сега“, посочи Здравко Георгиев. 

Но припомни, че „радиото не е спирало никога, дори по време на война. И все пак остава у хората сентенцията „Чуй какво ти пее радиото. Радиото е институция“.

Георгиев разказа за първото радиопредставление на театъра в Стара Загора. „През 1925 година един радиоапарат стои на сцената, продават се билети, че ще има радиопредставление. Никой не е знаел за какво става въпрос. И свидетели разказват, че е имало една кутия на сцената, публиката ръкопляска, двама младежи се суетят, някакви жички там пъхат, свързват. В един момент апаратът гръмва и някакъв дим излиза, а публиката започва да освирква и да си иска парите от билетите“.

В момента в Радио „Стара Загора“ работят 48 души.