Българският политолог Андриян Андреев, който живее и работи в Лайпциг, коментира в интервю със специалния пратеник на БТА в Германия резултатите от изборите за Бундестаг и какви всъщност са истинските печалби и загуби за партиите, които влизат в новия състав на долната камара на германския парламент.
Андреев е завършил специалност "Политически науки и американистика" в Лайпцигския университет. Той е председател на Българското културно сдружение "Пенчо Славейков" в Лайпциг, както и на организацията "Алумниферайн дер Шулбрюкен", която има за цел да подпомага младите европейци да повишат осведомеността си за Европа чрез различни инициативи и проекти. Освен това се занимава с европейско и гражданско образование на свободна практика, предимно в различни обменни проекти.
"Това, което е интересно на тези избори е, че изборните резултати, представени в графиките, коренно се различаваха от действително губещите и печелещите на тези избори", каза българският политолог.
Следва кратък анализ, който Андреев направи по въпроса кой всъщност печели и губи на произведените в неделя избори за Бундестаг. Текстът съдържа части от интервюто, което Андреев даде за специалния пратеник на БТА в Германия:
Християндемократическият съюз
Нека започнем с Християндемократическия съюз (ХДС), който официално спечели тези избори - партията на Фридрих Мерц. Той се надяваше на един резултат от 35-40 %, а постигна малко над 28 %. Това е вторият най-слаб резултат в историята на партията от нейното основаване. Така че макар и чисто математически да печели тези избори, ХДС трябва да си зададе въпроса защо не успя да постигне доста амбициозната цел на лидера си от 40 %. Това се дължи най-вече на готовността на Фридрих Мерц да работи заедно с "Алтернатива за Германия" (АзГ), което сигнализира с т. нар. "Антраг" (план за ограничаване на нелегалната миграция - бел.ред) в парламента. Това му изигра една доста лоша пиар шега в политиката и може би всички останали партии, с изключение на либералите и АзГ, се изказаха остро против този ход на Фридрих Мерц за протягане на ръка към десните популисти от АзГ.
"Алтернатива за Германия"
Втората партия с най-висок резултат на изборите - десните популисти от АзГ, също не успяха да постигнат очаквания и желан от тях резултат. Те получиха 22 %, като разликата с желаните от тях минимум 25 % е малка, но значима. Защо си бяха поставили за цел 25 %? Защото с 25 % и съответно отговарящите на тези проценти места в Бундестага, АзГ би могла да основава комисии, които да разследват различни политически въпроси. Те бяха изразили своите политически амбиции за основаване на комисия, която да разследва политиката по време на пандемията от коронавирус. Те също искаха комисия, която да разследва помощта за Украйна. Искаха комисия, която да разследва различните престъпни дейности, извършвани от мигранти и по някакъв начин да легитимира тази корелация, която ни представя като причинно-следствена връзка между престъпление и миграция. И те не можаха да постигнат тази своя цел.
Въпреки това АзГ чисто математически удвои резултатите си спрямо предходните избори, когато постигнаха около 10,2 %. На тези избори те имат над 20 %. Което между другото е сравнително иронично, предвид заканата на Фридрих Мерц - лидерът на ХДС, да намали наполовина стойностите на АзГ в изборните резултати. Напротив, той успя да ги удвои. А може би не само той, но също така и другите партии, които участваха в досегашното коалиционно правителство, също са отговорни за това удвояване на резултатите на АзГ.
Нека разгледаме Германската социалдемократическа партия (ГСДП), либералите от Свободната демократическа партия (СвДП) и "Зелените". Това са трите управляващи партии в т.нар. "коалиция светофар" в последния законодателен период, който всъщност не можа и да приключи подобаващо с пълния си четиригодишен мандат, а беше предсрочно прекратен от канцлера Олаф Шолц.
Германската социалдемократическа партия
ГСДП като управляваща партия отбеляза най-лошия резултат в партийната си история за последните 150 г. от основаването ѝ. Това се дължи на изключително непопулярната вътрешна, но и външна политика, която водеше през последните три години и половина. ГСДП между другото - това е мое лично наблюдение, ГСДП винаги успява да бъде максимално засегната, уязвена и наранена в изборните си резултати, независимо от това, кой коалиционен партньор какви грешки допуска. По времето на широката коалиция в трите кабинета на Ангела Меркел ГСДП винаги беше подвеждана под отговорност за грешките, които до голяма степен бяха допускани от Меркел и от ХДС. ГСДП образно казано "обираше пешкира". Сега наблюдаваме същия феномен. Една изключително непопулярна политика сред германските избиратели, най-вече водена от "Зелените", която обаче се отрази на ГСДП.
Свободната демократическа партия
Другият губещ по същия параграф са либералите от СвДП, които за втори път в партийната си история не можаха да прекрачат прага от 5 % на изборите и не влязоха в Бундестага. Лидерът на партията Кристиян Линдер обяви още вечерта на изборите своето оттегляне от активната политика. Марко Бушман, който беше министър на правосъдието в правителството на Шолц, днес също обяви оттеглянето си от СвДП.
Алиансът на Сара Вагенкнехт
Друга партия, която подобно на СвДП не можа да влезе в Бундестага, е Алиансът на Сара Вагенкнехт (АСВ). Вагенкнехт е бивша партийна лидерка на крайнолявата партия "Левите", но се отцепи и основа собствена политическа формация. АСВ за първи път се явява на парламентарни избори в кратката си партийна история и не успя да прекрачи границата от 5 %. Но за разлика от СвДП, на АСВ не му достигнаха 14 500 гласа. Днес навсякъде се разпространява новината, че Сара Вагенкнехт обмисля да търси различни съдебни решения, включително да заведе и съдебен иск за преразглеждане на предизборните резултати с цел намирането на тези недостигащи 13 400 гласа.
"Левите"
Интересна е и партията, от която Сара Вагенкнехт се отцепи - "Левите". Като наследник на комунистическата партия на бившата Германска демократична република, "Левите" дълго се бореха с резултати в социологическите проучвания, които варираха около 3 - 4 % и бяха доста отдалечени от прага от 5 %. Но буквално през последните седмици преди изборите "Левите" успяха да удвоят резултатите си от 4 % на близо 9 %. От една страна това се дължи на изключително успешната кампания в социалните медии – "ТикТок" и "Инстаграм". От друга страна обаче забелязваме как гласоподавателите в демографската група от 18 до 25 г. се отдръпнаха от СвДП, на които най-вече гласуваха доверие на предишните избори. А сега "Левите" е партията, която печели вота на младите.
/СХТ/
news.modal.text
