site.btaЧасти от римска колесница и колона от светилище на Зевс са новите артефакти, които проучва археологът Нели Кръстева от музея в Димитровград

Интересни нови находки, които допълват колекцията на Исторически музей - Димитровград през 2024 година и са все още обект на проучване, представи завеждащият отдел „Археология“ в музея Нели Кръстева-Аврамова. Експонатите  са подредени в изложбена зала по повод Деня на археолога.

Единият от артефактите представлява части от римска колесница, открити в района на село Ябълково и иззети от дома на иманяр. Предоставени са на музея със съдебно решение. Другият е колона от светилище на Зевс, намерена при работа от местен земеделец на полето край село Бодрово.

Обектът от Ябълково е известен, той е вписан в археологическата карта на България, каза пред БТА Нели Кръстева. Тя поясни, че от него в музейната сбирка на Димитровград се съхраняват по-рано открити там фрагменти от каменна брадва, кремъчни пластини с ретуш, от римската епоха се пази и фрагмент на дръжка с амфора с печат. Безспорно обаче най-интересната находка от Ябълково досега  са именно  детайлите от колесницата, които са 14 наброй, посочи археологът.

„За нас тази находка е изключително важна, защото към този момент във фонда на музея нямахме такъв експонат“, каза Нели Кръстева. Най-вероятно колесницата е принадлежала на богат тракиец и е от надгробна могила. Но какви са били ритуалите около самото погребение на този етап не можем да кажем, защото на практика една голяма част от информацията е заличена завинаги заради иманярските набези, разясни тя. Според нея колесницата е била надгробен дар за богат римлянин, но дали той е бил местен човек, може да се гадае.

Находката подлежи на реставрация и консервация. От музея проучват експерти, които ще извършат дейностите, но и търсят дарител, който да поеме разходите по тях. След реставрацията, фрагментите ще бъдат монтирани върху специално изработена дървена конструкция, а крайната цел е да се възстанови като музеен експонат самата колесница, по подобие на тази в Свищов, каза археологът.

Вторият артефакт – римска колона от варовик е предоставен в музея от мъжа, който я е открил край димитровградското село Бодрово. При обработка на площи в местност край селото, в продължение на години машините на Иван Иванов удряли в голям камък в почвата. В крайна сметка той решил да извади препятствието през миналата година. Виждайки, че каменният блок е доста голяма, с местните хора взели решение да го използват за постамент на паметник на Васил Левски в селото, разказа Нели Кръстева. Когато обаче изчистили пръстта от камъка, хората видели,  че всъщност това съвсем не е обикновен каменен блок, защото на него има надпис. Отговорно местните се свързвали с музея, за да направят консултация и така се стигнало да предадат находката.

Колоната представлява олтар, по надписа по нея се датира към 212 година - началото на трети век. Тя е сравнително добре запазена. За времето си е била шедьовър на изкуството. Изработена е с длето и шило. Тя е свързана с култа към Зевс, почитан като висше божество. Най-вероятно този култ по земите на днешен Димитровград е пренесен от жреци от Долихен, тогава римска провинция в Древна Сирия, смята Нели Кръстева. Изворите сочат, че култът към Зевс е свързан с пищни шествия и тържества, завършващи с жертвен ритуал. Надписът на колоната, разчетен от д-р Николай Шаранков от Национален археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, гласи: На най-великия Зевс Долихен, отзивчивия бог, посветиха според обещанието си жреците Аврелий Максим, Аврелий Аквила и Аврелий Аврелий. „По онова време император Каракала дава името Аврелий на всички свободни граждани в Римската империя“, разяснява Нели Кръстева.

Освен надписа по нея, интерес представлява и фризът й, пояснява археологът. В едната му част е изобразена човешка глава, изключително добре изработена, а до нея - главата на Зевс с буйна коса, брада и съответно мустаци. Различават се и овнешка глава, гирлянд с растителни мотиви и лъвска глава. В средата на колоната има жлеб, заради което археологът счита, че вероятно върху нея е стояла статуя. Подобна колона със статуя на Зевс има запазена и в светилище в Долихен. Тезата за вероятна статуя е изградена и заради намерения в близост до колоната фрагмент - крак, обут в луксозен сандал. Такъв сандал е изобразен върху матрица със Зевс, която се пази в Регионалния исторически музей в Хасково. Дали това е така обаче, предстои да се докаже.