site.btaГрадската художествена галерия във Варна почита със самостоятелна изложба своя основател Янко Маринов

Живописна изложба на основателя и пръв директор на Градската художествена галерия във Варна - Янко Маринов (1907-2001), е подредена по повод 75-годишнината на институцията. Тя съдържа 45 творби от 30-те и 40-те години на ХХ век, по-голяма част от които са предоставени специално за събитието от наследниците му, каза директорката на галерията Доротея Павлова. В експозицията се прожектира и документален филм за твореца, дело на Регионалния телевизонен център на БНТ във Варна.

По думите й картините на Маринов са в стилиститиката на импресионизма и постимпресионизма. В миниатюрите си от 1930-те и началото на 1940-те той изгражда формата с полагане на по-едри пластични структури, хроматични петна и е признат майстор в това. С времето, освен че форматът му се изменя към среден, се усложнява и живописната повърхност, защото започва да работи с къси мазки с удар на четката. Това може да бъде видяно в изложбата за 75-годишнината на Варненската галерия, където има миниатюри и платна среден формат в жанровете на многофигурната композиция и пейзажа, както и портрети. 

Кирил Цонев, Ненко Балкански и Васил Стоилов отбелязват, че Янко Маринов обогатява българското изкуство по посока на пейзажа в импресионистичната стилистика. Според Павлова той не прави социалистически реализъм и произведенията, с които участва в изложбите след завръщането си в родината през 1944 г., имат самостоятелна художествена стойност, затова и до днес той притежава статута на класик. 

Янко Маринов завършва Одеското художествено училище при проф. Теофил Фраерман, който е френски възпитаник, известен като един от „одеските парижани“, и той формира у него естетиката към модернизма. По своята същност Маринов не е бил реалист, неговото творчество притежава художествена условност с пластичните особености на модернизма. След Одеса учи в Петербург, където посещава големите художествени музеи и в дневниците си пише, че признава за свои учители Моне, Мане, Реноар, Гоген, Ван Гог, припомни изкуствоведката и допълни, че естествено той пречупва техния маниер през своята стилистика и социално формирано отношение.

Беше важно да се направи тази самостоятелна изложба на Янко Маринов по повод 75-годишнината на Варненската градска галерия, защото той е голяма фигура в историята й като неин основател. Той е човекът, който с чувство за мисия реализира идеята градът да има постоянна художествена галерия, и ръководи институцията до 1959 г., каза още Павлова. Тя припомни, че Маринов „спасява“ живописни портрети от колекцията на съпругата на Димитър Станчов, които са представени сега в постоянната експозиция, както и че има отношение към именуването на Варненската галерия на художника Борис Георгиев, понеже е първият, осъществил връзка с дъщеря му Вирджиния Джакомети. Между 1958 и 1988 г. Маринов посещава 11 пъти Италия, в началото по покана на скулптора Асен Пейков, с когото са съученици от Морското рибарско училище във Варна. В Рим установява контакт с местните художествени дружества и бива канен за участие в изложби и за жури на конкурси. В началото на 60-те години получава поръчение от властите да осъществи контакт с дъщерята на Борис Георгиев, за да се установи каква е съдбата на художественото наследство на твореца, роден във Варна. Това се случва през 1962 г., когато в Рим има изложба на Борис Георгиев. Дъщерята изразява желание колекцията да гостува и във Варна, което би дало повод тя да дари произведения на местната галерия, тъй като България притежава много малко негови неща. Идеята не се осъществява през 1960-те години, но по-късно постъпват предложения от граждански сдружения, където е активен и Янко Маринов, Варненската галерия да бъде именувана. През 1998 г. Общинският съвет взема решение институцията да носи името на Борис Георгиев, а през 1999 г. Вирджиния Джакомети посещава града и дарява 12 произведения, които днес оформят неговата сбирка в Градската галерия. Павлова припомни, че в своите записки Маринов изразява възхита от уменията на Борис Георгиев като много добър рисувач, признат за голям художник в Италия.

Янко Маринов има драматична биография, изпълнена с преломи и възходи, пише изкуствоведът и бивш директор на Варненската градска галерия Пламена Димитрова-Рачева. Роден е на 24 декември 1907 г. в Килифарево. Произхожда от семейството на Кина и Марин Хаджитотеви, които се прехранват със земеделие. Като юноша участва в бунтовете по време на Септемврийското въстание през 1923 г. и се налага да напусне родното си място. Заживява в София, работи като словослагател, а година по-късно е ученик в Морското рибарско училище във Варна, където се запознава с бъдещия голям скулптор Асен Пейков. Двамата остават приятели през годините и поддържат активна кореспонденция. Заради социалистическите си убеждения, Маринов е изключен от училището и по партийно нареждане е прехвърлен в Сърбия като политемигрант. Там е арестуван, лежи два месеца в затвор. Връща се в София и участва в нови акции, заради което е осъден и затворен за една година. Връща се във Варна, сменя различни професии и продължава нелегалната си дейност, заради което скоро е арестуван за противодържавна дейност. Напуска България през 1932 г. заедно с дъщерята на варненския равин Султана Шалом. От Истанбул те са изпратени в Одеса, а след това в Москва, където живеят в мизерни условия, заради което губят детето си. Маринов работи като шлосер и започва да посещава вечерни курсове по рисуване към Художествената академия. Връщат се в Одеса, където той полага изпити и е приет в Одеското художествено училище. След дипломирането си участва във Всесъюзната художествена изложба в Третяковската галерия и критиката го забелязва. В периода 1939-1941 г. учи във Всеросийската художествена академия в Санкт Петербург. Открива свободата си в пейзажа, като използва стилови похвати, характерни за френския импресионизъм и постимпресионизъм. Като студент участва в изложби с миниатюри и кавалетна живопис - градски пейзажи и композиции. 

Заболява от туберкулоза и с жена си Султана се връщат в Одеса, където преживяват нацисткото нашествие и обсадата на града. Тя също се разболява тежко и умира, а заради преследването на евреите е погребана под друго име. След смъртта й Маринов среща Анна Билимович, която става втората му съпруга. С нея се връща в родината през Румъния. В родния си град открива първата си самостоятелна изложба, после я показва и във Велико Търново, а през 1945 г. се представя и във Варна. Признат е като талантлив художник. Остава в крайморския град и след 15 години емиграция се отдава на творчество. Споделя в записките си, че в изкуството си се е водил от принципите да остане верен на националните традиции, тълкувайки ги посвоему, и да се вслушва колкото се може по-дълбоко в пулса на живота и на чудния потаен глас на природата. 

През 1946 г. прави изложба във Варна, а след това и в София, където за нея излизат чудесни отзиви от Ненко Балкански и Кирил Цонев. През 1950-те години художникът се обръща към сложните многофигурни композиции, в които съдържателно обогатява сюжета с различни теми, някои от които нетрадиционни. Според Рачева неговото изкуство се отличава с ярка индивидуалност, съпоставено със съвременниците му във Варна Христо Каварналиев, Георги Урумов, Георги Велчев, Константин Щъркелов. През 1960-те години художникът показва в пейзажите си експресивен живописен похват. Рисува не само морския бряг, но и красотата на планините, богатството на плодородната земя.

През 1947 г. е създадена Групата на варненските художници към СБХ и Янко Маринов е избран за неин творчески секретар. Оглавява инициативата за създаване на постоянна художествена галерия в града. Откриването на галерията става през юли 1950 г. От 1953 до 1959 г. е пръв уредник на институцията. 

Има 31 самостоятелни изложби във Варна, София, Габрово, Добрич, Силистра, Одеса, Карара. Участвал е в представителни изложби в Германия, Полша, Финландия, Турция, Иран. Носител е на 15 награди от общи изложби в Италия и на орден „Кирил и Методий“ II степен. През 1987 г. прави юбилейна изложба с 250 произведения. Дарява колекция от 74 свои и на варненски автори картини на родния си град Килифарево. Умира на 1 септември 2001 г. във Варна.