site.btaВанко Урумов е от художниците, които внесоха по-модерен дух в нашето изкуство, каза изкуствоведът Румен Серафимов

Ванко Урумов бе изключителен живописец, художник на радикалния, широкия жест, на психологическото пространство, изпълнено със символичност и метафоризъм. Той търси винаги сериозен смисъл, което го прави много ярка и значима фигура в поколението на 1970-те години, което за първи път внесе по-модерен дух в нашето изкуство и преодоля ограничените норми на социалистическия реализъм и тоталитарната култура, отивайки в изразяване, имащо връзки с европейската модерна живопис. Това каза в интервю за БТА изкуствоведът Румен Серафимов по повод самостоятелната изложба на Ванко Урумов, която е част от експозицията, с която Градската художествена галерия във Варна отбелязва своята 75-годишнина. 

Ванко Урумов е директор на културната институция в продължение на 25 години. Според изкуствоведа най-важното наследство от неговото управление, е заслугата галерията да се помещава в сградата на Мъжката гимназия, строена в края на XIX век, един от редките паметници на неоготиката у нас. Според Серафимов тя е най-добрата в България по отношение на естетическите качества на пространството. Той припомни, че е имало идея там да бъде уреден музей на социалистическото развитие, която е била отклонена. При управлението на Урумов започват да се правят сериозни изложби и да се създават връзки с чуждестранните културни центрове в България, подчерта още той. 

В самостоятелната изложба на Ванко Урумов са специално подбрани творби, в голямата си част притежание на галерията, предимно от 1980-те години. Има и четири работи от серията „Брегове“, някои по-нови платна, както и пластики на женски тела от цикъла Formo et Logos. Не са включени големите рисунки, показани в изложба в София през 1982 г. и предизвикали голям интерес, уточни Серафимов. 

Той припомни, че артистичният си път Ванко Урумов започва в началото на 1970-те години. В настоящата изложба има две творби от края на десетилетието, в което той е по-реалистичен и определен като форма. В този период художникът прави своите много известни картини „Маса за двама“ (1976, откупена от Софийска градска художествена галерия), в която се чувства отсъствието на хора, и „Бяг“ (1977), посветена на падането на царизма в Русия, спечелила националната награда за живопис „Захари Зограф“. 

През 1980-те Урумов сменя стила си и става по-експресионистичен. На границата на двете десетилетия е творбата „Разходка във Версай“, показана в изложбата. През 1980 г. се появява платното „Сватба“, в което Серафимов намира влияния на Гоя, когото Урумов изключително уважава. В картината не цари радостта, характерна за тези ритуали, над младоженците виси метафизично картина, представяща двойката като млади. От същия момент е и „Мост“, която е изложена във Варненската галерия. Според Серафимов тя е една много песимистична картина, рисувана във време, когато се е търсел оптимизъм и това я прави смела и новаторска работа. В този период Урумов прави и серия върху текстилна материя по рисунки на Леонардо да Винчи, които са в колекцията на Юго Вутен. 

Пейзажите, които са показани в изложбата, са от цикъла „Брегове“ от 1986 г. Изложбата с тези картини е била открита от Светлин Русев, който тогава изразил мнение, че Ванко Урумов се завръща към реалността, припомни Серафимов. Картините са драматични и изобразяват скалистите брегове по Северното Черноморие, където художникът обичал да броди и да рисува. Според изкуствоведа те са реалистични, но и експресивни. 

Интерес предизвиква платното „Тайната вечеря“ от 2011 г., където присъстват само три фигури, гледащи надясно. По думите на Серафимов, намерението на автора е било да нарисува останалите апостоли в други картини и да оформи цикъл, но не го е осъществил поради влошаване на здравето му. Той обърна внимание, че фигурите са с лицето на художника в различни ракурси и възрасти.  

Според изкуствоведа при Урумов доминират драматичните теми и сюжети. Той има сериозен поглед върху света и човешките отношения. Създал е голяма поредица от картини, показващи женското тяло, мощни големи рисунки, както и цикъл от ефектна ръчно правена хартия, в която рисува с цвят. Графичните му произведения са малко и те са предимно литографии от епохата на фабрика „Вулкан“, които са живописни по своята същност. „Има художници, които рисуват линеарно, и други, които изграждат чрез живописната мазка. Ванко беше от вторите“, каза той и припомни, че на Ванко Урумов е посветен първият каталог от поредицата за значими художници, която вече наброява двадесетина албума, издавани от Варненската галерия. 

Ванко Урумов е роден на 21 декември 1941 г. във Варна в семейството на художника Георги Урумов-Калиакрата. Завършва живопис в Националната художествена академия в София. През 1973 г. Националната галерия откупува картината му „И писа със своите кърви СВОБОДЕН“, участвала в изложба, посветена на Септемврийското въстание. Съюзът на българските художници го изпраща на творческа практика на езерото Байкал, след което той прави изложби в Москва и София. През 1982 г. представя мащабна самостоятелна изложба с голямоформатни рисунки с туш върху хартия и фазер в софийската галерия „Райко Алексиев“, за която получава националната награда „Илия Бешков“. През 1984 г. заедно с Милко Божков представят първата официално показана инсталация в България в годишната изложба на варненските художници. Тя се състои от пластични обекти, няколко картини, експонирани по нестандартен начин, завеси, платове и текст. Същата година Урумов пребивава два месеца в ателиетата на СБХ в Международния център на изкуствата в Париж. Във Варна през 1986 г. представя серията пейзажи „Брегове“. През 1990-те се увлича от експерименти с ръчно формована хартия, от която създава няколко цикъла. Започва да прави хартиени и гипсови отливки от голи женски тела, с които се занимава до 2003 г., наречени Formo et Logos. Те са представяни в инсталации, една от които на форума „Август в изкуството“ 2004 г. През декември 2013 г. се открива най-голямата ретроспективна изложба на художника с около сто от най-значимите му творби в шест зали на Художествена галерия - Варна, а 60 от произведенията са показани следващата година в галерия „Райко Алексиев“ в столицата. 

Ванко Урумов е директор на Художествената галерия във Варна от 1988-ма до 2013 г. През 1990 г. се открива новата експозиция в сградата на Мъжката гимназия, за което той има основна заслуга. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен за високи постижения в изкуството, награда от Биеналето на живописта в Букурещ, награда Medusa Aurea от Международната академния за модерно изкуство в Рим за полиптиха „Нощно къпане“, националната награда за живопис „Захари Зограф“ и националната награда за живопис „Данаил Дечев“. Има самостоятелни изложби в Русия, Италия, Швейцария, Нидерландия, Румъния, Австрия, Германия, Испания, както и участия в национални, международни и представителни събития на българското изкуство в САЩ, Европа, Мексико, Индия, Япония. Създал е монументални творби за НДК, Министерството на външните работи, Фестивалния комплекс във Варна, Община Варна, Двореца на културата и спорта в града, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.