site.btaАко ги нямаше учените и лекарите, едва ли държавата щеше да може да реагира адекватно на пандемията, каза акад. Юлиан Ревалски

EZ 17:18:31 26-01-2022
IS1715EZ.012
образователна комисия - БАН - годишен доклад

Ако ги нямаше учените и лекарите, едва ли държавата щеше да може да реагира адекватно на пандемията, каза акад. Юлиан Ревалски


София, 26 януари /Димитрина Ветова, БТА/
Ако ги нямаше учените и лекарите, едва ли държавата щеше да може да реагира адекватно на пандемията от COVID-19, каза председателят на Българската академия на науките /БАН/ акад. Юлиан Ревалски, представяйки годишния доклад на БАН за 2020 г. на заседанието на парламентарната образователна комисия.
Той отбеляза приноса на учените от БАН при справянето с пандемията, сред който са научни разработки в областта на биомедицината и прототипът на българската ваксина срещу коронавируса, прогнозирането на пандемията, започнало още в третия й ден, което продължава и сега. Кризата, предизвикана от COVID-19, показа необходимостта от високоекспертен научен потенциал в България, подчерта акад. Ревалски.
БАН традиционно е лидер в изпълнението на националните научни програми, но имаме известно забавяне на темпото в европейските програми в сравнение с преди четири-пет години, заради новите центрове за компетентност и за върхови постижения, за които беше отделен голям човешки ресурс, каза председателят на БАН. Той уточни обаче, че БАН има нови договори за около 5 милиона евро. Повишава се публикационната активност на учените от БАН, като се увеличава и нейната "видимост".
БАН остава най-голямата научна организация в страната и в световните бази данни дава около 40 процента от научната продукция на България, заяви акад. Юлиан Ревалски. Той съобщи, че през 2020 г. БАН има 51 патента и 19 реализирани полезни модела, и в това отношение Академията е лидер в България. БАН ръководи два центъра за върхови постижения и четири центъра за компетентност. Българската академия на науките подпомага и институциите в страната, поддържайки мониторинговите мрежи, свързани с Черно море, със сеизмологията и с радиационния фон, с научното осигуряване на ядрената енергетика и с поддръжката на суперкомпютъра на България. БАН разработи и концепция за развитие на изкуствения интелект, която беше предоставена на Министерския съвет, отбеляза акад. Ревалски. Той добави, че БАН има и регионални академични центрове в 17 областни градове, с които подпомага дейността на общините и бизнеса.
Вече седем-осем години работи Ученическият институт по математика и информатика на БАН, а от 360 докторанти, които имаме, защитата са си направили 101, каза акад. Ревалски. Той съобщи, че за съжаление, всяка година научният състав на БАН намалява с 50-60-70 души и това много зависи от възнагражденията на учените. "Крайно време е да се признае от всички, че трудът на учения е не по-малко важен от труда на учителя и на нашите колеги във висшите училища", коментира председателят на БАН. Той каза, че "началните заплати на асистентите и на главните асистенти са повече от 30 процента по-ниски в БАН, отколкото са във висшите училища".
"Материалната база на БАН не е в добро състояние, по наши изчисления за нейното първо оправяне - саниране и т.н., са необходими около 60 милиона лева. В бюджетната субсидия нямаме средства за капиталови разходи и използваме собствени средства на Академията", каза в отговор на въпрос акад. Юлиан Ревалски. Той обясни, че с тези средства се правят само аварийни ремонти, но отбеляза, че за първи път "в плана за развитие са предвидени средства за саниране на сградите на БАН".




/ИС/