Над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път, са включени в книгата „Царска България (1879–1946)“ с автори проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов. Това съобщават издателите от „Книгомания“.
Илюстративният материал е предоставен от фонд „Цар Борис и царица Йоанна“, Царски дворец „Врана“, Държавна агенция „Архиви“, stara-sofia.com. В него е включена колекция от литографии, картини, дневници, писма, снимки, гербове, ордени и др.
„За последните 145 години това е първата и единствена книга, своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография“, посочват издателите.
„Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война „царското“ е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори. След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания“, отбелязват авторите в увода на изданието.
Експертното вникване в темата на българския владетелски двор е приносът, към който се стремим с тази монография, пишат Петър Стоянович и Ивайло Шалафов. Добавят в заключението, че „предвид уникалността на изследването и огромния обем от информация тази монография си поставя за цел да представи направленията в работата на българския владетелски двор само в основни линии – с надеждата, че с това ще открие официално дебата и инициативата за издирване и обобщаване на още повече и по-детайлна информация по темата“.
Както писа БТА, книгата ще има премиера на 23 януари в балната зала на Националната художествена галерия (НХГ).
Д-р Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две специалности: „Обща история" и „Източна и Югоизточноевропейска история". Магистър (1995) и доктор на философията (1998) на Виенския университет. Дипломат (1998-2001) и политик (2001-2010). Автор на множество статии и на научния труд „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899 г." (ЛИК, 1999 г).
Доц. д-р Ивайло Шалафов е роден през 1976 г. в София. Завършва специалност „Теология“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2001-2002 г. е хоноруван асистент в Богословския факултет на СУ. Щатен преподавател в същия факултет – асистент (2002-2004), старши асистент (2004-2007), главен асистент (2007-2013). Защитава докторска степен в областта на История на Българската православна църква с дисертационно съчинение на тема „Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887-1908 г.” Хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и протокол в СУ „Св. Климент Охридски“ с монографичен труд „Йерархичност и порядък“ (2013). Автор на пет монографични книги и десетки статии из областта на история на Българската царска династия, Третото българско царство, Катехетиката, Църковната дипломация и протокол.
/ ГН
