site.btaСлава Савова изследва в изложба трансформацията на изоставения открит рудник „Кремиковци“

„Руда“ е заглавието на изложбата, с която Слава Савова изследва трансформацията на изоставения открит рудник „Кремиковци“. Тя ще бъде открита на поляната над фитнес площадката край рудника, а след това ще бъде показана във фоайето на библиотеката на НЧ „Кремиковци – 1906“ до 30 април, съобщават организаторите.

От екипа уточняват, че при неблагоприятни метеорологични условия откриването ще е в читалището. По думите им изложбата „Руда“ изследва трансформацията на изоставения открит рудник „Кремиковци“ от символ на индустриален прогрес и екологична експлоатация в процъфтяваща екосистема, разказвайки истории за неподозираната рекултивация и живота отвъд индустрията, разказват организаторите.

„Експлоатацията на открития рудник „Кремиковци“ започва в края на 1950-те години, след като проучвания прогнозират, че под тогавашното село Кремиковци лежат близо 250,000,000 тона желязна руда. В следващите години селото е изселено и преместено на изток, а в долината южно от него започват да се изграждат цеховете на огромен металургичен комбинат, които трябва да оползотворят изобилните залежи на желязна руда, добивана в близост“, разказват организаторите.

Те посочват, че терасите на откривните хоризонти постепенно започват да слизат спираловидно надолу, разкривайки не неизчерпаеми залежи, а руда недостатъчна за вече изградения производствен капацитет на металургичния комбинат. „В годините след 1989 г. комбинатът е приватизиран, впоследствие ликвидиран, сложните металургични съоръжения са предадени за скрап, а сградите на цеховете почти напълно разрушени. След спирането на отводнителната система на рудника, откритата мина започва да се превръща в дълбоко терасирано езеро“, припомнят от екипа.

„Руда“ насочва погледа отвъд големия разказ за разрушителния отпечатък на добивните индустрии в региона и геологическите фрактури, които те оставят. Изложбата проследява незабележимия процес на непланирана рекултивация, която постепенно приобщава „хоризонтите“ на рудника чрез естествено покачващите се подпочвени води, чрез растенията и водните, земни и птичи обитатели, които намират убежище върху терасираните стени на изкопа“, разказват още те.

Слава Савова е изследователка в Българската академия на науките и член на международния проект „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо“ (ERC-2019-SyG - ERC Synergy Grant). Темите, върху които работи, са мрежата от оздравителни инфраструктури и обществени бани край минералните извори в България от Османския период до днес и експлоатацията на природни ресурси. Завършила е бакалавърска степен по архитектура от Glasgow School of Art, Mackintosh School of Architecture (2012) и магистратура от теоретичния факултет в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (2008). Между 2013 и 2018 стажува и работи в Берлин, Ню Йорк, Ротердам и Хонг Конг. През 2021 г. започва проучване върху развитието на добивните индустрии в България, a през февруари 2024 г. публикува първа статия от това проучване, фокусираща се върху екологичната история на Девненската низина. Член на European Society for Environmental History.

/ВСР