site.btaЛюдмил Тодоров: Раздвоението е средство за оцеляване, с което ни е въоръжила природата

Раздвоението на хората е средство за оцеляване, с което ни е въоръжила природата. То не е задължително нещо тегаво и лошо. Както са ни дадени две очи, а не едно, за да виждаме по-добре какво става около нас, така ни е дадена способността да погледнем едно нещо от две различни гледни точки и да се раздвоим, да се разколебаем преди да вземем решение. Думите са на режисьора, сценарист, актьор и писател Людмил Тодоров, който днес щеше да навърши 70 години.

„Амбициозен човек съм и обичам като започна нещо, да го правя по възможно най-добрия начин. Максималист съм във всичко – и в очакванията, и в изискванията, и към себе си и към другите“, казва той. По думите му творците не трябва да са недостъпни за публиката, а напротив: „Но кой днес се интересува от стойностно изкуство, камо ли от хората, които го правят? Аз лично отказвам достъп не като творец, а като гражданин, който гледа да стои далеч от българското общество. Не, че не съм опитвал да участвам, опитвал съм много пъти с все същия резултат“.

„Той имаше страшно високи критерии, най-вече към себе си. И предполагам, че заради това му беше много тежко. Това му беше най-сложният избор – да бъдеш непримирим към най-дребните компромиси“, казва за Тодоров режисьорката Иглика Трифонова.

АКТЬОРЪТ ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ

Людмил Тодоров е роден в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Средното си образование получава в английската гимназия „Гео Милев“, в Русе. През 1982 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ) със специалност „Кинорежисура“ в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов. 

Той започва да се снима в киното през 1969 г., в поредицата „На всеки километър“. Следват ролите му във филмите „Мера според мера“, „Живот до поискване“ и „Парчета любов“.

ВЪВ ФИЛМИТЕ МУ ГЕРОИТЕ СА БУКЕТ ОТ СВЪРЗАНИ ПОМЕЖДУ СИ ХОРА

Дебютира като режисьор и сценарист в игралното кино през 1987 г. с филма „Цветовете в тъмнината“. Две години по-късно снима филма „Бягащи кучета“, а през 1990 г. излиза „Любовното лято на един льохман“. Следващите филми, на които отново е режисьор и сценарист, са „Приятелите на Емилия“ – през 1996 г., „Двама мъже извън града“ (1998), „Емигранти“ (2002), „Шивачки“ (2007) и „Миграцията на паламуда“ (2012).

„В почти всичките ми филми героите са букет от свързани помежду си хора. Това често кара по-невнимателните зрители да смятат, че разработвам темата за приятелството. Не, аз събирам различни индивидуалности, за да видя как действат при едни и същи обстоятелства. Те действат различно - едни се отчайват, други не, едни хленчат, други се държат. Често дори си разменят ролите. Онова, което може би дава усещане за жизненост на екрана, е хуморът. Не понасям филмите, изсвирени в една тоналност - все едно каква е тя. Имам усещането, че авторите ме лъжат, защото в живота непрекъснато виждам друго - че дори в най-драматичните ситуации винаги има и нещо смешно. Така наречените мрачни филми са авторска манипулация. Както и жизнеутвърждаващите“, разказва Людмил Тодоров.

„Любовното лято на едни льохман“ печели голямата награда на кинофестивала в Торино през 1990 г., както и специалната награда на журито на фестивала в Монтевидео. „Приятелите на Емилия“ е носител на наградата ФИПРЕССИ (Асоциация на националните организации на професионалните филмови критици и филмовите журналисти по света) през 1997 г. в Солун. 

ЗА ТЕАТЪРА, В КОЙТО ДНЕС НЕЩАТА СТАВАТ ДОБРЕ, А УТРЕ НЯМА И ПОМЕН ОТ ТОВА

Людмил Тодоров работи в „Модерен театър“, първия български частен театър, основан през 2007 г. Там той поставя пиесата „Самотният Запад“ от Мартин Макдона. Режисира и постановката „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби в „Сълза и смях“.

„Киното улавя импулса на актьорката игра и го запечатва. А в театъра непрекъснато има изненади – днес нещата стават добре, утре няма и помен от това“, обяснява режисьорът.

ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ИЗОЛАЦИЯ

Людмил Тодоров е автор на книгите „Да изгубиш Мечо Пух“, „Хроника на една любов“, „Хроника на едно пропадане“, „Разкази“, „Шлеп в пустинята“, „С череша се задави косът“, „Скептици“, „Разглобено лято“ и „Смяна на оптиката“. „Литературата ми дава възможност да се изолирам и от киното, и от хората. Това е всепоглъщащо нещо, ако човек се занимава сериозно с него. И напълно може да подмени реалността. Това е много голяма изолация“, казва той.

Носител е на националната награда „Христо Г. Данов“ – за българска художествена литература, за романа „Шлеп в пустинята“ (2013).

На 31 август 2024 г., на празниците на изкуствата „Аполония“ съпругата на режисьора – преводачката Златна Костова, доц. Георги Лозанов (тогава директор на дирекция „ЛИК“ в БТА) и актьорът и режисьор Ивайло Христов представят книгите „Посланичката“, съдържаща три новели, както и „От какавидата до пеперудата. Незаснети“ с четири неосъществени сценарии на режисьора и писател Людмил Тодоров. Двете книги са издадени след кончината на автора.

Людмил Тодоров умира на 22 ноември 2023 г.

/ДД

/ТЖ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/lik/574038-priyatelite-i-kolegite-za-lyudmil-todorov-toy-imashe-strashno-visoki-kriterii-; https://www.bta.bg/bg/news/lik/573604-otide-si-lyudmil-todorov; https://www.bta.bg/bg/news/lik/734685-zlatna-kostova-ivaylo-hristov-i-georgi-lozanov-predstaviha-dve-knigi-s-chetiri-; https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/ljudmil-todorov-mnogo-po-trudno-e-da-sazdadesh-akustichna-kniga-otkolkoto-akustichen-film.html; в. „Земя“, бр.15.2.2008 г.; Справочник „Кой кой е в България“, книгоиздателска къща „Труд“, София, 1998 г.; в. „Литературен форум“, 12.10.1997; в. „Сега“, 16.1.2010 г.; в. „Стандарт“, 24.8.2013