Повестите в „Посланичката“ са събрани така, че правят много добър портрет на Людмил Тодоров (1955-2023). Това каза пред БТА съпругата му и преводач Златна Костова по повод новата книга с текстове на автора. Изданието ще бъде представено днес на Пролетния панаир на книгата в парка пред НДК.
„Тези повести са всъщност едни малки романи. Обединени са от характера на Людмил, от същността на Людмил, от това, което беше Людмил. Сега, като ги чета, препрочитам и редактирам, си давам сметка, че целият той е в тези три повести“, посочи Костова. По думите ѝ „Посланичката“ го представя с неговата дълбочина, философско мислене, зрялост, мъдрост и опити да се бори с живота, с обществото и с всичко, което се налага всеки един от нас да приема по по-трудния или по по-лекия начин. Тази книга трябваше да излезе миналата година, но той не можа да я дочака, добави тя.
В изданието са включени три повести – „Хроника на едно пропадане“, „Разговорът“ и „Посланичката“. „Първата новела беше написана най-рано – много отдавна, може би преди 20 години, може би и преди повече даже. Беше издадена като самостоятелна новела. Впоследствие Людмил, както обикновено правеше с всичките си книги, много дълго я преработва, пренаписва. В крайна сметка резултатът от това, което направи той преди две години, е в тази книга“, разказа Златна Костова. Допълни, че повестта е почти изцяло пренаписана.
„Той беше перфекционист. Той никога не се примиряваше с това, което е направил. Не беше винаги достатъчно доволен и винаги му се искаше да бъде още по-добре. Той беше перфекционист и във филмите си, и в книгите си – тези две неща, на които беше изключително отдаден. Изключително подробно се занимаваше с тях и беше много отговорен с тях“, каза тя.
Сред темите, засегнати в „Хроника на едно пропадане“, е суетата. На въпроса дали тя е най-големият враг на артиста Костова отговори: „Не вярвам. Мисля, че е доста голяма армията от врагове на артиста и изобщо на чувствителния човек, човекът, който не е много пригоден за живота. Суетата е просто само едно от малките злини. Тук се намесват, разбира се, непрофесионализмът, неумението да проявяваш емпатия, липсата на обич и в едната, и в другата посока, постоянното изчисляване какво да направиш какво да не направиш, за да живееш добре, как да изхитруваш, как да излъжеш, как да се харесаш на всички“.
Другите текстове – „Разговорът“ и „Посланичката“, са съвсем нови и дори откъси от тях не са излизали, не са публикувани. „В „Посланичката“ има една такава мисъл на Людмил, че хората се делят на две групи – тези, които обичат живота, и тези, които го понасят. Посланичката е човек, който обича живота и който се грижи за другите, които го понасят, да го понасят по-леко“, отбеляза съпругата на автора.
Тя посочи още, че се надява посланието, което достига до читателите както на „Посланичката“, така и на другите произведения на Людмил Тодоров, да е „Живейте достойно“. „Това поне за мен е посланието. Защото Людмил живя много достоен живот и много пълен. Той не направи никакви компромиси. Не, че е смятал, че компромисите са нещо лошо. Но никога той не направи никакъв компромис в живота си. Написа книгите си, направи филмите си, купи жилище, в което да живеем, и си отиде. Мисля, че достойният живот – разбира се, всеки преценява кое за него е достоен живот, е винаги най-доброто, което можем да направим на този свят“, каза Златна Костова.
Авторката на преводите на сериали като „Ало, ало“, „Приятели“ и „Женени с деца“ разказа, че до края на годината предстои да излезе още една книга на Людмил Тодоров. В нея са събрани четири нереализирани сценария на автора. „Людмил направи осем игрални филма и винаги работеше по свой собствен сценарий. Сега това, което намерихме със сина ни в архива му, бяха четири сценария, които не бяха реализирани в киното. Това ще бъде следващата книга, която би трябвало да бъде издадена до септември и да бъде представена на „Аполония“, обясни Златна Костова.
Людмил Тодоров е роден в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва английската гимназия „Гео Милев“ в Русе, а през 1982 г. – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ) със специалност „Кинорежисура“ в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов.
Той е режисьор и сценарист на филмите „Миграцията на паламуда“ (2012), „Шивачки“ (2007), „Емигранти“ (2002), „Двама мъже извън града“ (1998), „Приятелите на Емилия“ (1996), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Бягащи кучета“ (1989), „Цветове в тъмнината“ (1987). Автор е на книгите „Да изгубиш Мечо Пух“ (1988), „Хроника на една любов“ (1993), „Хроника на едно пропадане“ (2000), „Шлеп в пустинята“ (2013), „С череша се задави косът“ (2016). През 2022 г. излезе романът му „Смяна на оптиката“.
