site.btaАрхеолозите се надяват тази година да завършат разкопките на раннохристиянската базилика край варненското село Звездица

Археолозите се надяват през тази година да завършат разкопките на раннохристиянската базилика край село Звездица до Варна. Това съобщи за БТА ръководителят на обекта д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей. 

През 2024-та за трета поредна година се проведе проучване на обекта и то отново бе реализирано с финансиране от Община Варна, отбеляза той и припомни, че процедурите за държавна подкрепа на археологията през миналата година са били забавени и на практика редовните разкопки във Варненско, които години наред са печелили средства на конкурсен принцип, не успяха да се проведат. „На фона на този хаос нашата работа в Звездица е факт и този обект се очертава като общинско финансиран. Преди дни получихме информация, че средства са заложени и в бюджета за 2025 г.“, съобщи археологът и уточни, че те са в размер на 35 хиляди лева, което е достатъчно за ефективната работа на екипа. Той изрази надежда, че ако бюджетът бъде приет,  проучването ще бъде приключено тази година и цялата сграда на храма ще бъде разкрита, въпреки че при разкопки винаги може да има изненади. 

„След миналогодишната ни дейност базиликата се очерта един чудесен обект. Тя е с размер, който е среден към голям в сравнение с други подобни обекти от същия период на територията на днешна България. Доказва се, че като градеж това е била скъпа сграда. Предполагаме, че е спонсорирана от големец от античния Одесос или дори от централната власт, но аз залагам по-скоро на местен богаташ. Базиликата се намира в манастирски комплекс, който е извън познатите ни селища, но е на пътищата между тях, в близост до Одесос и малки селища в района. Природните дадености на района са прекрасни“, разказа Тенекеджиев. 

По думите му църквата е била трикорабна, с параклис от едната страна и кръщелня от другата. През 2024 г. е разкрита централната част, където са открити останки от амвон, който представлява платформа с три стъпала към нея. Там са се качвали свещенослужители, които са чели откъси от Евангелието и са проповядвали или пели химни. Амвонът, за съжаление, е разрушен, но са запазени части от конструкцията и основата. Оформен е с мраморни плочи, с украси. 

Археолозите са открили и доста фрагменти от мраморни плочи с релефни украси по тях, които оформят както олтарното пространство, така и заграждат отделни части на храма, предназначени за различните социални групи в християнското общество, тъй като в миналото в църквата се е спазвала сериозна йерархия и ред, посочи ръководителят на обекта. 

По думите му украсите са типични за времето си и за най-големия имперски център за Източното Средиземноморие в производството на мраморни детайли за архитектурна украса, намирал се на остров Мармара. По нашето Черноморие вносът на материала е бил почти сто процента от тези кариери. Украсата в храма край Звездица е с релефни кръстове, стилизирани растителни орнаменти, розети с вплетени кръст и монограма на Христос. Има и животински изображения с дълбока символика като пауни и гълъби. Малък фрагмент с тяло на птица са намерили археолозите и според Тенекеджиев той показва, че украсата на храма е била доста пищна. 

Той подчерта, че разкопките няма как да бъдат реализирани без постоянната подкрепа на кметство Звездица и жителите на селото. „Очевидно този обект е важен за местната общност. Надявам се, когато приключим, да се направи в района парк, който, освен с природна красота, да радва и с археологическия паметник като част от културния пейзаж на Звездица“, посочи ученият. 

В момента обектът е с временна консервация с геотекстил и пясък. Осъществено е и укрепване. Планът е, когато се разкрие цялата сграда, да се пристъпи към трайна консервация, която да направи базиликата достъпна за публиката и защитена от вандалски прояви и времето. За нея ще се вземе експертното мнение на лицензирани реставратори и ще се търсят допълнителни средства чрез проект, който ще бъде разработен от специалисти, за да се превърне мястото в музеен обект на открито, обясни Тенекеджиев. 

Както БТА писа, през 2023 г. бе разкрит олтарът на базиликата край Звездица, който разполага с две помощни помещения - самостоятелен параклис и баптистерий (кръщелня), в която има басейн. Под пода на олтара е имало крипта, в която се предполага, че са съхранявани мощи на светец, но най-вероятно те са били отнесени от християните при напускането на манастирския комплекс. Обектът е датиран от VI век.