site.btaИзданието „Известия на Варненския музей“ вече има собствен сайт

Изданието „Известия на Варненския музей“ вече излиза онлайн и има собствен сайт. Той е създаден по проект, реализиран в партньорство с Икономическия университет във Варна, съобщи за БТА главният редактор Васил Тенекеджиев, специалист от Регионалния исторически музей в града. Идеята е да дигитализират и качат в сайта всички досегашни броеве, а новите да са достъпни веднага при излизането си в интернет. Сайтът е направен от студентката Калина Иванова от университета и е нейна дипломна защита. 

Списанието е едно от най-старите научни издания в България. Началото му е поставено през 1908 г. от Варненското археологическо дружество. В първите 15 броя (до 1964 г.) има изворова информация с данни от първи разкопки, изследвания, исторически факти и интервюта с възрастни граждани, които захранват науката за години напред. След закриването на дружеството, неговите функции се поемат от Варненския музей и изданието започва да се нарича „Известия на Народния музей Варна“. По думите на редактора то става модерно, отговарящо на научните изисквания за втората половина на ХХ век. Под тази форма излиза до 2021 г. в 48 броя. „Известия на Варненския музей“ е третото название, а последният брой от 2024 г. е 64-тият от създаването на списанието. Броевете имат номерация посочваща както поредността с настоящото име, така и считано от основаването на изданието, поясни Тенекеджиев. В момента се подготвя броят за 2025 г. Също както миналогодишният, той се финансира по проект, подкрепен от Министерството на културата. 

Въпреки че изданието не излиза ежегодно, нишката не се къса през годините, като редколегията се опитва да поддържа най-високото възможно ниво. От 2024 г. списанието е отново трансформирано, за да бъде съвременно, съобразено със значимите промени в изискванията към научните издания от последните години. Една от големите ни цели е да можем да го регистрираме в международните бази данни, което не само повишава престижа му, но и осигурява кредити за авторите на статии, важни за научната им кариера, обясни редакторът. 

Съдържанието обхваща различни научни сфери и това датира още от първите години, тъй като в концепцията на Варненското археологическо дружество е да събира информация от археологията, историята, но и от културното и природно богатство на региона. В наше време Регионалният исторически музей има отдели в различните сфери на знанието, затова и списанието също е с широк спектър от теми. Големият акцент е върху археологията и историята, но има и етнография, краезнание, нумизматика, природни науки и др. Фокусът е върху Варна и региона, с поглед и към Черноморието. 

Подборът на материалите в списанието е на база на кандидатурите, подавани от специалистите през годината. Според Тенекеджиев едно от достойнствата е, че освен аналитични статии, се публикува и сурова информация - данни от архивите, от разкопки, експедиции и изследвания, които са много полезни при писането на анализи в бъдеще. Той подчерта, че тази традиция датира още от времето на Карел Шкорпил. 

Редколегията прави първото отсяване на текстовете. През последните години тя е разширена и включва музейни специалисти от всяка област, както и външни експерти от България. Екипът се опитва да привлече и учени от чужбина. Всяка публикация се праща и за анонимна рецензия, за да сме сигурни в качеството, подчерта още Тенекеджиев. 

Той препоръча на колегите си да предоставят материалите си на чужд език. По думите му това не е неуважение към българския, а осигуряване на по-добър достъп на силно специализираните текстове до повече учени по света. До началото на ХХ век универсален научен език е бил латинският, а днес това е най-вече английският. В някои сфери работят много малко хора и ако пишем на български език това затваря нашите постижения, обясни редакторът. По тази причина всеки текст в списанието е съпътстван от резюме на чужд език