site.btaОБНОВЕНА Най-значимите годишнини в класическата музика през 2025 година

През 2025 г. музикалният свят ще отбележи няколко значими годишнини, свързани с композиторите Бела Барток, Винченцо Белини, Камий Сен-Санс, Йохан Щраус-син, Морис Равел, Пиер Булез и др.

Бела Барток
(25 март 1881 – 26 септември 1945)
Отбелязваме 80 години от смъртта на унгарския композитор и пианист Бела Барток, чиито най-значими произведения са “Кантата профана“, “Музики за струнни, ударни и челеста“, “Соната за две пиана и ударни“, клавирните и цигулкови концерти, струнните квартети, както и клавирният цикъл “Микрокосмос“.

Барток е автор и на едноактната опера “Замъкът на херцога Синята брада” по либрето на Бела Балаж, базирано на мрачната приказка “Синята брада“ от Шарл Перо. Първото изпълнение на операта в България е през 1975 г. в София, а в по-ново време бе играна в Стара Загора през 2021 г.

През 1940 г. Барток емигрира в САЩ. Там той създава Концерт за оркестър и Трети клавирен концерт. Композиторът умира на 26 септември 1945 г. в Ню Йорк. През 1988 г. тленните му останки са пренесени в Унгария. 

Винченцо Белини
(3 ноември 1801 – 23 септември 1835)
Навършват се 190 години от смъртта на талантливия оперен композитор, отишъл си от този свят едва на 33.

Белини създава 11 опери, шедьоври на белкантото, най-известната от които е “Норма” (1831). Неговите произведения влизат в репертоара на българските оперни театри много късно. Първата българска постановка на “Норма” е през 1972 г. във Варна. В София операта се поставя чак през 1983 година. Сопрановата ария от първо действие “Casta diva“ е една от най-популярните арии изобщо и на нейно име е кръстено предаването на БНР за музикално-сценични изкуства, което се излъчва в ефира на “Хоризонт” вече 32 години. 

Операта “Капулети и Монтеки“ (1830) е поставена за първи път у нас в Русе през 2007 г., а през 2010 г. и в Стара Загора. И двете постановки са дело на проф. Павел Герджиков. Другите по-значими опери на Белини са “Пиратът (1827), “Чужденката“ (1829), “Сомнамбула“ (1831) и последната му творба “Пуритани“ (1835), написана в Париж.  

Белини, когото приживе наричат “Моцарт от Катания”, умира във Франция малко преди да навърши 34 години.

Лучано Берио
(24 октомври 1925 – 27 май 2003)
Отбелязваме 100 години от рождението на италианския композитор, който твори на границата между класическата и електронната музика. 

Берио израства в семейство на музиканти, баща му и дядо му са органисти. Учи в Миланската консерватория, но тъй като по време на Втората световна война е ранен в ръката, изоставя активното свирене на пиано и се насочва към композирането.
 
Проявява интерес към додекафонията, а в края на 1950-те години влияние върху него оказват Пиер Булез, Щокхаузен и Лигети, с които се запознава лично. Най-известното му произведение е Симфония за осем гласа и оркестър (1968), написана по повод 125-ата годишнина на Нюйоркската филхармония. Премиерното изпълнение е именно от този оркестър заедно с ансамбъл “Суингъл сингърс“ под диригентството на автора.

Андре Букурещлиев
(28 юли 1925 – 13 ноември 1997)
Навършва се век от рождението на френския композитор с български произход, чието рождено име е Андрей.
 
През 1946 г. Букурещлиев влиза в Консерваторията в София, в класа по пиано на Панка Пелишек. Две години по-късно печели клавирен конкурс, което му дава възможност да продължи образованието си в Париж. Освен композитор, Букурещлиев е автор и на книги за Шуман, Бетовен, Стравински, Шопен и Дебюси. 

Братът на дядо му Андрей - Ангел Букурещлиев (1870-1950), също е композитор. Той е един от пионерите на българската професионална музика, записал е над 2500 народни песни. В столичния квартал “Драгалевци” има улица, носеща неговото име.

Пиер Булез
(25 март 1925 – 5 януари 2016)
През 2025 г. се навършва столетие от раждането на Пиер Булез - диригент и композитор с 67 номинации за “Грами”, от които печели 26. 

През 1943 г. той започва да учи композиция в Парижката консерватория. Пет години по-късно, по препоръка на Артур Онегер, е назначен за диригент в театър “Марини“. През 1955 г. пише “Чукът без господар” - произведението, с което става много известен. Развива и много успешна кариера на диригент. Ръководи филхармоничните оркестри на Кливланд и Ню Йорк, както и Симфоничния оркестър на Би Би Си.

Пиер Булез умира на 5 януари 2016 г. в дома си в Баден Баден.

Пол Дюка
(1 октомври 1865 – 17 май 1935)
Музикалният свят отбелязва 160 години от рождението и 90 години от смъртта на френския композитор.

Най-известното произведение на Пол Дюка е симфоничното скерцо “Чиракът-магьосник“ (1897), написано по едноименната творба на Гьоте. Музиката добива световна популярност и благодарение на анимационния филм “Фантазия“ (1940) на “Уолт Дисни“, където в ролята на чирака е Мики Маус. Музиката за филма се дирижира от Леополд Стоковски.

На 30 май 2024 г. Софийска филхармония изпълни “Чиракът-магьосник“ под диригентството на Милен Начев, което само по себе си бе празнично събитие, тъй като Начев има успешна кариера в САЩ и от много години не бе дирижал в България.

От 1928 г. Дюка преподава композиция в Парижката консерватория, където сред учениците му са Оливие Месиен и Любомир Пипков. Съвременник и близък приятел на Дебюси, Пол Дюка е много критичен към творчеството си и в края на живота си изгаря повечето си ръкописи. 

Джордже Енеску
(19 август 1881 – 4 май 1955)
Навършват се 70 години от смъртта на румънския цигулар и композитор Джордже Енеску.

Той учи във Виена, където едва 12-годишен изнася концерти. Продължава обучението си в Парижката консерватория, където по композиция му преподават Жул Масне и Габриел Форе. Сред най-известните му произведения са две Румънски рапсодии (1901-1902) и Сюита №1 за оркестър (1903).
 
След Първата световна война пътува многократно до САЩ, където дирижира оркестри във Филаделфия и Ню Йорк. В Париж преподава на много именити цигулари, най-известният от които е Йехуди Менухин. След установяването на комунистическия режим в Румъния композиторът емигрира в Париж, където остава до края на живота си. Умира през май 1955 г. и е погребан в гробището “Пер Лашез“.

Артур Онегер
(10 март 1892 – 27 ноември 1955)
Отбелязваме 70 години от смъртта на Артур Онегер, който произхожда от швейцарско семейство, но е роден и прекарва по-голямата част от живота си във Франция. 

Онегер става известен с творбата си “Цар Давид“, както и със симфоничната пиеса “Пасифик 231“, кръстена на името на най-мощния за времето си локомотив. Композира също девет балета и ораторията “Жана д’Арк на кладата“, която е една от най-значимите му творби. Заедно с Франсис Пуленк и Дариус Мийо, Онегер е член на известната група от композитори, наречена “Шесторката”.

Умира в Париж през 1955 г. Френското правителство организира държавно погребение за композитора, въпреки че той остава швейцарски гражданин до края на живота си и никога не получава френско поданство.

Морис Равел
(7 март 1875 – 28 декември 1937)
Навършват се 150 години от рождението на автора на “Болеро”.

Морис Равел учи пиано и композиция в Парижката консерватория при Ерик Сати и Габриел Форе. Сред най-известните му произведения са “Хабанера“, “Павана за една покойна инфанта“, балетът “Дафнис и Хлое“ и оркестрацията на произведението за пиано на Модест Мусоргски “Картини от една изложба“. Връх в творчеството му е пиесата “Болеро“, написана по идея на руската балерина Ида Рубинщайн.

За произведението, което е забележително най-вече с оркестрацията си, Равел коментира “Написах само един шедьовър - “Болеро“. За съжаление, той не съдържа музика“.

Камий Сен-Санс
(9 октомври 1835 – 16 декември 1921)
Навършват се 190 години от рождението на един от най-известните френски композитори.

Камий Сен-Санс учи пиано и орган в Парижката консерватория при Шарл Гуно. По-късно Ференц Лист, с когото стават приятели, ще го определи като “най-добрият органист в света”.

Сенс-Санс твори във всички музикални жанрове. Сред най-популярните му произведения са концертът за виолончело, Четвъртият концерт за пиано, Третият за цигулка, Третата симфония с орган, “Карнавал на животните“ и операта “Самсон и Далила“, чиято първа постановка в България е през 1924 г. в София.

Сенс-Санс умира в Алжир на 86-годишна възраст.

Ерик Сати
(17 май 1866 – 1 юли 1925)
Навършва се век от смъртта на френския композитор Ерик Сати, който твори в преходния период между късния романтизъм и импресионизма.

Сати учи в Парижката консерватория, но не завършва заради непостоянство и слаби резултати. Работи като пианист в кабаре в Монмартър, когато започва да пише първите си произведения. Повечето от творбите му имат изключително нестандартни заглавия като “Истински отпуснати прелюдии (за куче)“, “Скици и раздразнения на голям дървен човек“, “Бюрократична сонатина“, “Три пиеси във форма на круша“ и “Марш на голямото стълбище“. 

Сред авторите, повлияни от Сати, са Дебюси, Равел, Пуленк и композиторите от “Шесторката“.

Йохан Щраус-син
(25 октомври 1825 – 3 юни 1899)
През 2025 г. светът отбелязва 200 години от рождението на един от най-популярните композитори, наречен Краля на валса.

Йохан Щраус-син е автор на над 500 валса, полки и маршове, най-известните от които са “На хубавия син Дунав“, “Императорски валс“, “Приказки от Виенската гора“, “Пролетни гласове“, “Трич-Трач” и “Пицикато“.

Талантливият виенчанин създава оперетите “Калиостро“ (1875), “Копринената кърпичка на кралицата“ (1880), “Една нощ във Венеция“ (1883), “Цигански барон“ (1885), “Виенска кръв“ (1899) и най-популярната - “Прилепът”. Така композиторът надминава по слава своя баща, който е искал синът му да стане счетоводител.

В Музикалния театър в София често се играят оперети на Йохан Щраус-син. Най-близката дата, на която ще бъде представен “Прилепът”, е 21 март 2025 г.