site.btaОБНОВЕНА „Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ е заглавието на нова книга от Тома Биков

„Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ е заглавието на новата книга на Тома Биков. Тя ще бъде представена на днес, 27 ноември, в Централния военен клуб, съобщават издателите от A&T Publishers.

По думите им томът е продължение на предишната книга на Биков - „Българските революции“, която е издадена преди близо четири години.

„Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ е съставена от три части. Книгата се развива от частното към общото, от малкото към голямото и от съдържанието към формата.

В първата част, която е озаглавена „Българският цезаризъм“ се анализира персонализираното лидерство на българските контрареволюции, което се изразява от управленията на цар Фердинанд, цар Борис III, Тодор Живков и Бойко Борисов, разказват издателите. По думите им тя представлява по-скоро политологичен анализ на тези конкретни управления, които имат своята историческа датировка и сходни прояви в различни идеологически времена.

Наред с това е разгледана естетическата и етическата форма, която те оставят след себе си чрез проявленията на архитектурата и литературата. Заедно с тях е проследен и цялостният процес на озападняване на българското културно пространство и възприемането на останалите изкуства в тяхната западна форма. „Разгледан е и въпросът за разминаването между писаното и неписаното право или между западното писание и българското предание, които често действат едновременно върху релефа на българското културно пространство. Именно в това разминаване и едновременно действие до голяма степен се крие изявата на българската неудовлетвореност и меланхолия“, посочват от A&T Publishers. В края на тази част е разгледан и въпросът с революционния завършек на контрареволюциите.

Втората част на книгата е „Траектория на умъртвените идеологии“. Тя не акцентира толкова върху персоналния фактор, колкото върху общите тенденции при развитието и прилагането на различните идеологии на територията на българското културно пространство. В тази глава се търси и отговор на въпроса защо българското културно пространство реагира по сходен начин на различни идеологически течения, които доминират върху него в различни исторически периоди. В хода на размисъл са анализирани дълбочинни процеси, които се пораждат още при преминаването на българското културно пространство от исторически сън към историческа будност в края XVIII век, влиянието на средновековния мит върху съвременната идентичност и пораждането и генезиса на трите идеологии в лицето на национализма, социализма и либерализма на територията на българското културно пространство. В тази част се анализира и процесът на озападняване от долу нагоре и отвън навътре.

„Постидеологически перспективи“ е заглавието на третата част на книгата. Тя е посветена на настоящето, бъдещето и на перспективите за българското културно пространство в новите геополитически реалности. Авторът се опитва да изведе изводите от анализа на поведението и движенията на политическите фигури, породилите ги идеологически и културни тенденции и реакцията на българското културно пространство спрямо тях, които са разгледани в първите две части, отбелязват издателите. В тази част от книгата се анализират по-скоро актуални глобални процеси, които влияят на движението на българското културно пространство в полето на историчността.

/ ГН