Използването на изкуствен интелект в медиите, новите парадигми в журналистиката, новите трендове в нея и етичното регулиране в медийната среда бяха сред акцентите в международната конференция „Комуникацията и медиите на XXI век“.
Събитието се състоя онлайн вчера и днес и бе организирано от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Това е петата международна конференция на ФЖМК от цикъла научни форуми „Комуникацията и медиите на XXI век“. Темата на конференцията тази година е „Комуникации, медии и образование в парадигмата на новите технологии и изкуствения интелект“ (Communications, Media and Education in the Paradigm of New Technologies and Artificial Intelligence).
Форумът се проведе в 10 паралелно провеждани панела. В панела „Нови парадигми в журналистиката“ бе акцентирано върху това, че журналистиката е обществена услуга, а не стока, и че е важно хората да упражняват контрол върху напредъка на изкуствения интелект. В него взеха участие представители на университети от България, Испания, Полша, Украйна, Словакия.
В частта за въпроси и коментари професор Светлозар Кирилов от СУ отправи въпрос към участниците от Полша и Словакия относно текущата война между Русия и Украйна и потенциални териториални претенции. Полските представители изразиха подкрепа за Украйна и подчертаха, че тяхната роля е да информират обективно. Словашките представители също заявиха уважение към териториалната цялост на Украйна, като отбелязаха, че темата е по-скоро обект на спекулация в медиите.
Въпросът за етноцентризма и медийното отразяване беше обсъден с акцент върху ролята на културната близост при определяне на новинарската стойност в медиите. Беше подчертано, че новините в България обръщат повече внимание на събития, свързани с българи, докато други региони остават на заден план. Други презентации се фокусираха върху дезинформацията и медийната грамотност. Испанският екип представи примери за програми, които насърчават младите хора да разпознават и преодоляват фалшивите новини чрез участие и медийна грамотност.
В последния панел, който се проведе на български език, темата бе „Етично регулиране и нова медийна среда“. Според проф. Николай Михайлов прозрачността невинаги е достатъчна за независимостта на журналистическата професия. Диляна Кирковска отбеляза в доклада си нуждата от регулация на съдържанието, генерирано от инфлуенсърите и от това те да носят отговорност публикуваното от тях. В част от докладите бе засегната и темата за изборите в контекста на дезинформацията, дебатите, етичните перспективи, както и медийното им отразяване.
Участниците в различните панели на конференцията се обединиха около мнението, че такъв тип конференции са изключително полезни, както за участниците в тях, така и за публиката - но най-вече са важни за науката.
Както БТА писа, събитието е част от честванията по повод 50 години от обособяването на Факултета по журналистика и масова комуникация като самостоятелно звено в рамките на СУ „Св. Климент Охридски“. В рамките на два дни участие взеха 115 представители на световната академична и институционална общност – 40 участници от чужбина и 75 от България. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник с научно рецензиране.
/ХК/
news.modal.text
